През лятото продажбата на културни продукти на Музея „Дунхуан“ се е увеличила с около 30%. Най-търсени са сашета, парфюми, папки и пропуски. За юли и август музеят на провинция Гансу пък е продал онлайн над 50 хиляди реплики „зеления кон“ – един от най-известните си експонати. И това е само един от примерите за активността на музеите в днешен Китай.
През последните години китайските музеи се радват на засилен интерес и са посещавани от много хора, което ги накара на свой ред да популяризират свои уникални културни продукти. Непрекъснато се появяват нови модели и иновации. Публикуваният от Института за проучване на културните иновации и разпространение към Пекинския педагогически университет доклад относно консумацията на културни продукти в страната показва, че най-търсени са храни, модни аксесоари и декоративни предмети за дома.
Дзян Хан, началник на отдел „Културни иновации“ към Суджоуския музей усеща дълбоко подем в развитието на културните продукти, свързани с музеите. По думите му, през последните пет години музеят им излиза ежегодно с над 130 нови продукта.
По данни на Държавното управление на културните реликви, през 2020 г. категории културни продукти на музеите са били 124 хиляди, с реални приходи от продажбите им над 1,1 млрд. юана. Дълбочината и обхватът на сътрудничеството между различни пазарни субекти и музеи постепенно се увеличават, разширявайки се от първоначалното организиране на изложби до планиране и експлоатация на музейни сгради, образование и изследвания, медийна комуникация, културно и творческо развитие, маркетинг и промоции. Всичко това е основа за задоволяване на разнообразните културни потребности на обществото.
Трябва да се отбележи също, че голям брой от почитателите на музейните културни продукти и традиции, са млади хора. Проучване показва, че сред хората, потребяващи културни продукти от музеите, 53% са родени след 1990 г., а 30% - след 1995 г. В социалните мрежи пък често могат да се видят младежи да препоръчват различни културни продукти, което се обяснява с по-голямото внимание, което тази група отделя на външния вид и интересни елементи.
Културата е коренът, а иновациите – жизнената енергия. Този принцип е водещ за музеите, търсещи начин да се популяризират и привлекат повече посетители. Така например, Суджоуският музей продава семена от глициния, засадена от известния калиграф и художник Уън Джънмин (1470-1560), и казват, че много хора, които са си купили, впоследствие им изпращат снимки с вече пораснали красиви дървета.
Откриването на културната стойност зад продуктите, съчетаването с обществения контекст и емоционалния резонанс, който те предизвикват у хората, са общите характеристики на успешните продукти, предлагани от музеите.
Уан Хайжоу, маркетингов директор на Центъра за културните творби към музея на провинция Гансу, обяснява, че дизайнерите, работили над продукта, отразяващ прочутият „летящ кон от Гансу“ от 3-и век, е вложил забавни елементи, които да се харесат на по-младите и да направи древната реликва по-близка до хората.
Близалки във формата на нефритени украшения от Хънанския музей са направени толкова изящни и приличат толкова много на оригиналите, че деца се колебаят да и ядат. Сладоледите в Музея на династия Ин са популярни сред посетителите му през лятото, а всеки купил си „дунхуански“ шал – съвместен проект на Института за проучване на изкуството в Дунхуан и интернет компанията „Тенсент“, може да използва приложение, от което да научи повече за този обект.
През последните години все повече музеи създават специални екипи, занимаващи се с разработката на културни продукти и това дава резултат в тяхното повишено качество, маркетинг и популяризация. Дуан Сяомин, директор на Хунанския музей, казва, че популярността на културните продукти на музеите, от една страна отразява признанието и интереса на хората към традиционната култура, а от друга провокира креативността на много индустрии, свързани социално-икономическото развитие. Разбира се, държавата в лицето на Министерството на културата и туризма, Държавното управление за културните реликви, е на мнение, че на първо място трябва да стои ползата за обществото и да се избягва прекомерната комерсиализация на традицията и превръщането ѝ средство основно за развлечение. Експерти посочват, че разработването на културни продукти от музеите трябва да фокусира върху правилното извличане на техните символни елементи, така бе да се съхрани стойността им.
Културните продукти носят съществени приходи на музеите, които могат да се използват за опазването и възстановяването на експонатите им. А Ду Дзюен, директор на медийния център при Института за проучване на изкуството на Дунхуан добавя, че бъдещето е на дигитализацията на дигиталните продукти, така че да се разкрие в пълнота културната стойност на оригиналните експонати.