Д-р Румен Петков
Светът се раздира от геополитически конфликти, войни и едностранно налагани санкции от безотговорни и агресивни международни актьори. На този фон можем ли да говорим за някакво общо бъдеще, мир, разбирателство и сътрудничество? Звучи химерично, но всъщност има една голяма държава, която е част от клуба на великите сили, но досега нито един път не си е позволявала да води войни за смяна на режими и налагането на идеологията си, нито пък да налага едностранни санкции. Тази държава, разбира се, е Китайската народна република, чийто лидер Си Дзинпин формулира концепцията за глобална общност на споделената съдба.
Това е общност, в която не се предвиждат равни и по-равни, тоест привилегировани. Нито пък се предвижда отказ от собствените културни идентичности и цивилизационни норми. Но това, което Си Дзинпин и Китай многократно са казвали че искат, е да се оставят настрана дребнавият егоизъм, геополитическите игри и хегемонизмът, за да може човечеството единно да се изправи в лице със сериозните проблеми на 21 век, сред които са икономическите трудности, неравенството, климатичните промени, болестите, организираната престъпност и ред други. Фактически това, което някога американски президенти като Уилсън и Рузвелт са предлагали, днес се предлага в по-съвременна и адекватна форма от Китай.
Този модел на една фактическа алтер-глобализация, предлагана от Китай, е историческият шанс за страни като България да не бъдат повече използвани като геополитически инструмент, а да следват националните си интереси, както и да гарантират сигурността си. И тъй като тази година се навършват 75 години от установяването на българо-китайски отношения, няма как да не поставим въпроса за нуждата от едно обръщане на взора ни на изток, където се раждат перспективите и възможностите на 21 век. Не за да напускаме ЕС или НАТО, а за да не се окажем в един момент заобиколени от всички ценни процеси и проекти на 21 век. Явен пример за ползите от сътрудничеството с Китай имаме в почти всички съседни страни. Многомилиардни китайски инвестиции се изляха в Сърбия, Гърция, Унгария и Румъния. Само страната, която втора в света призна Китайската народна република, тоест България, бива заобиколена, въпреки че самите китайци имат голям интерес от сътрудничеството с нас.
В крайна сметка, няколко от най-големите европейски транспортни коридори минават през земите ни. България има удобен излаз на Черно море и е страна, която предлага възможности за инвестиции в туризма, инфраструктурата, информационните технологии, земеделието, фармацевтиката и много други. От своя страна китайският пазар, най-необятен на света, може да бъде атрактивна и доходоносна дестинация за българските бизнеси и производители. Но нещо не се случва и страната ни, повлияна от трети сили, не се възползва от огромния си морален и политически капитал, който имаме в отношенията с Китай.
В най-голямата реална икономика в света, а това е Китай, вече има катедри по българистика в университетите, а мнозина все още помнят, че веднага след СССР, НРБ е страната, която ги признава. Това е морално-политически актив, който България може да използва, за да развие дипломатическите си отношения с КНР дори на още по-високо ниво, отваряйки възможността за широкообхватно сътрудничество.
Стокооборотът между двете страни е вече милиарди, но може да се постигне още много. У нас хиляди ученици и студенти вече учат китайски, но все още не достатъчно, че да отговарят на бъдещите нужди на пазара на труда и въобще на глобалните пазари.
Преди всичко, ясно е, че България има интерес да развие икономическите си отношения с тази велика сила, която инвестира без да прави политически искания или да тласка другите страни към геополитически авантюри. Страната ни изгуби изключително много от скъсването между Европа и Русия в рамките на американско-руската прокси война в Украйна. Във време на разделение и разместване на геополитичестата тектоника, не трябва да позволяваме подобна съдба да сполети и българо-китайските отношения. Вместо това българската държава трябва да засили нивото си на сътрудничество с китайците в икономиката, културата, науката, търговията, енергетиката и всички важни сфери.
