Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов
Въведение
Темата за 75-та годишнина на дипломатически отношения между България и Китайската народна република/КНР/ е безспорно важна и актуална предвид това, че става дума за отбелязване на връзки с една от трите ключови глобални сили на съвременността. Китай е сред страните, които в немалка степен определят днес накъде ще тръгне човечеството в една бъдеща перспектива.
Необходимо е да подчертаем, че днешната геополитическа и геоикономическа обстановка се характеризира с нарастващо напрежение. Съществува заплахата към текущите конфликти да възникнат мащабни нови точки на сблъсък в различни краища на света. Това влияе негативно на цялото човечество. Включително и на нас – България, като държава и общество. В този смисъл Родината ни се нуждае от търсене на пътища за балансирана политика в една бързопроменяща се динамика, особено що се отнася до взаимодействията с основните геополитически и геоикономически центрове.
Историята на взаимодействията ни с Китай демонстрира наличието като цяло на приятелска и доброжелателна позиция на Пекин във взаимоотношенията със София. Подобна позиция, както като традиция, но така и като текущ фактор, може да бъде превърната в положителен задел и плюс за страната ни на фона на всичките онези минуси, които регистрира днес България в отношенията си със съседи, но също така с разни други близки и далечни държави.
Кратък обзор на взаимодействията между България и КНР през изминалите 75 години
На 3 октомври 2024 година се навършват 75 години от установяване на дипломатически отношения между България и Китай. Следва да се отбележи, че като правило сключването на дипломатически връзки е вратата, която отваря «шлюза» на потока от сътрудничеството във всяка друга област. Още в самото начало трябва да отбележим, че България е втората държава след СССР, признала обявената на 1 октомври 1949 година Китайска народна република. Това е важен факт, който в «Поднебесната», както по стара традиция продължават да наричат тази страна, не забравят. Такова признание в трудно време за народната република е ценено до ден днешен. След него през 1950 г. двете страни откриват свои посолства съответно в Пекин и София.
Друг исторически момент, присъщ за България, който също се цени от хилядолетната Китайска цивилизация е, че в лицето на България Китай вижда друга хилядолетна цивилизация. При това с подобна значителна социо-културна субектност, която притежава нашата родина като страна-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация. В осведомената китайска общественост се прави паралел и се уважава ситуацията, че както китайската писменост и китайското религиозно-етично културно наследство – конфуцианство, даоизъм, китайски будизъм, са обхванали целия източно-азиатски ареал, така и кирилицата и литургичният език на славянското православие – старобългарският, известен още като церковно-славянски, са се превърнали в норма за редица други народи и държави.
Несъмнено за периода от 75 години и двете страни преминават през сложни, и нееднозначни етапи, свързани със събития с различно и понякога противоречиво естество. Различни обстоятелства противопоставят държавните ни мъже.Но въпреки всичко свежата струя на приятелство и доброжелателност, стремежа към сътрудничество и взаимните симпатии никога не са прекъсвали през цялото време.
Социо-културни аспекти на влезлите в зрялата възраст 75 години взаимоотношения между България и КНР
Приятелите на Китай в България и определено значителна част от българския народ искрено се възхищават на китайските успехи по пътя на съвременното социално-икономическо, технологическо, културно и прочее развитие. Тези успехи вливат нова енергия в древната, хилядолетна китайска цивилизация, превръщат КНР в ключов глобален фактор. Особено впечатлява идеята на Пекин за бъдещия глобален свят като споделена съдба на човечеството, както и свързаните с тази идея инициативи.
Китай и България са разделени от хиляди километри, но това не пречи да се развиват най-различен тип сътрудничество. Първият тип, който ще споменем са българо-китайските културни взаимоотношения. Началната стъпка е поставена през юли 1952 г., когато е подписана Спогодба за културно сътрудничество между НРБългария и Китайската народна република, с което со полага основния камък в културното сътрудничество между двете страни. По-нататък културните отношения до голяма степен следват политико-идеологическите лъкатушения в съдбите на двете страни. Но началото на 80-те години на ХХ век внася свежа струя. Именно тогава се дава тласък за все по-засилващи се социо-културни взаимодействия.
