Д-р Владимир Трифонов
Много важно значение за развитието на съвременния свят имат процесите, протичащи в развиващите се страни. През изминалите три десетилетия се очертава ясна тенденция Югоизточна Азия да се превърна в най-важен икономически регион на планетата, при това не само що се отнася до производството, но и до потреблението. Основна роля за тази трансформация има КНР, която стана могъщ център за световната икономика, а вече предлага и своя собствена визия за това как да се развива глобализацията. Това е напълно логично, като се има предвид, че Китай е страна със самобитна цивилизация, необикновена история, оригинална култура и философия, на чиято територия живее около 1/5 от населението на цялата земя.
Колкото повече Китай се затвърждава като един от най-важните играчи на световната арена, толкова по-осезаемо е и неговото участие в реформирането на развитието на глобалната система. През 2017 г. в своята реч пред ООН в Женева, председателят на КНР, Си Дзинпин, подчерта, че Китай се придържа към взаимноизгодната стратегия за откритост и предложи китайското решение за преодоляване на предизвикателствата чрез създаването на концепцията за изграждане на общност на споделена съдба. Този замисъл вече извървя пътя от идея, до практическа реализация и той продължава да се развива.
Но концепцията за изграждане на общност на споделена съдба е само една от инициативите, издигнати от генералния секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин от 2013 година досега. Вече са в ход „Един пояс, един път“, Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация. Всички те заедно способстват за осъществяване на практика и превръщането на замисъла за общността на споделена съдба в реалност. Взимайки за основа древния Път на коприната, търговски маршрут, който в древността свързва Азия и Европа, Си Дзинпин представи инициативата „Един пояс, един път“, чиято цел е да бъдат изградени структури, съединяваща държавите по целия свят, посредством търговията, инвестициите, развитието на инфраструктурата и комуникацията между хората. Всички изброени инициативи не бива да се разглеждат като отделни начинания, а като взаимно допълващи се елементи от едно цяло, като целта е да се търси хармоничен път за развитие на процеса на глобализация.
Несъмнено визията на КНР за глобализацията способства за изграждане на една общност на споделена съдба на човечеството без дискриминация, сегрегация или изолирани, или дори изключени държави от световните процеси. В своето обръщение, прочетено на бизнес форума на БРИКС през октомври 2023 г., Си Дзинпин отбеляза, че „бидейки развиваща се страна и член на Глобалния Юг, Китай диша един въздух с останалите развиващи се държави и се стреми към споделена съдба с тях“. Той добави, че „Китай решително отстоява общите интереси на развиващите се държави и работи за увеличаване на представителството и тежестта на гласовете на формиращите се пазари и развиващите се държави по глобалните въпроси“.
Всичко това обяснява и защо Китай се стреми по-активно да участва в глобалните процеси, в инициирането на конкретни предложения за решаване на проблемите, способствайки за по-активното включване в обсъждането и преодоляването на глобалните предизвикателства и от други страни. Днес Китай разглежда глобализацията като неразривна част от съвременния свят, той е за нейното задълбочаване и развитие, а не за всевъзможни ограничителни мерки, които както и да се обосновават, по същество са икономически протекционизъм.
Поглед назад към миналото и осмисляне на натрупания опит, позволяват да се направи изводът, че историята е многовариантна, във всяка една ситуация съществуват различни възможности за развитие. Сега човечеството се намира на исторически кръстопът – то трябва да избира между диалога и конфронтацията, между войната и мира, между ограниченията и свободната търговия, между растежа и опасността от задълбочаване на икономическата криза. В подобни критични моменти, винаги е важно да се чува гласът на разума, гласът на позитивното виждане за бъдещето, на предложенията за мирно и конструктивно регулиране на противоречията с помощта на преговори. Днес най-активен радетел за това е Китай. И остава да се надяваме, че неговите послания ще бъдат чути, а човечеството ще използва неговите предложения в процеса на търсене на нов модел на глобализацията, който да осигури на планетата ни мир, стабилност и икономически растеж.