На 20 септември в Националния музей на Китай стартира изложба с добавена реалност, озаглавена „Възраждане - Нотр Дам дьо Пари“, която привлича много посетители през последните няколко дни. Сливането на физически и цифрови технологии представи празник на светлината и сенките, позволявайки на посетителите от цял свят да „влязат“ в Парижката Света Богородица и да се насладят на славата на европейската цивилизация, както и да усетят хуманното чувство на всички страни да работят заедно за възстановяването на това световно културно наследство.
Това е микрокосмос на усилията на Китай за насърчаване на обмена и взаимното разбирателство между цивилизациите и просперитета им.
На 19 септември се откри Пекинският културен форум за 2024 г., чиято годишна тема бе „Задълбочаване на културния обмен и постигане на общ прогрес“. Близо 800 участници от 70 държави и региони бяха поканени да участват в събитието. Бяха проведени различни подфоруми, салони и други културни дейности, на които бяха обсъдени въпроси, свързани с културния обмен, културното наследство и предаването му, тенденциите на развитието на културите и други аспекти.
Цивилизациите се разнообразяват и обогатяват от обмена и споделянето. В конферентния център на хотел „Интернационал“ в Пекин представителите на държавите с нетърпение споделиха нови идеи и постижения в развитието на културата и изразиха готовността си да работят за културния обмена и разбирателството между цивилизациите.
Ду Джанюен, директор на Издателството за чужди езици, заяви, че при усложняващата се и дестабилизираща международна среда е изключително важно взаимното разбирателство между нациите. Пекинският културен форум е важна площадка в Китай, целяща да се засили международния обмен и да се постигне стремеж към общ културен просперитет на света.
„Културата е от решаващо значение за устойчивия растеж и Китай дава добър пример в това отношение“, каза Ирина Бокова, бивш генерален директор на ЮНЕСКО, по време на форума. Тя допълни, че китайската инициатива за глобална цивилизация отразява общите ценности и очаквания на народите и е добро предложение на Китай за насърчаване на диалога между цивилизациите.
„На фона на задълбочаването на глобализацията и настъпването на безпрецедентните промени в международния ред, културите са все по-тясно взаимосвързани и затова обменът и диалогът между тях са от изключително значение“, каза унгарският министър на културата и иновациите Йобар Кабор. Според него през последните години културният обмен между Европа и Китай се засилва непрекъснато. Такъв пример е организирането на седмици на културата, създаване на културни центрове и други мероприятия. Сътрудничеството между музеите, организациите за сценични изкуства и висши учебни заведения на Унгария и Китай също се активизира.
На форума министърът на културата и изкуствата на Камбоджа Пан Мони Макар заяви, че през годините китайското правителство и международната общност са помагали много на Камбоджа за реставрацията и опазването на обектите на световното културно наследство в страната. Двете държави поддържат постоянен културен обмен.
Публикуваният на форума доклад показва, че през 2023 г. културният обмен между Китай и останалия свят има очевидни резултати, начините за обмена са по-разнообразни и иновативни, а дискусиите са по-значими и задълбочени.
През 2024 г. в Пекинския международен панаир на книгата участваха близо 2500 издателства от 56 държави и региони, Международното изложение в Париж за първи път посрещна китайска делегация, оркестърът на Филаделфия от САЩ и Националният симфоничен оркестър на Китай представиха заедно „Концерт в чест на 50-годишнината от посещението на оркестъра на Филаделфия в Китай и т.н. С всички тези дейности китайската културната индустрия ще се представи в различни страни и ще допринесе за синергичното развитие на културите. Същевременно в Китай са организирани изложби и експозиции на културите на страните по света.
Пекин е известен с 3000-годишната си история като град и 870-годишна история като столица, както и с богатото си историческо и културно наследство. С ускорения темп на отваряне към външния свят Пекин полага големи усилия за насърчаване на културното строителство и се превръща във важен прозорец за показване на своя исторически стил, съвременен мегаполис и културен плурализъм, и в платформа за обмена и разбирателството между цивилизациите.
“Момче от рикша“, „Три есени за един ден“, „Хамлет“, „Стъклената менажерия“ и много други театрални шедьоври от Китай, Франция, Обединеното кралство, Швейцария и други страни бяха представени в Международния драматичен сезон на Национален център за сценични изкуства в Пекин от юли до декември тази година.
Като важна платформа за представяне на международни художествени шедьоври, Националният център за сценични изкуства стартира международен драматичен сезон от 2015 г., като през последните 10 години изпълни над 400 представления от различни страни по света, позволявайки на публиката да се наслади на разнообразните стилове на световното театрално изкуство.
В Пекин са събрани културни съоръжения като многобройни висши учебни заведения, театри, изложбени центрове, иновативни предприятия, културни дейности. Те са висококачествени културни елементи на национално ниво. Интегрирането на културата и технологиите насърчава енергичното развитие на културната индустрия в столицата, а съставният индекс на развитието на културната индустрия тук е на първо място в Китай в продължение на много последователни години. През първата половина на тази година предприятията за нов културен формат постигнаха приходи от 742,52 милиарда юана, увеличение на годишна база от 12,4%, което представлява над 70% от приходите на предприятията в културната индустрия на града.
През юли тази година „Централната ос на Пекин“ бе включена в Списъка на световното наследство, с което блестящата китайска цивилизация отново привлече вниманието на света. С това общият брой на обектите на световното наследство в Китай достигна 59.
„Централната ос на Пекин е свидетел на градската трансформация на Пекин, въплъщава традициите на китайското градоустройство и запълва празнината в Списъка на световното наследство по отношение на идеалния градски пейзаж и основните типове архитектурни ансамбли на Изток, демонстрирайки незаменима уникалност и значителна стойност“, това каза на форума Ирина Бокова.
През юни т.г. 78-ата сесия на Общото събрание на ООН прие с единодушие предложената от Китай резолюция за Международен ден на диалога между цивилизациите. Това също така показва, че инициативата за глобална цивилизация е в съответствие с тенденциите на епохата, както и че концепциите и предложенията на Китай все повече се превръщат в международен консенсус.
Гао Сян, председател на Китайската академия за социални науки, заяви, че страните по света трябва да работят заедно, за да извлекат опит в решаването на актуалните проблеми от историята на цивилизационното многообразие.
„Взаимното уважение и споделянето между културите е в основата за просперитета на човешката цивилизация и за хармоничното съжителство на нациите“, посочи още Гао Сян.