д-р Владимир Трифонов
1.Българо-китайските отношения са с впечатляваща история
На 3 октомври ще се навършат 75 години от установяване на дипломатически отношения между България и Китайската народна република (КНР), но още през 30-те години на XX век, героят от Лайпциг – българинът Георги Димитров - като ръководител на Коминтерна, изиграва важна роля в китайската история, като способства за формирането мощен единен народен фронт на Китай срещу японските агресори. В следващото десетилетие, през 1949 г., България става едва втората държава в света след Съветския съюз, която признава КНР, като това и до ден днешен се помни и цени в Пекин. Година по-късно двете страни си разменят посланици, подписват и редица споразумения за сътрудничество в науката, културата, а през 1952 година те сключват и търговски договор. Интензивността на връзките между България и Китай отслабва през 60-те години, но това се случва не поради наличието на противоречия между тях, а най-вече заради необмислената и волунтаристичната политика на съветския лидер Никита Хручшов, довела до разрив в отношенията между СССР и КНР. Показателно е, че дори тогава България и Китай запазват търговските си връзки.
Независимо от този епизод, България продължава с интерес да наблюдава и изучава развитието на Китай, а през 1986 г. двете страни подписват споразумени за научно-техническо сътрудничество. В следващата 1987 г. българският държавен ръководител, Тодор Живков, прави посещение в Китай и това дава нов тласък за задълбочаване на отношенията между двете държави – подписана е спогодба, предвиждаща да си съдействат в сферата на културата, както и „Консулска конвенция“, даваща възможност на много български студенти да завършат своето висше образование в Китай. Запазени са редица свидетелства, че Живков внимателно е следял процесите в КНР, както и че той е дълбоко впечатлен от реформите, проведени от големия китайски държавник Дън Сяопин.
През 90-те години на XX век България не използва напълно всички възможности да развие и разшири контактите си с Китай, тя пропуска шанса да се превърне в ключов китайски партньор на Балканите. Икономическите отношения между двете държави станаха по-интензивни едва през настоящия век. Положителната тенденция е налице – двустранният търговски обмен през последните две десетилетия е нараснал над 10 пъти. Той е 410 млн. долара през 2004 г., а днес вече е 4,2 милиарда долара. Паралелно се увеличава и броят на българските студенти, изучаващи китайски език, както и на китайските студенти, изучаващи български език. Това е предпоставка за развитие и задълбочаване на партньорството между държавите в бъдеще.
2.Модернизацията на Китай като вдъхновяващ пример за България
Успешната модернизация на Китай и впечатляващите му постижения в изграждането на социализъм с китайска специфика отдавна са във фокуса на изследователите, както в България, така и в света. Първият въпрос, който най-често си задават учените е защо КНР успя да модернизира своя социализъм, за разлика от Съветския съюз, където опитите за реформи завършиха с неговият разпад, довел до продължаваща и до днес тежка криза в левите партии и движения в целия свят, до сериозни геополитически последици и до установяване на уникален еднополюсен световен ред. Следствие от всичко това са редица конфликти в постсъветското пространство, които и в наше време оказват важно влияние върху глобалните политически процеси. Вторият въпрос е каква е тайната на успешните китайски реформи довели до модернизацията, която не просто позволи на Китай да преодолее изоставането си от водещите западни държави, но и го превърна в една от двете най-големи икономически сили на планетата, в положителен пример, вдъхновяващ десетки развиващи се страни? Още повече, че в досегашната история на човечеството няма познат друг случай, при който толкова голям брой хора, за толкова кратък период от време, така рязко да подобрят своя жизнен стандарт и начин на живот. Случващото се в Китай оказва огромно влияние в целия свят, защото днес на практика няма държава, в която да не се внасят китайски стоки, която да не търгува с Китай, а неговият възход влияе и на глобалното съотношение на силите.
Относно модернизацията на китайския социализъм, можем да отбележим, че тя бе успешна преди всичко, защото бе дълбоко обмислена, опираше се на система от идеи, подчиняваше се на ясна стратегия, на дълбока идеология и осъзнаване на уникалните национални традиции, културни особености и специфики. Както отбелязва по този повод Александър Лилов „Социализмът не се гради върху развалините на хилядолетното минало, а върху разумното използване на постиженията от миналото и на новия потенциал от съвременната епоха – такава е същността на тази идея. Съвременният китайски социализъм е сплав от наследството на древната китайска цивилизация и иновационния потенциал на настъпващата нова информационна епоха“.[1]
Респектиращите постижения при модернизацията на Китай позволяват да се направи изводът, че за успешното държавно развитие е изключително важно да има ясно съзнание за приемствеността в историческия път, за ролята на изкуството да се оценяват трезво и обективно постиженията в различните епохи и така да се поставят основите на едно по-добро бъдеще, да има хармонично движение напред. Историята не е просто дълъг списък от събития, личности, победи и поражения, а и ценен опит, който, ако бъде осмислен както подобава, дава полезни уроци за настоящето и бъдещето. И в това отношение трябва да се отбележи, че изключително важна характерна черта за китайската културна традиция е нейната приемственост и непрекъснатост, поддържана от огромна маса от хора. Това позволява чуждите влияния по-лесно да се пречупват през китайската призма, да се асимилират или насочват в подходяща за Китай посока.