Известна е мисълта, че „красотата ще спаси света“, разбирана като всичко възвисено и духовно, което ни кара да се чувстваме хора, да се виждаме като единно човечество, свързано помежду си с множество разнообразни връзки и смисли. Погледно по този начин това докосване на българите към китайската култура и обратно на китайците към българската такава създава този важен смисъл на разбирателство, на близост, ако щете даже на радост и оптимизъм, на вяра в бъдещето. Защото и за България, и за Китай от значение е това, че се опираме на своите традиции, а най-вече на мъдростта идваща от миналото. А колкото и да е различно днешното време от това на миналото, колкото и да обещава бъдещето да е различно от това, което е сега, мъдростта на традицията ни учи, че ние сме и трябва да си останем хора. И това е урокът, на който трябва да останем верни.
За да има културни взаимодействия важна предпоставка са наличието на акумулирани във времето и пространството културни ценности. Българската държава е една от най-старите в Европа и определено най-старата, която съществува над хиляда и повече години без да променя името си. Не бива да се забравя, че у нас е намерено най-старото златно съкровище в света – Варненското, датирано основно от периода между
4 600 и 4 200 години пр.н.е. Освен, че България е майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация трябва да се помни, че на територията на нашата страна е създадена първата устойчива обител на християнството в Европа - Чирпанския манастир Св. Атанасий. Светата обител е основана от самия Александрийски патриарх Атанасий през 344 г.
Китай се гордее с над 4-хилядолетната китайската държавност. Това го прави не само една от най-древните цивилизации, но тази с най-дългата непрекъсната държавна и цивилизационна традиция в историята на човечеството. В рамките на същата традиция съществуват редица забележителни достижения в най-различни области, част от които отдавна са надхвърлили границите на Китайската цивилизация и са станали не само азиатско, но световно глобално явление и богатство.
Достатъчно е да се спомене за „Златната епоха на китайската мисъл“. В VI-III век. пр.н.е. се развиват религиозно-философски и етически учения, някои от които и до днес влияят върху общественото съзнание на значителни маси от хора в региона на Източна Азия и извън него. Развиват се т.нар. „шест школи“ – даоизъм-道家(дао дзя), начело с Лао Дзъ, моизъм-墨家(мо дзя), начело с Мо Дзъ, легизъм- 法家(фа дзя), начело с Гуан Джун, Шан Ян и други, школата на имената(и формите)-名家(мин дзя), начело с Дън Си и школата на „ин-ян“-阴阳家(ин ян дзя), т.е. «школата на натурофилософията“, начело с Дзоу Йен, конфуцианство-儒家(джу дзя), начело с Конфуций. Мъдростта на Конфуций до днес владее умовете на милиони хора по целия свят. Основният акцент на конфуцианството върху етичното значение на човешките отношения влияе върху мисълта и действието на поколение след поколение.
Ако трябва да споменем върховете на материалната култура на Китай не може да не споменем първото чудо на света – Великата китайска стена – „Чанчън“ /长城/ - най-грандиозния по своите мащаби строеж, който се вижда от Космоса. А нима трябва да се забравя за друго не по-малко достижение като „Великия път на коприната“, съединил страни и народи, във време когато те се се сблъскват главно на бойното поле. Докато „Великият път на коприната“ става най-значимия мирен проект на Древността и Средновековието, комуникационен канал, по който се осъществява не само обмен на материални, но и на духовни ценности. Например, будизмът идва в Китай именно по «Пътя на коприната».
