Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов
През последните повече от четири десетилетия Китайската народна република (КНР) се превърна от аграрно-индустриална страна, имаща редица остри проблеми в процеса на своето развитие, в глобална икономическа сила и една от водещите световни технологически държави с качествено нов тип проблематика при осъществяването на социално-икономическата си динамика.
Днес Китайската народна република е не само най-голямата икономика в света по брутен вътрешен продукт/БВП/, изчислен по паритет на покупателна способност. Най-важното сега е това, че значителна част от този продукт е не резултат от производство на стоки и услуги с ниско и средно равнище на добавена стойност и технологичност, а на създаване на високотехнологични продукти с най-висока степен на добавена стойност. Казано по друг начин социалистически Китай мина от етап на догонване на високоразвитите капиталистически страни такива като САЩ, Япония, Германия и други, към период на изпреварваща динамика спрямо горните.
Всичко това изправя Китай пред нови предизвикателства, на които страната е готова да отговори. И тук следва да отбележим важен момент в развитието на „Поднебесната“ , както по стара традиция продължават да наричат КНР, а именно:
Страните на т.нар. „Колективен Запад“ и особено САЩ, в рамките на стопанската си динамика провеждат, особено днес в условията на неолиберален формат, свръхнеоколониален курс на взаимодействие с другите страни и народи. Казано конкретно като използват технологическото си, финансово и прочее превъзходство те налагат неблагоприятен режим на търговски, инвестиционни, научно-технически и прочее взаимоотношения, търсейки преди всичко максимизация на собствената си изгода. По този начин те не само възпрепятстват развитието на своите контрагенти, но нерядко го връщат назад. Примерите в това отношение са толкова многобройни, че навярно ще отноме доста място и време да се изброят най-драстичните случаи.
За разлика от тези страни фирмите и корпорациите на Китай в рамките на провежданата от Пекин политика, се стараят да се придържат към принципа на взаимната изгода, т.нар.”win-win development”. Последният принцип следва да се трактува не само като създаване на взаимна изгода при взамиодействията, но и това, че тези взаимодействия следва да окажат най-благоприятно влияние за стопанската и научно-техническа динамика и на всички взаимодействащи си страни.
Инициативата „Един пояс – един път“/ЕПЕП/ като пример на взаимоизгодно сътрудничество в името на развитието
Концепцията "Един пояс, един път" представлява международна инициатива на Китайската народна република. Тя е насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, а също и икономически коридори, както и комуникационна мрежа. Планира се тя да свърже повече от 60 страни в Централна Азия, Европа и Африка. Целта е развитие на търговските и прочее отношения между тях.
Идеята за формиране на "Нов Копринен път" за първи път е озвучена от председателя на КНР Си Дзинпин по време на неговото представяне в Астана в рамките на държавната визита в Казахстан през септември 2013 г. Както отбелязва Си Дзинпин Китай и страните от Централно-Азиатския регион имат обща стратегическа цел, която се изразява в стабилното развитие на икономиката, процъфтяването и възможностите на държавата. Китайският лидер потвърждава необходимостта всестранно да се укрепва практическото взаимодействие и да се конвертира предимствата на политическия диалог, географската близост и икономическото взаимно допълване. Чрез сътрудничеството се създават условия за устойчив растеж, както и създаване на общи интереси на основата на взаимно изгодното развитие.
Във връзка с това Си Дзинпин призовава да се приложат в пространството на Евразия нови модели на сътрудничество, като с общи усилия да се формира "Икономически пояс на Пътя на коприната" . В тази връзка той предлага пет необходими за тази цел условия:
· Политическа координация;
· Инфраструктура за взаимодействия;
· Либерализация на търговията;
· Свободно движение на капитали;
· Укрепване на взаимното разбиране между народите.
През октомври 2013 г. по време на своето посещение в страните от Юго-Източна Азия главата на КНР предлага на страните - членовете на АСЕАН идеята за съвместно строителство на "Морски копринен път през XXI век" Тези инициативи — „Единен икономически пояс“ и „Морски път“ са обединени в общата стратегическа концепция на Китай под името „Един пояс, един път“. Фактически тази концепция става едно от основните направления на външноикономическия и външнополитическия курс на КНР.
През март 2015 г. по поръчка на Държавния съвет на КНР Държавният комитет по развитие и реформи, Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай публикуват документ „Прекрасни перспективи и практически действия по съвместното създаване на „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морския Път на коприната презXXI век“. Документът е призван да помогне за реализация на концепцията "Един пояс, един път".
