Американската NSA (Национална агенция за сигурност) е извършвала кибератаки срещу 47 държави за последните десет години. Най-големите мишени, очаквано, са били китайски институции, бизнеси и високотехнологични компании, както и ключова инфраструктура. Информацията излезе наяве при изтичането на документи от Пентагона. Това не е първият такъв скандал. Помним добре разкритията на служителя на NSA Едуард Сноудър, който сега с риск за живота си се укрива в Русия, след като разкри, че САЩ шпионират огромна част от човечеството.
Под "зоркия поглед" на NSA са попадали личните данни и информация на стотици милиони хора по целия свят, без никакво зачитане и признаване на международните или национални закони от страна на държавата, която непрекъснато говори за "базиран на правилата ред" (но явно правилата важат само за някои). По целия свят правителства и хора са възмутени, че Съединените щати, които би трябвало да са отговорен международен актьор, са се фокусирали изцяло в личните си интереси и прекрачват всякакви граници на поведение на международната сцена, застрашавайки сигурността и личните данни не само на държави, но и на отделни граждани.
Що се отнася до самата NSA, тя е свързана с Пентагона и има богат опит с наблюдението и следенето по електронен път. Една от ключовите задачи на структурата е да събира информация от различни страни, да разкрива шпиони и да дава разузнавателни данни на американското правителство, които да му помогнат във външната политика и сферата на сигурността.
И за да постигнат тази си цел, от NSA, очевидно със знанието и одобрението на най-висшето военно-политическо ръководство на САЩ, са извършвали огромни кибератаки срещу редица държави по света, като Китай е една от основните. Компания в сферата на киберсигурността заяви, че от 2008 година насам, са уловили огромен брой от сложни и опасни кибератаки, като източникът им е именно американската агенция.
"Открихме, че NSA са организирали атаки срещу цели в Китай, като правителството, финансовия сектор, научно-изследователските центрове, комуникационните оператори, образованието, военните, космическата индустрия и медицинските индустрии, както и високотехнологичните компании", заяви представител на компанията за китайската англоезична медия Global Times.
Още по-фрапантното обаче, не е, че американците са удряли по Китай, когото смятат за свой конкурент, тъй като се развива бурно и е на път да поведе в много сфери, а срещу страни, които се водят уж съюзници на Америка - Германия, Франция, Полша, Япония и други. Тук е нужно само да припомним, че преди няколко години имаше сериозни скандали, че американците са следили и подслушвали бившия германски канцлер Ангела Меркел и други германски политици. За съжаление след първоначалния фурор, скандалът бързо беше потулен.
Смята се, че вирусът Validator може да е нападнал и инфектирал стотици хиляди, а може би и милиони компютри в Китайската народна република. Действие, което, ако се беше случило в САЩ, разбира се, щеше да доведе до международен скандал и несекващи обвинения.
На фона на това, не е изненада, че китайският говорител на МВнР Уан Уънбин заяви, че САЩ дължат обяснение на международната общност, след като от изтеклите от Пентагона документи стана ясно, че Америка отдавна се занимава с кибератаки, кражби на данни, наблюдение и информационна война и то не само срещу "конкуренти", но и срещу "съюзници". Тук може би "съюзници" наистина заслужава да бъде в кавички, тъй като отново и отново САЩ показват, че не зачитат интересите и неприкосновенността на партньорите си, без значение дали става въпрос за страни като Германия или по-малки като България.
Съвсем логично, може да се заключи, че Съединените щати са основният източник на кибервойната в света и най-голяма кибер заплаха, като имаме предвид, че притежават и най-страшните мощности и капацитет за подобни деяния.
Китайският говорител Уан Уънбин така например, заяви, че през 2010 САЩ са използвали вируса Stuxnet, за да нападнат ядрените съоръжения на Ислямската република Иран. И това е първият случай на документирана кибератака от страна не на обикновени хакери и престъпници, а на една държава срещу друга. После през 2013 се оказа, че американският Национален институт за стандарти и технологии използва криптографските си стандарти, за да инсталира следящ и зловреден софтуер, който да помага за кибератаки срещу продукти от сферата на ИИ (информационните технологии).
Китайският представител посочи и инцидента "PRISM" от 2013, когато се оказа, че САЩ са се занимавали с кибер шпионаж по цялото кълбо, включително и срещу Китайската народна република. Също изумителен е случаят с рансъмуеър-а (зловреден софтуер за изнудване) WannaCry, който в крайна сметка афектира повечето държави по света.
Ироничното е, че САЩ непрекъснато обвиняват държавите, които не са им угодни в кибератаки - Китай, Иран, КНДР, Русия и кой ли още не. Те също така използват въпросите на киберсигурността като извинение, за да смазват насилствено китайската технологична конкуренция, защото изглежда осъзнават, че при честно пазарно конкуриране нямат шанс. САЩ говорят и за "чиста мрежа", която уж да отразявала "демократичните ценности и интереси", което не е нищо повече от претекст за техните собствени киберпрестъпления и преследване на лични интереси.
Всичко това е опасно, защото в съвременната епоха киберпространството поддържа институциите и структурите на цели държави и бизнеси и подобни атаки могат да доведат до многомилиардни финансови загуби или дори до опасност за човешкия живот в различни ситуации. На теория международната общност е единодушна, че всичко това трябва да се контролира, възпира и да не се допуска. Но на практика САЩ и някои други държави вилнеят на воля и не спазват дори собствените си регулации и закони. До какво може да доведе подобно отношение към въпросите на киберсигурността? До нови форми на хибридна война и допълнителна ескалация в международните отношения?