Хасан Рагаб, директор на Институт „Конфуций“ към Университета на Суецкия канал в Египет, пише в статията си, публикувана на 31 май в „Чайна дейли“, че през последните години Китай полага големи усилия за насърчаване на културното наследство и повишаване на културното самочувствие, като дава пример на развиващите се страни.
Авторът на статията е учил в Китай през 80-те години на миналия век и оттогава развива силен интерес към китайския език и култура. След като се завръща в Египет той се посвещава на преподаването на китайски език и популяризирането на китайската култура, като в продължение на почти десетилетие е директор на Института „Конфуций“ към Университета на Суецкия канал. На тази основа Хасан Рагаб осъзнава значението на културното наследство за укрепване на културното доверие.
На първо място културното наследство е жизненоважно за повишаване на самочувствието на китайския народ. Всъщност народът на всяка страна трябва да има увереност в собствената си култура и традиции. Като страна с 5-хилядолетна цивилизация, Китай има богато културно наследство, включващо конфуцианство, даоизъм, будизъм, традиционна медицина, калиграфия, живопис и опера.
Тези културни традиции подчертават мъдростта и творчеството на китайския народ и демонстрират културната идентичност на Китай. Чрез популяризирането на тези ценни културни ресурси Китай може да демонстрира самоувереност, гордост и привлекателност пред света.
На второ място културното наследство е ключът към укрепването на меката сила на Китай, а културата може да се нарече важна част от меката сила на страната. Като световна сила, културните традиции на Китай оказват влияние върху хората по целия свят.
Например традиционното културно наследство на Китай, като Пекинската опера, операта Кунчю, чаената церемония и бойното изкуство тайчи, е широко разпространено по света. Чрез популяризирането на това културно наследство Китай може да засили собствения си глас и влияние на международната арена и да вдъхне нова енергия за укрепване на своята културна мека сила.
Трето, културното наследство е ключът към националното обединение и чувството за идентичност на китайците. Тъй като социалният плурализъм и икономическата глобализация продължават да напредват, чувството за идентичност се превръща в необходимо условие за постигане на стабилност и единство в една нация.
В Китай има 56 етнически групи, всяка от която има уникална културна традиция, и именно културното наследство е важно звено за насърчаване на хармоничното съжителство между тях. Чрез унаследяване и популяризиране на изключителната традиционна култура китайският народ може да засили чувството си за национална идентичност и социална принадлежност, като по този начин насърчава националното единство и хармоничното развитие.
В статията се казва, че в укрепването на националното културно самочувствие Китай дава пример на развиващите се страни. Ако развиващите се страни искат да защитят ценните си културни ресурси, те трябва да изградят правна система и да образоват народа си за значението на културното наследство.
В китайските градове и села авторът е видял огромното въздействие на културното наследство. Например историческите обекти като Забранения град и Летния дворец в Пекин са добре запазени и привличат голям брой китайски и чуждестранни туристи. Това не само повишава културното самочувствие на китайския народ, но и допринася за популяризирането на китайската култура в света. В провинция Дзянсу традиционните занаяти, като бродерията Су, са възстановени на пазара, което не само обогатява живота на местните жители, но и насърчава развитието на бизнеса.
В същото време е от решаващо значение да се засили чувството за културната идентичност сред младите хора чрез засилено културно образование. Местните власти могат да включат традиционната култура в учебната програма, така че учениците да разберат по-добре собствената им култура, което е изключително важно за засилването на националната гордост сред младежта, както и за обучение на специалисти с модерен поглед и висока културна грамотност.
След като посещава няколко училища в Китай авторът на статията установява, че курсове по традиционна култура се предлагат във всички учебни заведения, от началните училища до университетите, което несъмнено помага на учениците да придобият по-дълбоко разбиране за корените на националната култура.
Не по-малко важно е държавите да участват в международния културен обмен и да демонстрират собствените си култури. В епохата на икономическа глобализация значението на обмена между цивилизациите, взаимното разбирателство и взаимното допълване между тях нараства с всеки изминал ден. Благодарение на развитието на съвременните средства за масова информация всичко това също се осъществява чрез онлайн платформи, които се посещават особено често от младите.
В края на статията на египетския синолог се подчертава, че опитът на Китай показва, че държавите трябва да уважават и защитават своите традиционни култури, за да повишат културното си самочувствие. Останалите развиващи се страни биха могли да последват примера на Китай и да популяризират собствените си култури в световен мащаб. Чрез засилване на културното образование, участие в световния културен обмен и популяризиране на културата чрез съвременните технологии тези страни могат да поемат по уникален път на културно развитие, който да съответства на техните национални условия.