Слънчевата радиация може би оказва въздействие върху дълбоките недра на Земята, според съвместно проучване на изследователи от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките, Китайския университет по геонауки и Букурещкия университет.
Екипът е установил, че слънчевата радиация варира в зависимост от географската ширина, създавайки температурни градиенти на морската повърхност, които влияят върху разпространението на морския живот. Тези организми, богати на въглерод, се транспортират във вътрешността на Земята чрез субдукция (процес, при който една тектонска плоча се подпъхва под друга) на океанските плочи. Този процес влияе значително върху редокса (окислително-редукционните процеси) в дъговата магма.
Магмата в районите с по-ниска географска ширина е по-малко окислена, отколкото в тези с по-висока. Допълнителни доказателства от проучвания на океанското дъно показват по-намалени въглеродни отлагания в по-ниските географски ширини. Този въглерод взаимодейства със сярата, за да образува сулфид, който след това се транспортира в мантията, допринасяйки за наблюдавания редокс модел.
„Този неочакван модел предполага, че повърхностната среда и климатът на Земята, повлияни от слънчевата радиация, имат дълбок ефект върху процесите в мантията“, казва Уан Бо, съавтор на изследването.
Много метални руди, като мед, калай и литий, са чувствителни към редокс условия. Разбирането на пространственото и времевото разпределение на редокс състоянието в глобалните зони на субдукция има значителни последици за прогнозиране на местоположенията и наличността на тези критични ресурси.
„Наблюдаваният модел предлага нови насоки за изследване на ресурсите и разбиране на ефектите върху околната среда от системите за субдукция на различни географски ширини“, казва Ху Фан'ян, друг от съавторите на изследването.
Резултатите от проучването на китайските и румънските учени е публикувано в списание Nature Communications.