Днес, в средата на третото десетилетие на XX век, виждаме, че Китай е една от движещите сили на световното развитие и уникален пример за хармонично съжителство между традициите на една велика цивилизация на пет хиляди години и възможностите, които създават най-модерните технологии. Именно съчетанието на традициите и научно-техническите постижения, позволиха на Китай да се превърне в движеща сила на прогреса, проправяща път не само към своето собствено благоденствие, но и даваща възможност за просперитет на другите държави, народи и цивилизации.
Още една много важна поука, която може да се извлече от китайска модернизация е и това, че на планетата не съществуват универсални модели, които могат да се взаимстват и да се прилагат механично. Не случайно редица изследователи отбелязват, че китайската цивилизация и китайската специфика са уникални, че те не могат просто да бъдат копирани и прилагани от другите страни. Задача на държавното ръководство на всяка една държава е да намери своя собствен път за развитие. Но и китайският опит може да им бъде полезен - Васил Проданов обръща внимание, че „основни елементи на китайския преход от държавно планирана социалистическа модернизация, към пазарен тип модернизация са повторими и могат да донесат икономически успех на страните, в които се прилагат“. [2] И това важи преди всичко за универсално приложими характеристики, които могат да се използват за догонваща модернизация като политическа стабилност, приемственост, еволюционност и прагматизъм.
България не успя да се възползва от ценния китайски опит. Тя не положи усилия да реформира съществуващия социализъм с българска специфика. Напротив - доста припряно и хаотично, оставяйки се на инерцията и на хаоса, настъпил след грандиозните геополитическите трансформации в края на 80-те години на миналия век, побърза да се откаже от социалистическия път. Тя пренебрегна и необходимостта от постъпателно развитие, от това да осмисля натрупания опит и да търси приемственост с изминалите епохи от историята си. Разбира се, това са събития, останали в миналото, те не могат да се променят, но китайският пример остава изключително ценен и днес, когато България търси изход от нелекото си икономическо положение - тя е най-бедната и с най-голямо неравенство държава в ЕС, страда от тежката демографска криза, както и от неравномерното развитие на отделните си региони. Належащо е това да се промени.
3.Потенциалът за развитие на сътрудничеството между България и Китай е огромен
Китай основателно може да бъде наречен локомотивът на световната икономика. Той развива и задълбочава сътрудничеството си с над 150 държави на пет континента. През 90-те години на XX век бе наричан „фабрика на света“, но това определение отдавна не е пълно и актуално. Днес Поднебесната империя регистрира изключителни постижения в редица сфери – тя е втора икономическа сила на планетата и има реални шансове да се превърне в първа, водеща е нейната роля в науката и високите технологии. Регистрира огромни постижения в сферата на изкуствения интелект, както и в регламентирането на етичните норми и насоките за развитието му.
Със сигурност това се дължи на продължаващата успешно модернизация и усъвършенстване на социализма с китайска специфика. Но трябва да се отбележи и още едно важно и много полезно качество на китайското ръководство – неговата способност да улавя глобалните тенденции, да наблюдава, да осмисля и да анализира световните процеси. Да развива много добре своето умение да черпи полезни идеи от другите цивилизации и държави, да извлича от тях ценното, да ги използва и да ги усъвършенства, адаптирайки ги към собствената си специфика. Всичко това се съчетава с характерната за китайския народ скромност, трудолюбие и усърдие, с отвореността на Китай към сътрудничество с всички други държави, дори със съперниците си. И тук е моментът да се отбележи една ключова особеност на китайската цивилизация. Ако за западното мислене, често да надделееш над някого, означава да се наложиш над силата му, да го победиш и дори да го унижиш, за китайците победата не означава, че трябва да я постигнеш чрез отрицание на опонента, напротив – те се стремят да пренасочват чуждата сила в безопасна за себе си посока, или да я променят така, че да започне да работи за тях.
