По време на династия Хан, датирана отпреди близо две хилядолетия, 26-годишният Джан Циен повежда група от над 100 души, включително лидери и аташета, на пътешествие от Чан'ан на запад, с което бе открит Пътят на коприната между Централните равнини на империята Хан и западните от нея региони.
Джан Циен е първият човек, който влиза в Западните региони като официален пратеник, виждайки със собствените си очи тайнствената земя и донасяйки истинско знание за Западните региони. От този момент нататък за китайските династии Западните региони, наречения тогава „Запад“, вече не са обгърнати в мъгла и догадки.
Когато Джан Циен се завръща в столицата на ханската империя Чан'ан, той предоставя на император Хан У доклад за мисията си на Запад. Преди това съществували много легенди за планината Кунлун и за Царицата майка на Запада. Повечето от тези различни разкази за Западните региони са резултат от въображение и догадки. След това се появил постоянен поток от китайски разкази за външния свят. Тези разкази включват официални исторически документи, както и пътеписи и доклади на пътешественици през вековете.
Разширяването на мирогледа е свързано с разширяването на границите, с развитието на задграничния транспорт и етническото взаимодействие. Това възприятие обаче не се развива постоянно в права линия. Например европейските пътешественици идват в Китай един след друг по време на династията Юен. 200 години по-късно, когато Матео Ричи и други европейци идват в Китай, те трябва многократно да обясняват, че идват от „Да Си“ и „Тай Си“, които означават далечен запад. Китайското възприемане на света е процес на постоянни преоткривания, всяко от които е по-конкретно, по-дълбоко и по-всеобхватно от предходното.
След средата на XIX в. много китайци напускат страната си и отиват в Европа и Америка. Те се запознават със западния свят, с културата и обичаите на европейците и американците. Те могат да бъдат наречени първите от Китай, които „отварят очите си за света“. Написаните от тях пътеписи, дневници и репортажи са от голямо значение за реалното разбиране на китайския народ от Запада, за познанията му за Запада и дори за общата тенденция на световното развитие, както и за промените в Китай в по-късните периоди.
В китайската история много важни промени са свързани с познаването на външния свят. Новите знания и опит насърчават хората да направят сравнение между културите и да осмислят собствената, и така да се самоусъвършенстват. Може да се каже, че периодът на голямо развитие на традиционната китайска култура е бил и период на оживен обмен с други страни, и период на разбиране и опознаване с външния свят.
Докато китайците непрекъснато изследват Запада и се стремят към големия външен свят, хората от Запада също непрекъснато търсят Изтока. През първата половина на XIII в. монголците извършват три мащабни завоевания на Запад, в резултат на което пътищата между Изтока и Запада са разширени значително. Гладките пътища донесли удобство на хората и на евразийския континент е имало безпрецедентна размяна на материали, нови изобретения, идеи и култури. През този период познанията на европейците за Китай достигат ново ниво, както по отношение на широтата и богатството, така и по отношение на нивото на познанието. Най-известното от тях е „Пътешествията на Марко Поло“, което представлява сравнително пълно описание и представяне на Китай и китайската култура.
Двеста години по-късно световната история навлиза в епохата на великите пътешествия. Китайската цивилизация, показана в „Пътешествията на Марко Поло“, се превръща в мощен психологически импулс, който стимулира европейците да започнат Великите географски открития. По онова време някои известни мореплаватели и ръководители на експедиции са прочели пътеписа и са били вдъхновени и просветени от него. Например Колумб е прочел внимателно „Пътешествията на Марко Поло“, преди да тръгне на своето пътешествие, и ясно е усетил скритите в него възможности за бизнес.
Благодарение на откриването на нов континент и нови корабоплавателни линии, европейски търговци идват в Китай с големи кораби и се връщат в Европа с китайска продукция от порцелан, коприна, лак, чай и др. Всичко това донасят големи промени в живота на европейците. Пътешественици и авантюристи, заедно с търговците, идват в Китай и виждат един различен свят и различна култура.
От момента, в който Матео Ричи стъпва на китайска земя през 1583 г., близо две хиляди мисионери продължават да пишат за Китай в продължение на 200 години. Тези хора идват от повече от 10 европейски държави и написаните от тях документите са на различни езици като латински, португалски, испански, италиански, френски, немски, холандски, полски и чешки.
В описанието на тези хора Китай е цивилизован, богат, могъщ и славен, с дълга история, напреднала наука и технологии, изобилие от продукти, отворена политика, висок морал и великолепна култура. Този „образ на Китай“ представя една огромна империя, управлявана от мъдър монарх в съответствие с рационалното право и високия национален етичен закон, с народ, живеещ в дисциплинирана и толерантна система и с мир и хармония като най-висши стремежи.
Това идеалистично представяне е имало за цел да покаже на тогавашните европейци един „по-добър свят“. Свързаните с това писания, книги и дори дебати, не само привличали вниманието на религиозните и интелектуалните среди, но и прониквали в обществения живот на европейците.
През XVIII в. Европа е изправена пред идеологическо обновление и социална трансформация. Идеолозите отдавали по-голямо значение на тогавашен Китай и се опитвали да намерят в него идеологическо средство за критика на старата система и идеален модел за социална трансформация. Това е била една велика културна среща. Поради важната роля и позиция на Просвещението в историята на световната култура може да се каже, че китайската култура косвено участва в процеса на световната културна история в този момент.
Цивилизацията съществува чрез сравнение и се развива чрез обмен. Историята на Китай, както е записана в западните книги, е и история на западното самоосъзнаване. В същото време тя е и процес на постепенно разгръщане на образа на Китай пред света, процес на излизане на китайската цивилизация на световната сцена. Чрез тези книги китайците също опознава себе си през очите на чужденците.