В документа се отбелязва, че проектът „Един пояс, един път“ е открит за всички страни, международни и регионални организации, а също така създава основа за сътрудничество на КНР със заинтересованите страни.
Предполага се, че основните маршрути "Икономическия пояс на Пътя на коприната" ще минават:
· От Китай през Централна Азия, Русия до Европа - до Балтийско море;
· От Китай през Централна и Западна Азия към Персийския залив и Средиземно море;
· От Китай в Юго-Източна Азия, Южна Азия, към Индийския океан.
Основните направления на "Морския Път на коприната през XXI век" са:
· От морските пристанища на Китай през Южно-Китайско море до Индийския океан и по-нататък до Европа;
· От китайските пристанища през Южно-Китайско море в южната акватория на Тихия океан.
В посочените посоки се планира да се формират международни коридори за сътрудничество: "Китай - Монголия - Русия", "Китай - Централна Азия - Западна Азия", "Китай - Индокитай", "Китай - Пакистан" и "Бангладеш - Индия - Мианмар - Китай".
В документа са обозначени хуманитарни задачи в сферата на инфраструктурното строителство, инвестициите в промишлените мощности, усвояването на природните ресурси, търговско-икономическото и финансовото сътрудничество, обмените на обмени, защитата на околната среда и взаимодействието на морето.
Като основен фактор за разширяване на сътрудничеството в региона се нарича взаимодействието на такива многостранни механизми, като:
· Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС);
· Китай–АСЕАН (формат „10+1“);
· Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС);
· Форум „Азия - Европа“ (АСЕМ);
· Диалог за сътрудничество в Азия (ДСA),
· Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА);
· Форум на китайско-арабското сътрудничество;
· Диалог „Китай - Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив“;
· Икономическо сътрудничество на Субрегиона на Голям Меконг (СГМ);
· Централно-азиатско регионално икономическо сътрудничество (ЦАРИС).
Концепцията "Икономическият пояс на Пътя на коприната" е планирана да се осъществи в следващите няколко десетилетия. Днес тя представлява един от векторите в движението на Китай към нова глобална роля. С цел финансиране на проекти на концепции "Един пояс, един път" през 2014 г. в Китай са създадени два нови финансови института: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и Фондът на Пътя на коприната. Целта на инфраструктурните инвестиции на Азиатската банка е финансиране на крупни инфраструктурни проекти на страните-учредители на банката и съдействие на тяхното икономическо развитие. За годините от провъзгласяването на „Един пояс, един път“ повече от 150 държави се присъединяват към концепцията, което представлява почти 75% от световното население. Тези страни създават повече от половината от световния БВП. Воденият от „ЕПЕП“ икономически растеж създава 420 000 работни места в страните, където започва осъществяване на един или друг проект в рамките на инициативата, като това строителство измъква 40 милиона души от бедността
През последните 5-7 години на инициативата се наблюдават редовни атаки от Запада срещу Китай по отношение на предоставянето на преференциални заеми на развиващите се страни се превърнаха в стабилна тенденция. Говори се за така наречения „дългов капан“, т.е. , невъзможността на страните получатели да изплащат външни заеми. Несъмнено подобни явления се наблюдават на примера на Малдивите, Шри Ланка, Пакистан и редица други страни.
В резултат започнаха обвинения, че КНР ще конвертира външния дълг на партньорите си в „закупуване“ на тяхната политическа лоялност и за получаване на достъп до стратегически области и дейности. Предвид подобни разговори, Пекин е решил да въведе клауза за „продължаващо подобряване на устойчивостта на дълга“ за да се минимизират случаи на изпадане в неплатежоспособност.
Несъмнено инициативата «Един пояс, един път» като глобално меропрятие със свръхграмаден мащаб в най-голяма степен зависи от няколко фактора:
· От развитието на геостратегическата обстановка - как ще се развива геополитическия сблъсък «моноцентричност против многоцентричност»?;
· Какъв ще бъде резултатът от геоикономическата конкуренция между «неолиберализма» и модела на планово-пазарния синтез при значителната държавна роля и присъствие на социално-солидарни подходи, какъвто модел предлага КНР с формулата «социализъм с китайска характеристика»?;
· Как ще протече «Технологическото развитие», свързано с разработката на цяла редица нови технологии?
