Това е "линия", дълга 7,8 км, която минава от север на юг през стария град на Пекин и която известният архитект Лян Съчън нарича „основата за великолепния ред на хилядолетната столица“.
На 27 юли в 11:15 ч. местно време 46-ата Генерална асамблея на ЮНЕСКО, която се проведе в Ню Делхи, прие резолюция за вписване на „Централната ос на Пекин - шедьовър на идеалния ред на китайската столица“ в Списъка на световното наследство. С това общият брой на обектите на световното наследство в Китай достигна 59.
„Пекинската централна ос“ е построена през XIII в. и се оформя през XVI в. и продължава повече от седем века, като образува днешната най-дълга в света градска ос. Градските архитектурни комплекси по оста са оставили осезаеми белези на традициите в градоустройството на китайските градове в продължение на близо 2000 години.
Основната стойност на Централната ос на Пекин се състои в това, че тя свидетелства за приемствеността на китайската цивилизация. „Дизайнът“ на оста започва преди повече от 2000 години според „Ритуалите на династия Джоу“, а след това по време на династия Юан, датиращи отпреди 700 години „дизайнът“ е вграден в метрополията.
Лиу Джоу, директор на Националния център за културно наследство към университета Цинхуа и ръководител на екипа за подготовка на офертите за кандидатурата, представи, че централната ос на Пекин съдържа общо 15 елемента на културното наследство, които обхващат пет различни вида исторически останки, включително кралски дворци и церемониални сгради, съоръжения за градско управлениеа, сгради за ритуали, пътища в средата на града и др. Сред тях е площад „Тиенанмън“ и архитектурния комплекс в него, включващ Паметника на народните герои, Мемориалната зала на председателя Мао Дзъдун, Сградата на ОСНП и Националния музей на Китай. Това е неразделна част и незаменим фактор от централната ос на Пекин. Лу Чжоу казва: „Основната стойност на централната ос на Пекин като обект на световното наследство се състои в това, че тя свидетелства за приемствеността на китайската цивилизация, а клъстърът от сградите на площад „Тянанмън“ доказва продължаването на идеята за градското планиране през ХХ в., която въплъщава духа на традиционната китайска култура и демонстрира силната жизненост на китайската цивилизация".
Хората, запознати със световното наследство, може да се запитат защо оста досега не е била обект на световното наследство, след като на централната ос на Пекин вече има три такива обекта, а именно Храмът на небето, Забраненият град и мостът Уанин (намиращ се на Големия канал). Лиу Джоу обясни, че всеки обект на световното наследство има свои собствени основни ценности и че Забраненият град и Храмът на небето в Пекин показват специфични аспекти на китайската цивилизация и художествени постижения, но когато са част от Централната ос на Пекин, те разказват по-пълна история на китайската цивилизация заедно с другите съставни елементи на Централната ос на Пекин. „Така например в една велика епоха има много изключителни хора с блестящи постижения. Но когато те се поставят в пространствена и времева система, те показват цялостната картина на епохата. Всъщност сред проектите, които вече са включени в Списъка на световното наследство, има няколко такива случая“.
Мостът Уанин се намира на източния бряг на езерото „Шъчахай“, като се простира от север и на юг над водния път на Юхъ, недалеч от изпълненото с туристи езеро Хоухай. Чан Шуо, директор на Пекинското общинско управление за културно наследство, представи моста Уанин като най-стария мост на централната ос на Пекин, чието местоположение и транспортната функция, която е поел, са останали непроменени през изминалите 7 века и днес все още обслужва социалния трафик.
В очите на Чю Хун, служител на Пекинското общинско бюро за градинарство и озеленяване на Централната ос на Пекин има много „живи културни реликви“ – скъпоценните дървета от древността. Той сподели, че повече от 8700 стари дървета са в обхвата на Централната ос, 6600 от които са концентрирани на площ по-малка от 6 кв. км. На много от тях са поставени етикети с QR кодове, червени или зелени. Тези с червени етикети са на над 300 години, а с зелените - са между 100 и 300-годишни.
Създаването на Дворцовия музей през 1925 г. бележи важен момент в популяризирането на Централната ос на Пекин. Древните сгради от императорския дворец но Централната ос постепенно се превръщат в музеи или паркове, отворени за обществеността. Така че Централната ос на Пекин не само разказва историята на китайската нация, също така е свързана с живота на обикновените граждани на древната столица.
Фан Ла‘ю, жител на Пекин, роден и израснал в близост до Барабанната кула, дълбоко е усетил подобряването на условията около древните сгради през годините. „Правителството извършва системно управление на улиците, алеите и дворовете, като реновира стари къщи, ремонтира тротоарите, полага водопропускливи плочки, трансформира канализационните тръби, инсталира екологично чисти слънчеви лампи. Сега общественото пространство е просторно и средата е подобрена значително. Всеки ден ставам рано, пием чай със съседите си и си говорим. Искам да кажа, че да живееш до Барабанната кула е наистина прекрасно!“
Дън Чао, директор на Департамента за световно културно наследство към Държавната администрация за културно наследство, заяви: „След успешната кандидатурата на Централната ос на Пекин като световно наследство Китай ще продължи да е ангажиран да изпълнява изискванията на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, да работи още по-усилено да опазва и управлява Централната ос, както и вкоренените в нея градски ценности“.
Всъщност Централната ос на Пекин се разраства още от древни времена, от около 3,7 км по време на династията Юан на 4,8 км в началото на династията Мин, а сегашните 7,8 км са оформени по време на династия Мин. „Днес градската ос на Пекин е удължена на юг до международното летище „Даксин“ и на север до подножието на планината Яншан. Това, което централната ос носи, е историята на столицата на една велика държава, която има хилядолетна история и същевременно е съвременен метрополис. Тя също така е фоновия цвят на модернизацията в китайски стил и историческата основа на 5000-годишната китайска цивилизация, която се предава от поколения на поколения“, подчертава Дън Чао.