България и Китай имат някои общи проблеми, а това означава, че могат да имат и общо бъдеще на базата на общи решения на казусите. Например, България от енергиен водач на Балканите, е на път да се превърне в енергийно застрашена страна. А Китай в това отношение не само може да инвестира в енергетиката ни, включително атомната такава, но и да ни даде голям научен ноу-хау. Нещо повече, китайските университети имат капацитета да обучат български специалисти в тази сфера, помагайки им за овладяването на най-новите технологии.
Нека не забравяме също, че Китай е световният лидер във възобновяемата енергия. Ако България и ЕС наистина искат чиста енергия, де факто е невъзможно без търговия и сътрудничество с Китай. Стокооборотът между Европа и Китай в даден момент беше над 800 милиарда евро и няма перспективи да запада, освен ако геополитиката на САЩ не се намеси. С европейските (и български) традиции и опит в редица сфери като информационни технологии, медицина, например, както и китайските в енергетиката, строителството, инфраструктурата и т.н., можем да сътворим чудеса.
Впрочем, зелената тематика днес е актуална и дори преекспонирана в Европа с политически цели. Най-често се явява своеобразен американски лобизъм за деиндустриализация и загуба на конкурентоспособност от Европа. Но Китай има реални успехи и опит в тази сфера. Страната има редица програми за опазване на околната среда, консервация на животинския свят, например, възстановяването на популацията на гигантските панди. При това очевидно Китай може да го прави и без да се деиндустриализира. Напротив, зелените технологии и екологията в Китай само са увеличили оборота и продуктивността на икономиката. И това е опит, който си струва да изучим. Именно Китай може да ни покаже как може да се съхранява природата, да се спират климатичните промени, да се чистят въздухът и водите, като в същото време представляваш (както е в неговия случай) една трета от световния икономическите растеж, както и отчиташ непрекъснат индустриален растеж.
Сфери на бъдещето са също роботиката, изкуственият интелект и облачните технологии, където Китай отново е сред първенците. А една България, например, има сериозни перспективи и добра научна, програмистка и кадрова база за тях, но й липсва онзи тласък и ноу-хау, който може да ни се осигури от задълбоченото сътрудничество с Китай. И в този смисъл заедно бихме създали уникални и много полезни неща.
Всички знаем, че България има добра школа за обучение по математика, физика и много добри компютърни специалисти. Освен това имаме традиции в производството на електроника, във фармацевтиката, медицината и редица други сфери, където с китайски инвестиции, идеи и подкрепа, двете страни могат да създадат неща от световно значение.
Ето това е едно общо бъдеще, което бихме могли да имаме в глобалната общност на споделената съдба, наместо излишните за нас геополитически игри на сдържане и войни, налагани от отвъд океана. Във време на разделение, Китай показа, че може да работи дори с африканските страни, които имат редица проблеми от корупцията през околната среда до граждански войни, бедност и епидемии. И всички тези проблеми са продукт на западната неоколониална политика, но въпреки това, се превъзмогват с решителна китайска помощ. В ЮАР или Кения, в Алжир или ЦАР, Китай създава училища, обучава специалисти и служители, изгражда мостове, пътища, жп линии, пристанища и болници. Няма причина това да не е възможно и в България, особено когато редица европейски страни, в т.ч. Унгария, Словакия, Гърция, Германия и Холандия, имат изключително добре развити връзки с Китай.
Изненадващо, дори в Полша, въпреки голямото американско влияние и твърдият натовски курс, сътрудничеството с Китай е разглеждано като безалтернативно и необходимо за развитието и на страната и на Европа. Всичко това показва, че дори във време на разделение, общото е по-голямо и важно.
За 75 години превратности на историята България и Китай са показали, че не могат да бъдат разделени, а въпреки всички международни проблеми, сътрудничеството ни не е спирало да расте, дори когато СССР и Хрушчов се карат с КНР и Мао. Толкова по-нелепо е това сътрудничество да спира и днес, когато заедно ни очаква бляскаво общо бъдеще в една равноправна глобална общност на споделената съдба.