Зорница Илиева
Тази година България отбелязва 75 години от установяването на дипломатически отношения с КНР. Мнозинството българи безспорно са убедени каква мъдрост и прозорливост са проявили управляващите у нас тогава с този акт. Веднага след СССР сме взели решение за признаване на КНР и сме установили отношения на доброжелателност в двустранни отношения. Стара наша поговорка казва, че „където е текло пак ще тече”. Поднебесната е империя от векове и няма как да не поеме път на развитие, което с днешна дата я поставя на водещо място на международната сцена. Особено с проявите на по-умерена роля в решаване на световните проблеми, включително горещи конфликти.
Както е известно, малките неща в геополитиката често помагат да не се изпусне от поглед голямата картина. А китайската голяма картина е впечатляваща и е задължително да се подчертае точно сега, когато се навършват 75 години от дипломатическите ни отношения. Днес Китай наистина прави всичко възможно, за да изгради модерна социалистическа държава във всяко отношение и да преследва „национално подмладяване чрез китайски път на модернизация”, както подчертава Ван И на срещата ва върха в Общото събрание на ООН тези дни в Ню Йорк. Според него това ще създаде нови възможности за световен мир и развитие. Съвсем в духа на изказвания на Си Дзинпин още от 2012г та до днес, с думи, които напомня на другите световни лидери за „благородното начало съчетано с масовата линия” т.е. от народа за народа, в служба на народа и самостоятелно управление на народа. Този принцип всъщност е крайъгълният камък на демокрацията от китайски тип. Принципите еволюират в зависимост от настъпващите промени, както навън, така и в страната, но остават пряко свързани със стремежите на Пекин към национално подмладяване и насърчаване на цялостната китайска демокрация. Доказателствата за правилния подход и решения на ККП е факта, че 85% от китайските граждани се доверяват на своето правителство. А това доверие се основава и на постижения като извеждането на 800 млн души от бедността, изкореняването на крайната бедност, напредъка в регионалното равенство, оживяването на селските райони, увеличаването на средните доходи, увеличаването на продължителността на живота,, създаването на най-напредналите индустриални и инфраструктурни системи в света, водеща позиция в областта на екологичните иновации и развитие и т.н.
Друго впечатляващо постижение е завръщането на Китай на световната сцена като голяма сила и миротворец, като държава, която се стреми към установяване на многополюсен световен ред, заедно с укрепване на сигурността и стимулиране на глобалното развитие. На това редица анализатори казват, че е „актуализация на демокрацията в китайски стил”. Но това е пръв прочит. По-същественото е, че китайският народ, един от най-старите в света, се обединява в единство и се стреми сам да управлява собствения си живот и развитие. Едва ли може да се постигнат резултати, ако го няма това единение и вяра в собствените сили. Не случайно се казва, че в това отношение голяма е ролята на Националното събрание на народните представители, които празнуват 70 години от основаването си, а днес отчитат ефективността в осъществяването на добро управление. Колкото е на Запад трудно да разбират демокрацията от китайски тип, толкова повече Китай се стреми да разказва историята си на външния свят. Важно е, за да се реализират целите, които си поставя Пекин във външен план. Защото във вътрешен план е ясно, че няма да се допусне намеса във вътрешните дела. Нещо, което се подчертава в позициите на Пекин и във външен план-да не се допуска намеса във вътрешни дела на която и да било страна по света. Характерна практика на водещи западни държави. За Китай проявяващите се често очерняне на китайската политическа система, или ограничаване на Китай не е нищо друго освен дейстия, които нямат нищо общо с демокрацията, правата на човека и социалната справедливост. Сигурно затова напоследък в някои медии в т.н. независими държави се използва изразът „Западът чувства лек хлад по врата” следствие постиженията на Китай, но не си дават сметка, че постиженията се дължат преди всичко на самите китайски граждани, които са запазили разума си и продължават заедно, за да градят общност с общо бъдеще.
В тази връзка прогнозите за Китай за 2024г са, че Поднебесната ще допринесе за над ¼ от световния растеж и ще продължи да играе важна роля в условията на фрагментирана геополитическа среда. Това, разбира се, осигурява геополитическа стабилност и носи дивиденти в политиката за продължителен и устойчив растеж на самата китайска икономика. На този етап светът наистина се нуждае от сътрудничество повече от всякога, за да се справи с предизвикателствата на, например, изменението на климата, търговските спорове, извънредните ситуации в областта на здравеопазването и т.н. А за горещите конфликти по света този въпрос е повече от жизнено съществен.
Именно във връзка с горещите конфликти по света е редно да се обърне специално внимание на речта на външния министър на Китай, Ван И, в Ню Йорк на срещата на върха на ООН за бъдещето. Основното му послание е, че „в един променящ се и неспокоен свят по-голямата солидарност и сътрудничество на международната общност не е избор, а задължително условие”. В основата на тази изява на Ван И е представената от лидера на Китай, Си Дзинпин, визия за изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството, висококачествено сътрудничество по „Пояса и пътя” и предложената от него Глобална инициатива за развитие, Глобалната инициатива за сигурност и Глобалната цивилизационна инициатива. Това е план за изграждане на по-добър свят и той е представен от Ван И в 4 точки.