За технологическото развитие на КНР и позитивното му въздействие в глобален план
Проучването на международната компания CHINA2WEST SERVICES LTD „Десет тенденции в китайското производство, които да наблюдавате през 2024 г.“ (30.11.2023 г.) идентифицира тенденциите, които не само влияят, но и определят бъдещето на китайското индустриално производство през 2024 г., а именно:
1. Интелигентни фабрики и Индустрия 4.0
Производственият сектор на Китай е в процес на революция, движена от интелигентни фабрики и възприемането на принципите на Индустрия 4.0. Сливането на технологии като «Интернет на нещата» (IoT), «Изкуствен интелект» (AI) и «Големи данни» променя производствените процеси.
Тази интелигентна интеграция не само оптимизира ефективността, но също така проправя пътя за предсказуема поддръжка, намалено време на престой и сведени до минимум грешки.
Очаква се значително увеличение на броя на фабриките, използващи тези напреднали технологии, тъй като този технологичен скок е необходим, за да останете конкурентоспособни на световния пазар.
2. Устойчиви производствени практики
Устойчивостта се превърна в основен фокус за китайските производители. От намаляване на въглеродните емисии до възприемане на принципите на кръговата икономика, индустрията е в процес на зелена революция. Фокусът върху природосъобразните практики не е просто отговор на глобалните тенденции, а стратегически ход за удовлетворяване на очакванията на потребителите. Тъй като потребителите по света дават приоритет на екологично чистите продукти, китайските производители привеждат практиките си в съответствие с тези очаквания, насърчавайки както икономическата, така и екологичната устойчивост.
3. Роботика и автоматизация
Китайските фабрики осъществяват скок във въвеждането на роботика и автоматизация. Тази тенденция е насочена не само към замяна на човешкия труд, но и към подобряване на общата производителност и качество.Усъвършенстваните роботизирани технологии поставят началото на нова ера на ефективност в производствените процеси, от поточните линии до сложните задачи, които изискват високи нива на прецизност. Индустрията възприема автоматизацията с безпрецедентна скорост, тя не само се справя с недостига на работна ръка, но също така гарантира по-последователен и надежден производствен процес.
4. 5G интеграция
Въвеждането на 5G технология бележи повратна точка за производствения пейзаж на Китай. Несравнимата скорост и ниската латентност на 5G улесняват комуникацията в реално време между устройствата, отключвайки пълния потенциал на Интернет на нещата (IoT). Интегрирането на 5G в производствените процеси рационализира операциите, ускорява вземането на решения и подобрява цялостната ефективност.Тъй като тази технология става все по-разпространена, можем да очакваме да видим повече иновативни приложения в производствения сектор.
5. Добавящо/адитивно/ производство (т.нар 3-D/тризмерно/ принтиране)
Адитивното производство, известно като 3-D принтиране, променя традиционните производствени процеси.Китай инвестира сериозно в тази технология, която му позволява да създава сложни и персонализирани компоненти с безпрецедентна прецизност. В допълнение към намаляването на отпадъците и съкращаване на използваните материали и енергия, 3-D печатът ускорява процесите на създаване на прототипи и производство, предлагайки на производителите конкурентно предимство по отношение на скорост и гъвкавост.
6. Изкуствен интелект в контрола на качеството
Контролът на качеството е от първостепенно значение в производството и изкуственият интелект (AI) променя правилата на играта. Алгоритмите за машинно обучение могат да анализират големи набори от данни, за да идентифицират потенциални дефекти и несъответствия в реално време.Това не само подобрява общото качество на произвежданите продукти, но и намалява вероятността от грешка. Интегрирането на изкуствения интелект в процесите за контрол на качеството е доказателство за ангажимента на Китай да доставя продукти, които отговарят на световните стандарти.
7. Устойчивост на веригата за доставки
Глобалните събития през последните години подчертаха уязвимостта на традиционните вериги за доставки. В отговор китайските производители преоценяват и преструктурират своите вериги за доставки, за да подобрят устойчивостта.
Това включва диверсификация на доставчиците, използване на технология за проследяване в реално време и приемане на гъвкави методологии за бързо адаптиране към неочаквани предизвикателства. Фокусирането върху устойчивостта на веригата за доставки не е просто реакция на минали прекъсвания, а проактивна мярка за осигуряване на стабилен поток от материали и поддържане на непрекъснато производство.
8. Енергоефективни технологии
Енергийната ефективност се превръща в крайъгълен камък на производствената стратегия на Китай през 2024 г. Производителите активно проучват и внедряват енергийно ефективни технологии не само за намаляване на оперативните разходи, но и за постигане на по-широките цели за устойчиво развитие на страната. От въвеждането на интелигентни системи за осветление до интегрирането на усъвършенствано оборудване, индустрията върви по пътя към по-устойчиво и отговорно използване на енергията.