Ключовите опорни точки на културният обмен между България и Китай днес са следните: На първо място следва да се споменат Институтите «Конфуций» в София и Велико Търново. Най-старият е този в София. Институт «Конфуций» – София е създаден през 2007 г. с подкрепата на Съвета за международно разпространение на китайския език (Ханбан) като партньорска организация между Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Пекинския университет за чужди езици. Част е от глобалната мрежа от китайски образователни институти, които вече наброяват над 400 в целия свят. Софийският Институт „Конфуций“ е признат за моделен институт. Институт „Конфуций“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) е основан през 2012 г. също така с с подкрепата на Съвета за международно разпространение на китайския език. Основните дейности и на двата Института «Конфуций» включват провеждане на езикови курсове по китайски език, културни лекции, семинари и др. научни прояви, насочени към нуждите на различни целеви групи, провеждане на стандартния изпит за владеене на китайски език HSK, организирането на традиционни културни празници и мероприятия, представящи автентичната китайска култури и други.
Друга важна опорна точка е Китайският културен център. Той се намира на комуникативно място в красивата централна част на столицата София – ул. Г.С.Раковски. Представлява официалните китайски културни институции в България под ръководството на Министерството на културата и туризма на КНР. Центърът се помещава в сграда с площ от 4 000 кв.м., в която има значителни възможности да демонстрира хилядолетната китайска художествена култура. Чрез своята дейност Центърът насърчава китайско-българския културен обмен и задълбочава приятелството между двете страни. Вратите на Китайския културен център са широко отворени за жителите и гостите на столицата. Всички, проявяващи интерес към китайската култура, са добре дошли да участват в дейностите на Центъра и да усетят обаянието на китайската култура, запазила се вече над пет хиляди години.
Други опорни точки на културното сътрудничество между България и КНР са вестник „Китай днес“ и издателство „Изток - Запад“. Първоначално "Китай днес" е само двуседмична притурка на вестник "Земя", но от януари 2019 г. е отделен вестник. "Китай днес" е седмичник, който има за цел да популяризира културните и прочее достижения на КНР. Издателството «Изток-Запад» е посветило значителна част от своята дейност на популяризацията на китайската култура – литература, изкуство, език, общество и т.н.
Доброжелателно сътрудничество съществува между Съюза на българските журналисти/СБЖ/ и Общокитайската асоциация на журналистите. Между двете неправителствени организации е подписан Меморандум за създаването на Център за медийно партньорство във Варна. Създаването на този център, използвайки като база Международния дом на журналистите в курорта Златни пясъци. Последният е планирано да бъде реновиран с помощта на дарение по линия на Общокитайската асоциация на журналистите. По този начин се изгражда важна платформа не просто за двустранно, но за международно сътрудничество.
Важен момент в културното сътрудничество е образователният обмен. Български ученици и студенти учат днес в редица училища и университети на Китай. Както и обратно китайски студенти учат в СУ «Св.Климент Охридски», Великопърновски университет «Св. св. Кирил и Методий», Националната музикална академия «Професор Панчо Владигеров» и други учебни заведения у нас.
Като се има предвид, обаче, огромното културно наследство, които притежават България и Китай, съществува още значимо пространство на „неразорана целина“, каквато е сферата на културното сътрудничество между нашите две страни.
Политико-дипломатически и социо-икономически аспекти на влезлите в зрялата възраст 75 години взаимоотношения между България и КНР –
КНР от самото начало заема позиция за ненамеса във вътрешните работи на други държави и зачитане на избора на народите на всяка страна през 90-те години на ХХ век, когато започват значими политически и социално-икономически промени в страните от Централна и Източна Европа.
В новите условия се откриват следващите страници във взаимодействията между РБългария и Китай. В тези страници свое значимо място имат посещенията на държавните глави на България в „Поднебесната“. През 2014 година по повод на 65-та годишнина на дипломатико-политическите отношения между двете страни президентът Росен Плевнелиев по покана на Председателя на КНР и Генерален секретар на ККП Си Дзинпин посещава в периода 12-15 януари КНР. Освен водените разговори на високо равнище интересен момент в това посещение е, че нашият държавен глава поднася венец на паметника на Христо Ботев в парка "Чаоян" в Пекин.