Дълбока заблуда е да се смята, че Китай стана във водеща сила на планетата само заради многобройното си население и наличието на евтина работна ръка. Това не отговаря на истината, тъй като съществуват редица държави, в които цената на труда е значително по-ниска. Китай стана икономически гигант в резултат на своето мащабно стратегическо планиране, на умението на неговите лидери изкусно да формулират националните цели, както и на прецизното изпълнение на поставените задачи, осъществявано със задружните усилия на политическото ръководство и на трудолюбивия и дисциплиниран китайски народ.
Нов етап и много важна стъпка напред в развитието на Китай настъпи през 2013 г., когато председателят на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин по време на визитите си в Индонезия и Казахстан издигна инициативата „Един пояс, един път“. При внимателно осмисляне на този грандиозен замисъл, може да се направи изводът, че на практика това е най-мащабното икономическо и инфраструктурно начинание, започвано някога на нашата планета. Към днешна дата над 150 държави и над 30 международни организации вече са се включили в нея, а тенденцията е техният брой да се увеличава.
Проектът „Един пояс, един път“ е органически свързан с концепцията на Си Дзинпин за изграждане общност на споделена съдба на човечеството. Според нея, всички цивилизации на нашата планета, могат да допринесат за всеобщото благо, запазвайки своята уникалност и самобитност. Стъпвайки на хилядолетните китайски традиции, Си Дзинпин изразява виждането, че не противопоставянето между отделните страни и междудържавни обединения, не разделянето на света на враждуващи блокове, а търсенето на формула за взаимно изгодно сътрудничество между всички тях е най-ефективният път към просперитет за цялото земно кълбо.
България и КНР имат взаимен интерес да развиват, разширяват и задълбочават партньорството си. Нашата родина от 9 години е част от „Един пояс, един път“, но не оползотворява всички възможни ресурси, за да се включи пълноценно в този проект. Засега тя не съумява да го използва за ускоряване на собственото си развитие. Понастоящем България не разполага с достатъчно удобни магистрали, нито със скоростни железопътни линии, каквито с помощта на милиардни китайски инвестиции бяха изградени в съседните ни Сърбия и Гърция, както и в Унгария, която независимо от това, че е член на НАТО и ЕС, осъществява изключително успешно икономическо сътрудничество с Китай, който е инвестирал в унгарската икономика над 16 милиарда евро.
Налице са всички необходими възможности България да участва по-активно в инициативата„Един пояс, един път“, чрез нея за да изгради своята инфраструктура и така да използва по-ефективно важното си географско място в центъра на Балканския полуостров. Страната ни граничи с Турция, чрез която се осъществява сухопътна връзка с Азия, разполага и с излаз на Черно море, а това я прави изключително важна в стратегическо отношение държава. Нещо, което изглежда не се осъзнава, или най-малкото, не се използва достатъчно от българския политически елит. Налице са огромни възможности за нарастване на взаимната търговия, за разширяване на обхвата на икономическото партньорство, за задълбочаване на културните връзки. Сериозно предизвикателство за България е и привличането на китайски туристи – потенциалът в това отношение е огромен. За българската икономика ще бъде сериозен плюс, ако бъде реализиран на практика.
Радващо е, че през последните години се развиват и задълбочават културните, научните и работните отношения между България и Китай. Те могат да се превърнат във важен фактор за развитие на двустранното партньорство, чийто потенциал не се използва достатъчно ефективно по чисто политически причини. Със съжаление трябва да се констатира, че липсва достатъчно политическа воля от българската страна. Това може да се промени, ако народът ни успее да излъчи политици и управници, реагиращи адекватно на текущите глобалните тенденции, поставящи националните интереси над всичко.
Благоприятен фактор за развитие на връзките между България и Китай е обстоятелството, че за разлика от други велики сили, Поднебесната империя не си позволява високомерно отношение и намеса във вътрешните работи на партньорите си, към които се отнася с необходимото уважение.
Взаимноизгодното сътрудничество, общият стремеж към това светът да бъде, мирен стабилен и проспериращ са нещо желано, както от София, така и от Пекин. Това е добра отправна точка за търсене на подходящата формула за взаимодействие. България и Китай могат да вървят заедно към реализацията на идеята на Си Дзинпин за общност на споделена съдба на човечеството. И да се надяваме, че те, заедно с другите държави на планетата, ще я изградят!
[1] Лилов, А, „Теоретичните идеи на китайската модернизация“, от сборника „Модернизация на КНР“, изд. „Български писател“, С, 2011 г., с. 82
[2] Проданов, „Уникално, специфично и универсално в китайския модел на догонващо развитие“, от сборника „Модернизация на КНР“, изд. „Български писател“, С, 2011 г., с. 232