Изследователи от Китайския университет за наука и технологии наскоро откриха връзка между океанската оксигенация (насищане с кислород) и ранната еволюция на животните, хвърляйки нова светлина върху Камбрийския взрив, който се е случил преди приблизително 541 милиона години. Този период е свидетел на бързо нарастване на таксономичното разнообразие, морфологичното несъответствие и екологичната сложност на ранните животни.
Предполага се, че глобалната океанска оксигенация е основният двигател на тази бърза еволюция. Въпреки това, последни открития показват, че нуждите от кислород, необходими за задоволяване на основните метаболитни нужди на ранните животни, може да са били удовлетворени.
Някои разглеждат океанската оксигенация като следствие от Камбрийския взрив, а не като причина, като в същото време тя може да взаимодейства с еволюцията на животните чрез вериги за положителна обратна връзка. По този начин механистичната връзка между океанската оксигенация и ранната еволюция на животните остава загадка.
За да получат представа за обитаемостта на морето по време на Камбрийския взрив, китайските изследователи са анализирали излишното съдържание на барий и изотопните състави на камбрийските металоносни черни шисти в блока Яндзъ в Южен Китай. Те са открили, че глобалната океанска оксигенация през едиакарско-камбрийския преход може да е увеличила сулфатния резервоар чрез окисляване на сулфид и едновременно с това да е намалила бариевия резервоар чрез утаяване на барит.
Високите концентрации на барий във водата могат да потиснат степента на оцеляване на водните животни. Премахването както на сулфата, така и на бария, които са вредни за животните, може да е подобрило морската обитаемост през Камбрийския взрив, смятат учените, резултатите от чието изследване са публикувани в списание National Science Review.