9. Персонализирано производство
Предпочитанията на потребителите се променят и китайските производители се адаптират съответно. Ерата на масовото производство отстъпва място на персонализираното производство, при което продуктите могат да бъдат съобразени със специфичните предпочитания и изисквания на отделните клиенти.
Тази тенденция, подхранвана от напредъка в технологиите, не само отговаря на разнообразните нужди на потребителите, но също така насърчава по-дълбоки връзки между производителите и тяхната клиентела.
Способността да предлагат персонализирани продукти позволява на производителите да се разграничат на пазар, който все повече цени уникалността и персонализацията.
10. Киберсигурност в производството
С непрекъснато нарастващата зависимост от цифровите технологии, киберсигурността се превърна в критичен проблем за производствения сектор в Китай и света. Защитата на чувствителни данни, интелектуална собственост и бизнес процеси от киберзаплахи е от изключително значение.
Производителите инвестират сериозно в стабилни мерки за киберсигурност, за да защитят своите операции, да поддържат доверието на клиентите и да осигурят целостта на своите продукти във взаимосвързан и дигитален свят.
За водената от «Колективния Запад» «Технологическа война» против КНР
Промяната в геоикономически и иновационно-технологически план се разглежда от САЩ и „Колективният Запад“ като удар по тяхните инереси и създадената от тях финансово-икономическа система. Система формирана и функционираща в режим, създаващ им възможности за изсмукване на фактори и ресурси от целия свят. Като разбраха, че Китай започна да ги побеждава в „светая-светих“ на тяхното историческо развитие - пазарните отношения, те рязко смениха курса. Поради това въпреки продължаващите прикоазки за пазарни принципи в областта на международната търговия и във вътрешноикономически план Западът тръгна точно в обратната посока – на въвеждане на антипазарни административни протекционистични и ограничителни мерки за съхранение на своите интереси.
Във фокуса на удара е именно Китай. Въпреки сменящите се политически конфигурации във Вашингтон – демократи и републиканци, векторът на политиките, провеждани от тях ескалират непрестанно в посока на усилваща се враждебност. Курсът на „Връщане в Азия“/Pivot to Asia/ на Хилъри Клинтън е сменен от „Търговската война“ по времето на президента Доналд Тръмп. След това последва политиката на САЩ на „de-coupling”/разединяване, отделяне/ в рамките на „Технологическата война“ осъществявана от администрацията на президента Байдън.
Но китайската икономика е твърде голяма, за да може отделянето да бъде реалистична перспектива. Китай е най-големият производител на стоки в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички фабрики в САЩ, Германия и Япония взети заедно. При сценарий за пълно отделяне възниква опасността да има недостиг на стоки на американския пазар. Оттук рискът инфлацията да скочи е твърде голям. Освен това китайското превъзходство в производството на съдомиялни машини, телевизори, компютри или играчки не застрашава в критичен план интересите на САЩ. Прекъсването на връзките с Китай в такива некритични сектори – каквото би било отделянето – не е необходимо.
След като се разбра, че това рязко разединяване на икономиките на двете страни удря по стопанството на самите Щати, е стартиран нов курс на т.нар. “derisking”, т.е. действия за ограничаване на технологическия риск, избягвайки крайни действия като „разединяването” по цялата гама продукти.
Конкретно това означава, че Вашингтон в рамките на “de-risking”/“намаляване на риска за националната сигурност“/ се стреми да ограничат достъпа на Китай до високотехнологични американски иновации. По този начин да не се позволява на китайските фирми да използват американското ноу-хау, за да се изкачат по стълбата на високотехнологичното развитие.
Целта на Съединените щати е да затвърдят ролята си като световен технологичен лидер. Едно от ключовите положения на САЩ е, че технологията ще бъде все по-голям определящ фактор за икономическата мощ в дигитализирания, свързан свят. Администрацията на Байдън вярва, че китайските технологични фирми, които намаляват разликата с техните колеги в САЩ, представлява риск за превъзходството на Вашингтон. С други думи, американските политици се примиряват с идеята, че Китай все пак ще бъде водещата икономика в света до 2040 година, по изчислен по номинална стойност БВП. Но искат Съединените щати да остане икономиката, която доминира в иновационно-технологически план.
