Екип от китайски учени разкри непрекъснатата еволюционна история на ориза, проследявайки неговия път от див до опитомен за удивителен период от 100 000 години. Констатациите, публикувани в списание Science, хвърлят нова светлина върху развитието на човешкото общество и произхода на земеделската цивилизация, представяйки убедителни доказателства, че Китай е родното място на ориза.
Култивирането и опитомяването на ориза, основен хранителен продукт за милиарди хора по света, оказват значително влияние върху еволюцията на китайската цивилизация. Учени от различни академични области отдавна са пленени от изследването на това как хората за първи път са започнали да култивират див ориз и еволюционното пътуване от диви към култивирани сортове. Археологически открития на ориз на места като Хъмуду и Шаншан в средното и долното течение на река Яндзъ от 70-те години на миналия век подчертават ключовата роля на региона като люлка за отглеждане на ориз.
Идентифицирането на добре запазени маркери, разграничаващи дивия от култивирания ориз в региона, датират от последния ледников максимум. Изясняването на механизмите и процесите зад ранната човешка експлоатация, култивиране и опитомяване на дивия ориз, продължават да бъдат централно предизвикателство в археологическите изследвания. Екипът, ръководен от професор Лю Хоуюен от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките, извърши систематично проучване на фитолитите в оризовите растения и почвите им, откривайки връзка между броя на фасетите от рибени люспи и процеса на опитомяване. На основата на тези наблюдения бяха разработени стандарти за изследване на археологически обекти в източната китайска провинция Джъдзян. Анализът разкрива непрекъсната траектория на ориза от див към опитомен в слоя на културния обект Шаншан и връзката му с човешките дейности и изменението на климата.
Дивият ориз вече е бил разпространен в района на долното течение на река Яндзъ преди около 100 000 години, поставяйки основите за последващото използване и опитомяване на този растителен вид. Преди приблизително 24 000 години, съвпадайки с началото на последния ледников максимум, нашите предци са започнали да събират и използват див ориз. Тази адаптация им позволява да търсят нови източници на храна на фона на предизвикателствата, породени от охлаждащия климат.
Преди около 13 000 години те започнали да отглеждат ориз, а преди приблизително 11 000 години е имало бързо нарастване на разпространението на фитолитите, характерни за опитомения ориз, което е надхвърлило прага, показателен за опитомяване. „Нашето изследване разкри, че началото на земеделието на ориз в Източна Азия и земеделието на пшеница в Югозападна Азия е станало едновременно“, каза проф. Джан Дзиепин от Института по геология и геофизика. „Това представлява важен крайъгълен камък в историята на човешкото развитие и значително задълбочи нашето разбиране за глобалния произход на селското стопанство“, добави Джан.
Изследването разкрива сложното взаимодействие между ориза, климата, човешките практики и културната еволюция, коментира още Джан. Това новаторско откритие оказва значително влияние върху разбирането ни за съвместната еволюция между хората и ориза, развитието на човешкото общество, произхода на селскостопанската цивилизация и значението на културата Шаншан.
Историята на разпространението на ориза в света е дълга и богата на културни и икономически влияния. Оризът е един от най-важните храни за човечеството и е бил отглеждан в различни части на света в продължение на хилядолетия. Неговото разпространение започва в древността в Азия, където оризовите култури са били от основно значение за цивилизациите на Индия, Китай, Япония и Югоизточна Азия. През времето, с търговията и миграциите, оризът се разпространява и в други части на света, включително в Южна и Централна Америка, където става основна храна за местните народи. Днес оризът е основна храна за милиарди хора по целия свят и продължава да играе ключова роля в световната икономика и култура. Според данни на World Population Review най-голяма консумация на ориз се отбелязва в Китай, Индия и регионът на Североизточна Азия. На глава от населението най-много ориз се яде в Бангладеш (257 кг на човек годишно), следван от Камбоджа (249), Лаос (241), Виетнам (204)и Филипините (190). Като обща консумация на ориз на първо място в света е Китай (186 хиляди тона годишно), а Индия е на второ (140 хиляди тона годишно). За сравнение, американците консумират средно по едва 12 кг на година, а средно в ЕС се пада още по-малко – по около 6 кг на човек. В Европа най-много ориз ядат в Португалия – около 16 кг на глава от населението.