ШОС няма друг глобален аналог, понеже предоставя платформа за сътрудничество между страни, които имат различни политически системи и интереси, коментира специално за КМГ известният български икономист и специалист по стратегическо планиране проф. Боян Дуранкев, непосредствено след приключване на срещата на организацията в столицата на Казахстан.
„Странно е, че на провелата се среща на „Шанхайската организация за сътрудничество плюс“ в Астана на 4 юли т.г. беше отделено минимално внимание в западните медии, въпреки че тя беше знаменателна както с най-високото представителство на страните-членки, така и със своите стратегически решения за бъдещето - с тези думи започва коментара се за завършилата преди дни Среща на страните от ШОС в Астана професор Дуранкев. И продължава: „Нещо повече - този алианс остава неразпознаваем и подценяван сред повечето граждани на нашите страни, за разлика, например, от много по-популярното Европейско първенство по футбол, въпреки че именно алиансът е единият от най-ценните ключове към общото ни бъдеще.
Професорът прави ретроспекция на срещата като припомня, че на тази среща президентът на КНР Си Дзинпин не случайно подчерта че „ключът е да имате мъдростта да видите промените, способността да се справяте с промените и смелостта да правите промени“ не само в алианса но и по света, понеже, както се казва в една китайска поговорка, „Никоя планина или океан не могат да отдалечат хората, които имат общи стремежи”.
Но ако не се познаваме, ние оставаме отдалечени. Затова полезно ще бъде да се представи на широката общественост както самата организация, така и приликите и различията ѝ с други (изглеждащи) подобни организации, коментира той и в тази връзка накратко се спира на историята на и значението й. „Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) има исторически къса (28 години), но много богата на идеи и инициативи история. Предшественикът на ШОС, така наречената „Шанхайска петорка“ (за сътрудничество), беше основана през 1996 г. в Шанхай (от тук идва и наименованието „Шанхайска“). Тогава тя се състоеше от Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Пет години по-късно, през 2001 г., „петорката“ стана „шесторка“, когато Узбекистан се присъедини към групата, и алиансът бе преименуван на ШОС. Нарастващите нужди за по-широко сътрудничество в региона и непрекъснатото увеличаване на участниците и наблюдателите в алианса значително разшириха периметъра на взаимодействие и влияние.”
Разширяването на алианса продължава и до днес. През 2017 г. групата прие Индия и Пакистан за нови членове. На свой ред, след като през 2005 г. бе първоначално наблюдател, през 2023 г. Иран също получи пълноправно членство. На 29 юни – 2 юли 2024 г. Астана беше домакин на редовно заседание на Съвета на националните координатори на ШОС, който се фокусира върху обсъждането на съществени и организационни въпроси, както и на заседанието на 4 юли 2024 г. на Съвета на държавните ръководители на ШОС, на което бе обсъдено приемането на Република Беларус като пълноправен член на ШОС. Така че бившата „Шанхайска петорка“ нарасна на десет члена, а голямото „семейство на ШОС“ обхваща 26 държави от три континента, като прибавим и „партньорите за диалог“. На практика ШОС е едно обединение, което обхваща над 80% от територията на Евразия и над 40% от гражданите на планетата Земя! И не само количественото разширяване е съществено, но и качественото обогатяване на дейността на ШОС, категоричен е професорът.
Докато „Шанхайската петорка“ беше фокусирана основно върху гранични въпроси и сигурността, ШОС разшири своя мандат, добавяйки – освен въпросите на сигурността – икономическото, културното и политическото сътрудничество.
Това разширяване позволи на ШОС да се превърне в платформа за по-широка регионална интеграция и сътрудничество. Организацията служи като средство за координация на политики, насочени към стабилност и развитие, включително борбата с тероризма, екстремизма и сепаратизма, както и за насърчаването на икономическо сътрудничество и развитие.
ШОС няма друг глобален аналог, понеже предоставя платформа за сътрудничество между страни, които имат различни политически системи и интереси. Организацията предлага механизъм за обсъждане и разрешаване на въпроси от общ интерес, като по този начин спомага за изграждане на доверие и взаимно разбирателство между членките. Разширението на ШОС, както и обогатяването на неговите дейности, също така цели увеличаване на международното влияние на организацията. С включването на нови членове ШОС стана още по-важна международна организация, способна да играе значителна роля в глобалната политика.
Елементарно и неправилно е да се търсят качествени прилики между Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Групата на седемте (Г-7), Групата на двадесетте (Г-20) и с БРИКС+. Тези организации се различават съществено по своите цели, принципи на членство, географски обхват и основни приоритети на сътрудничество, обяснява той като се спира на разликите в целите, членството и развитието на отделните организации.