Ключов момент в този нов курс е стремежа на Вашингтон да обедини не само страните от „Колективния Запад“ – ЕС, Япония, РКорея, Великобритания и други, но даже и държави от т.нар „Глобален Юг“ в подкрепа на своята политика. В известен смисъл вече са налице резултати от този стремеж на САЩ, прозиращ в ограничаването и отмяна на продажбата на висококласни чипове от горепосочените страни, налагането на високи мита по отношение на електрическите автомобили китайско производство и други.
В случая наблюдаваме не просто естествената за глобалната икономика конкуренция на продукти, технологии, иновации, умове и таланти. Същата определено подпомага усъвършенстването и развитието в цялостен план. Това, което днес се разиграва от „Колективния Запад“ е „Технологическа война“ - нещо доста по-различно от тривиалната конкуренция, а именно:
· Целите на една „Технологическа война“ е да се задържи иновационно-технологическото развитие на дадена страна и даже да съдейства за технологическия упадък на същата;
· „Технологическата война“ се води чрез враждебни пропагандни кампании поставящи си задачата да обвинят държавата, която е обект на „Технологическата война“ в нечестни търговски и други практики–кражби на иновационно ноу-хау, дъмпинг и т.н.;
· Друг важен инструмент на „Технологическата война“ е политиката на санкции, т.е. ограничаване на иновационно-технологическото развитие чрез различни видове санкции – налагане на прекомерни мита, лишаване от достъп до пазари, ограничаване на вноса на суровини или енергийни ресурси, забрана за закупуване на нови продукти и технологии, и други.
Всичко това несъмнено влошава не само отношенията между държавите, но и възпрепятства международното научно-техническо развитие, което особено в този момент играе важна роля за стабилизирането на света и въвеждане на глобален климат на доверие.
Отговорът на предизвикателствата, пред които е изправена Китайската народна република
На 15 юли 2024 година в Пекин започна III пленум след ХХ конгрес на ЦК на Китайската комунистическа партия – ръководната сила на развитието на социалистически Китай. Още преди началото на пленума той привлече вниманието на глобалната общественост, тъй като на всички е ясно, че на този пленум ще се разискват насоките на това какви трябва да бъдат политиките, чрез които КНР ще отговори на предивикателствата, стоящи пред страната.
Още на 30 април 2024 год. се провежда заседание на Политбюро на ЦК на КПК, на което е взето решение за дневния ред на пленума, а именно - Политбюро на ЦК на КПК да представи доклад пред ЦК на КПК. Докладът трябва да съдържа въпросите за по-нататъшното цялостно задълбочаване на реформите и насърчаването на китайската модернизация, които предстои да бъдат дискутирани.
Пред лицето на трудната международна и вътрешна обстановка, както и новата по-комплексна и мащабна спирала на научно-техническата революция, пред необходимостта от неоиндустриална трансформация и нуждата да се отговори на по-високите очаквания на трудещите се, Китай продължава да насърчава реформите. Това е съществено изискване за поддържане и подобряване на социализма с китайски характеристики посредством модернизацията на системата на управление на икономиката и обществото като цяло.
В този смисъл се разработва нова концепция за развитие имаща за цел по-ефективно приспособяване към промените. Същата съдържа ясно осъзнаване на фундаменталните противоречия на китайското общество предвид оценка на рисковете и предизвикателствата.
Основната цел е да се гарантира, че хората са поставени във фокуса на развитието и могат да се възползват повече и по-справедливо от модернизацията. Само по този начин ще може да се завоюва стратегическата инициатива в международната конкуренция, която става все по-интензивна.
Пленумът дискутира пътищата за планирането на правителствени стратегии за формиране на нововъзникващи индустрии на бъдещето и използване на модерни технологии за стимулиране на трансформацията и осъвременяване на традиционните индустрии, за съдействие на интегриран тип развитие и усъвършенстване на националния пазар. Важни инструменти в тази насока са публично-частното патньорство, развитието на рисков капитал, привличането на чужди инвестиции, но най-вече стимулиране на развитието на собствения научно-технически човешки потенциал.
Заключение
В заключение ще кажем, че следва да се има предвид един много важен момент, а именно: Стратегията за реформи по усъвършенстване на стопанската и социалната динамика на Китай съдържа значим външнополитически аспект, чийто основни характеристики са петте мирни принципи, както и концепцията за формиране на общност на споделеното бъдеще на човечеството.
Като имаме предвид ролята и значението на КНР в съвременния свят, както и времето на значителни промени, когато се провежда III пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия след ХХ конгрес, може да отбележим, че насоките и решенията на този пленум имат своето позитивно начение не само за китайското общество и стопанство, но определено въздействат по един благоприятен начин за глобалното развитие.