Първо- държавите по света трябва да изградят бъдеще за мир и спокойствие и да поддържат визия за обща, всеобхватна, съвместна и устойчива сигурност. Големите държави трябва да дават пример, казва Ван И. Да се издигнат и разчупят геополитическите кръгове с блокове конфронтация.
Второ- държавите трябва да изградят бъдеще на развитие и просперитет, всичко насочено към хората и да се застъпват за всеобща полезна и приобщаваща икономическа глобализация. Страните да се стремят към взаимноизгодно сътрудничество. Без „големият да взима всичко”.Това разкъсва света.
Трето-да се изгради бъдеще на справедливост и правосъдие, равнопоставен и организиран многополюсен свят и да се защитават законните права и интереси на развиващите се страни. Всички държави, независимо от размера и силите им, да са равноправни членове на международната общност и международните въпроси да се решават чрез консултации с всички държави. В центъра на международната система да е ООН с устава на организацията. Да се отхвърли законът на джунглата, където силният тормози слабия.
Четвърто- страните по света да изградят по-добро бъдеще като вървят с времето и направят глобалното управление по-справедливо и равноправно.
Няма как развиващите се страни, т.н. от Глобалния Юг , да не приемат с охота такива идеи и програми. Доказателство е осъществената среща, например, на Ван И с иранския президент Масуд Пезенскин в Ню Йорк. Двете държави се ангажират съвмество да защитават и отстояват международното равенство и справедливост. Да насърчават многополярността и демократизацията на международните отношения. В частност Ван И е заявил при тази среща, че „Китай ще продължи да бъде надежден партньор на Иран”, допълнено с „Китай ще подкрепи защитата на суверенитета, сигурността, териториалната цялост и национална отбрана на Иран и ще се протовопостави на всякаква намеса във вътрешните му работи чрез санкции”. Има върху какво да размишляват във Вашингтон и Тел Авив. Още повече,че в Ню Йорк, без присъствие на Си Дзинпин, Ван И е посочил, че „Китай подкрепя регионалните сили като Иран и Саудитска Арабия да подобрят отношенията си и да решат въпросите на регионалната сигурност чрез единство и сътрудничество, да поемат съдбата на Близкия изток в свои ръце и да подкрепят арабските и ислямските страни да се изказват по-силно за траен мир в Близкия изток”. Още теми за размисъл във Вашингтон и Израел. А президентът на Иран напълно се е съгласил с казаното от Ван И. Последва и посещение на специалният представител на Китай за Близкия изток, Чае Джунис, в Техеран, където отново е заявено, че „Китай в сложната и дълбока трансформация в Близкия изток подкрепя Иран и страните от региона в опазване на техния суверенитет, сигурност и интереси за развитие”. Става въпрос за решение да се засили комуникацията и координацията с Иран за намиране на всеобхватно, справедливо и трайно решение на кризата в Близкия изток .Все пак Иран е член и на БРИКС, а организацията се събира в Казан на 22-24 октомври на поредна среща.
Задължително трябва да се припомнят и историческите ангажименти на Китай към Африка и постигнатите споразумения от тридневния форум на 4-6 септември за сътрудничество между Пекин и 48 държави на този континент. Речта на Си Дзинпин е за „Обединявайки усилия, да напреднем в модернизацията и да изградим китайско-африканска общност на високо равнище със споделено бъдеще”. Това е оформено в Пекински план за действие 2024-2027 и включва изпълнение на 10 партньорски инициативи на обединени усилия за постигане на напредък в модернизацията на Китай и Африка . Инициативите са подробни, във всички области на развитието и модернизацията, но не бива да се забравя, че Китай от 2000г е построил 100 хил км магистрали и 10 хил ж.п. линии в Африка.Има построени над 200 училища, над 130 болници, 100 пристанища и 50 стадиона на континента. И то при заявено „държавите да са сигурни и да могат сами да определят пътя си към просперитет”. Както се казва, Китай остава приятел на бедните държави. И е най-големият търговски партньор на Африка вече 15 години. Търговията е 282 млрд дол /2023г/.
И без повече конкретика, видно е, че днес Китай е онази държава, която търпеливо и без припряност прилага идеите си за един различен многополюсен свят и привлича резвиващите се страни с политики и инвестиции, които осигуряват ново ниво на взаимоотношения с гаранции за сигурност и суверенитет. Включително на Балканите. Без да се пропуска, че това не означава загърбване на собствени интереси. Същественото е да е взаимноизгодно и без натиск. Така че след 75 години дипломатически отношения, редно е Поднебесната да има своето достойно присъствие и у нас. Дивидентите са очевидни.