През юли 2018 г. китайският премиер Ли Къцян е на официалното посещение в София. Неговата визита е свързана със Седмата среща на върха на формата «16+1».Тази среща е открита от премиера Бойко Борисов и високия китайски гост. Самият формат представлява дипломатическа инициатива на Китайската народна република. Целта ѝ е засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 държави-членки на ЕС (България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения и 5 балкански страни – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.) Областта на сътрудничество обхваща сферите на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. Идеята за това сътрудничество възниква във връзка е нарастващото значение на страните от региона в рамките на Европейския съюз и Европа като цяло. Във времето форматът «16+1» започва да се разглежда като част от проекта «Един пояс, един път»/ЕПЕП/. Тогава през юли 2018 г. след разговорите между българската и китайската страни е публикувано Съвместно комюнике, в което София потвърждава устойчивата си позиция в подкрепа на принципа „Един Китай”.
В периода 1-5 юли 2019 година президентът Румен Радев е на държавно посещение в Китайската народна република по покана на своя колега Си Дзинпин. В първия ден от визитата българският държавен глава се среща с председателя на Държавния съвет Ли Къцян в град Далиен, където в този момент започва 13-то издание на Световния икономически форум, известен като „Летния Давос“. Румен Радев взема участие в откриването на този форум. Най-важният момент в това посещение е срещата на двамата държавни глави – Радев и Си Дзинпин. В ключовата декларация, приета при това посещение, е заявено, че България и Китай са стратегически партньори.
Тук още веднъж ще акцентираме върху споменатата по-горе важна инициатива „Един пояс, един път“. През септември 2013 г. Председателят на КНР Си Дзинпин по време на държавната визита в Казахстан представя идеята за формиране на "Нов път на коприната", по късно добил популярност с наименованието „Един пояс, един път“/ЕПЕП/. Този проект е международна инициатива на КНР насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, а също и икономически коридори, както и комуникационна мрежа. Планира се тя да свърже повече от 60 страни в Централна Азия, Европа и Африка. Целта е развитие на търговските и прочее отношения между тях. България заявява участието си в инициативата „Един пояс, един път”, както и в Механизма за сътрудничество ЦИЕ/т.е. страните от Централна и Източна Европа/-Китай. Следва да се отбележи, че Механизмът за сътрудничество ЦИЕ-Китай е наследник на формата "16 + 1".
През последните години се наблюдава засилен търговски обмен между България и Китай. Така например ако само преди 4 години взаимният стокообмен е бил 1.2 млрд долара през 2023 година е вече близо 4 млрд. щ.д. През първите пет месеца на 2024 година общият стокообмен с КНР възлиза на около 1 млрд и 500 млн. щ.д., като тенденцията е към запазване и увеличаване на стокообмена. През май т.г. Шарже д'афер на КНР в България г-жа Уан Мин на среща с български представители от различни кръгове заявява следното: „Китай се превърна в третия по големина търговски партньор на България и във втората по големина експортна дестинация извън Европейския съюз, а обемът на двустранната търговия нараства стабилно през последните осем години. България е най-големия търговски партньор на Китай в областта на селското стопанство в Централна и Източна Европа, а българските розови продукти, червено вино и кисело мляко са предпочитани от все повече китайски потребители.”
Въпросът тук е в това, че този обмен не е балансиран и страната ни в него участва повече като купувач, а не като продавач. В този смисъл се създава търговски дефицит. Това свидетелства, че от България се изискват усилия да увеличи дела на продажбите на български стоки, особено такива с по-високо равнище на добавена стойност. Страната ни има какво да предложи както в областта на изделия и селскостопански стоки, така и в сферата на услугите.
През пролетта на тази година в Свободна зона - Пловдив АД е открита китайска инвестиция за производство на компоненти за електрически автомобили. Това несъмнено е стъпка в положителна посока. Но ако сравняваме тези инвестиции с нашите съседи – Сърбия, Гърция, Румъния и Турция следва да се отбележи, че страната ни значително изостава в инвестиционната област.