Целите на тези международни организации са с различни нюанси. ШОС е насочена към регионално сътрудничество в областта на сигурността, икономиката и културата, с акцент върху борбата с тероризма, екстремизма и сепаратизма, но работи и за насърчаване на регионалната стабилност и икономическо развитие. Може би една от най-важните функции на ШОС е да поддържа стратегическия суверенитет и автономия на своите страни-членки, както и мира в Евразия.
От друга страна, Г-7 е сформирано с различна цел и е форум за координация на икономическата политика между най-развитите икономики в света; основният акцент е върху глобалните икономически въпроси, но организацията също така обсъжда международна сигурност, климатични промени и други глобални предизвикателства. От трета страна, Г-20 е международен форум за правителствата и централните банки на 19 държави и Европейския съюз, като основната му цел е координация на международната икономическа политика, справяне с финансови кризи и насърчаване на устойчиво глобално икономическо развитие. На свой ред, основната цел на БРИКС+ е насърчаването на икономическо развитие, на сътрудничество в сферата на финансите и търговията, както и приемането и осъществяването на съвместни инициативи за устойчиво развитие.
Членството в тези организации също е на различен принцип. ШОС включва десет члена, но има и няколко наблюдатели и партньори за диалог; страните в алианса. са от различни социалноикономически и политически системи. Г-7 включва страни от т.нар. „класически“ демокрации като Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ, но Европейският съюз също е представен на срещите на Г-7. Г-20 включва 19 страни и един съюз със съществено влияние в глобалната икономика като Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция, Обединеното кралство, Съединените щати и Европейския съюз. БРИКС+ предоставя платформа за диалог и сътрудничество, като целта е да се укрепи сътрудничеството между най-големите развиващи се икономики и да се засили гласът им в глобалните дела.
Именно това многообразие на целите и принципите на членство дава отражение върху географския обхват на тези организации.
Фокусът на ШОС е върху Евразия, с акцент върху Централна Азия, но с участието на големи страни като Китай и Индия, като влиянието на организацията се простира отвъд географския регион. Г-7 е с глобален обхват, но с акцент върху най-развитите индустриални държави от Северна Америка, Европа и Азия. Г-20 е с глобален икономически обхват, включващ големи икономики от всички континенти. БРИКС+ е с глобален обхват, с членове от четири континента (Южна Америка, Азия, Африка, Европа) и инициативи за сътрудничество с други развиващи се страни от различни региони на света.
В края на коментара си проф. Дуранкев подчертава отново, че целите, членството и географския обхват предлагат различни приоритети и стратегии към бъдещето. Приоритетите на ШОС са сигурността, икономическото сътрудничество, културния обмен и стабилността на развитието в Централна Азия. Г-7 си поставя за задачи развитието на глобалната икономика, международната сигурност, овладяването на климатични промени и социалното развитие. Г-20 неизменно се стреми да предлага концепции за развитието на международната икономика, финансовата стабилност, устойчивото развитие, справянето с глобалните икономически и финансови предизвикателства. БРИКС+ включва в програмите си инициативи за разширяване на сътрудничеството между развиващите се икономики и включване на повече страни с общи интереси в икономическото развитие и устойчивостта.
„Може да се заключи, че и четирите организации имат глобално влияние, но те се различават значително по своите цели, приоритети и обхват. ШОС е насочена главно към регионална сигурност и сътрудничество в Евразия, Г-7 се фокусира върху икономическата политика и глобални предизвикателства между развитите индустриални държави, Г-20 обхваща по-широк кръг от страни и цели координация на глобалната икономическа политика и устойчиво развитие, а БРИКС+ цели разширяване на сътрудничеството между развиващите се икономики.”
Разширяването и обогатяването на дейността на ШОС, на БРИКС+ и на Г-20 няма как да не се оцени без нарастващото влияние на икономика № 1 в света – тази на Китай. Даже развитието на Г-7, в който алианс Китай не членува, не може да бъде отделено от развитието на китайската икономика – по принципа на „скачените съдове“. От тази гледна точка семейството на ШОС ще има огромно влияние върху бъдещето на целия свят, добавя професорът и цитира друга китайска поговорка, която гласи: „Победата е гарантирана, когато хората обединят силите си заедно; успехът е осигурен, когато хората обединят мислите в главите си“. И тази формула важи не само в рамките на ШОС, а в глобален мащаб!