„Морската навигацията не е безпорядък, а свободата не може да е извинение за вършене на необмислени действия“, заяви на неотдавнашна пресконференция говорител на Министерството на отбраната на Китай, коментирайки доклада на Пентагона за свободата на корабоплаването за финнасовата 2023 г. В него САЩ оспорват 29 „прекомерни морски претенции“ на 17 страни, включително Китай.
През последните години „свободата на корабоплаването“ се превърна в често срещан повод за САЩ да демонстрират своята сила и да участват в съвместни плавания и военни учения. От миналата година насам Филипините често навлизат в китайски териториални води около рифа Жън'ай и остров Хуанйен, САЩ, Япония и Филипините проведоха първата си тристранна среща по проблемите в Южнокитайско море, хвърляйки вината за тях върху Китай. Във всички тези случаи, като движеща сила зад напрежението, американската страна многократно използва тезата за „свобода на корабоплаването“.
Въпреки че и двете се наричат „свобода на корабоплаването“, тази в Конвенцията на ООН по морско право и използваната от Съединените щати изобщо не са едно и също. Изходната точка на първата е да се гарантират справедливите морски права и интереси на всички държави и да се поддържа световният ред в океаните, а целта на втората е да се гарантират военните и геополитическите интереси на САЩ, така че те да запазят доминацията си по море.
Според САЩ, „отвъд териториалното е открито море“ и поради тази причина те създадоха понятието „международни води“.
Концепцията и поведението на Съединените щати, да не говорим за абсолютната свобода на корабоплаване на американските военни кораби в изключителните икономически зони от 200 морски мили на други държави, дори ако е в рамките на 12 морски мили от крайбрежната държава, означават също безпроблемно преминаване „без незаконните ограничения, наложени от държавата“. Съединените щати не са страна по Конвенцията на ООН за морското право, но използват „семейното право“ в свой стил, за да поддържат глобалната си морска хегемония.