За съжаление ставаме също така свидетели на опити България да бъде заобиколена от важни логистически връзки, каквато е Паневропейския транспортен коридор VIII. Определено трябва да се търси подкрепата и на Пекин във връзка с проекта „ЕПЕП“ за да се избегне подобно негативно развитие на събитията.
Нотка на оптимизъм в тази насока създава проведеното в периода 12-14 септември т.г. в НДК на „Изложение за известни китайски продукти и услуги“ и „Китайско-българска търговска и инвестиционна конференция“ с участието на президента Р.Радев, министри, заместник-министри и кметове на няколко големи български града, пратеници от бизнес-асоциации и български фирми. Представители на китайския и българския бизнес на форума споделят своите виждания за разширяване на сътрудничеството. Като червена нишка в тяхните изказвания е мисълта за необходимостта от държавна подкрепа на стремежа за усилване на сътрудничеството. Предложени са идеи за откриване на представителство на китайска банка в София, както и на авиолиния София-Пекин, чрез които да се активизира икономическото сътрудничество.
Предстои подобно събитие, което ще се състои през м.октомври 2024 г. - първата по рода си Среща на побратимените градове и области между Китай и България и учредяването на «Клуб на побратимените градове и области България- Китай». Целта е чрез сътрудничество на базово равнище да се реализират, както културни прояви за взаимно опознавание, така и различни бизнес инициативи.
Вместо заключение няколко думи за възможните перспективи
За да постигне своите дългосрочни стратегически цели в областта на икономическото и социалното развитие, Пекин се нуждае от приятелска, стабилна и предвидима международна среда. Светът е все по-зависим от Китай, но Китай също е все по-зависим от останалия свят. Никаква стратегия, насочена към ускоряване на развитието на вътрешното потребление, няма да отмени тази обща динамика. В тази връзка е и глобалната цивилизационна инициатива на КНР за света като споделена съдба на човечеството. Предвид същата е принципът, на основата на който да се изгражда светът на споделената съдба, този на взаимоизгодното развитие. Акцентът в случая е, както върху «взаимноизгодно», но така и върху «развитие».
Несъмнено България се нуждае от надеждни партньори в инвестициите, търговията, производството и цялостното развитие. Всичко това предполага необходимост в условията на нов технологически преход на човечеството създаване на динамична иновационна среда, извеждаща страната ни на нова високотехнологична платформа. Като една от водещите технологични сили в света Китайската народна република може да бъде такъв партньор. Родината ни е член на ЕС, но за съжаление досега огромният дял инвестиции идващи оттам отиват в нискотехнологични сектори. Да не говорим че в последно време потокът от инвестиции съвсем изтъня. А и както се казва «Всичките яйца не трябва да бъдат слагани в една кошница».
Съществуват, обаче, обстоятелства от геополитически и геоикономически характер, които създават не просто пречки, но цяла стена пред укрепване на сътрудничеството с Китай, особено в икономически и технологичен план. Ръководствата на САЩ и ЕС разглеждат Китай като конкурент. В тази връзка днес срещу Пекин «Колективният Запад» води технологични, дипломатически и прочее войни и битки. Западната журналистика даже изкова термина «Четворката на злото», в което включва РФ, Китай, КНДР и Иран. Без съмнение това силно ограничава усилията на нашата страна в сътрудничеството с КНР предвид нейните зависимости, свързани с ЕС и НАТО. Да не говорим, че част от управленските кръгове в София определено разделят западните позиции.
В смисъла на гореказаното перспективите за разширяване на сътрудничеството с доброжелателна към България глобална технологична сила като Китай ще зависи главно от едно обстоятелство. Ще се формира ли у нас достатъчно политическа воля, която въпреки ограниченията да се бори и търси възможности не просто за продължаване, но на разширяване на сътрудничеството с КНР. Такива усилия в името на защита на националните интереси на Отечеството ни обещават позитивни резултати, както в краткосрочна и средносрочна, така и в дългосрочна стратегическа перспектива.