Посолството на КНР в България бе домакин на Кръгла маса на тема „Ретроспекция и перспектива по повод 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България». Форумът събра десетки представители на политическия, икономически, научен, културен, творчески и обществен елит на страната, както и бизнесмени и представители на неправителствени организации и граждански обединения.
Кратък преглед на забележителната история на отношенията между Китай и България и поглед напред към вдъхновяващото бъдещо сътрудничество между двете страни бяха акцентите в приветственото слово на вр.управляващият посолството на КНР г-жа Уан Мин при откриването на форума.
Сред тях бяха Председателят на 42-то НС на Република България Михаил Миков, бившият посланик на България в Китай Ангел Орбецов, председателят на Българската национална асоциация «Един пояс, един път» проф. Захари Захариев, председателят на СБЖ Снежана Тодорова, президента на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, международният коментатор Боян Чуков, проф. Светлана Шаренкова - зам. Генерален Секретар на Асамблеята на народите на Евразия, доктор по политология и издател на няколко вестника, председателите на Асоциацията на младите учени, директорът на Китайския културен център в София и на Институт „Конфуций“, председателят на китайско-българската търговска камара, на Асоциацията на китайските жени, преподаватели във висши учебни заведения, научни работници и изследователи, ръководители на граждански и неправителствени организации.
Въпреки че Китай и България са разделени от хиляди километри, традиционното приятелство между двете страни има дълга история”, с тези думи започна приветственото си слово вр.управляващият посолството г-жа Уан Мин и припомни, че през последните 75 години Китай и България задълбочиха взаимното си политическо доверие.
С прожекцията на документален филм, свързан с развитието на българо-китайските отношения, участниците в конференцията станаха свидетели на случилото се през този знаменателен за двете страни период, още от началото на 50-те години на миналия век, когато започва размяната на делегации на високо равнище и подписването на двустранни споразумения за приятелство в областта на икономиката и търговията, културата, науката и технологиите и селското стопанство.
„През 90-те години, в условията на промени в страните от Централна и Източна Европа, Китай от самото начало заема позицията за ненамеса във вътрешните работи на други държави и зачитане на избора на народите на всяка страна,” подчерта в словото си г-жа Уан Мин и припомни държавните посещения на няколко български президенти в Китай. „Сред тях са визитата на президента Росен Плевнелиев през 2014 г.,, когато заедно с председателя Си Дзинпин повишиха нивото на двустранните отношения до всестранното приятелско партньорство и сътрудничество и когато двете страни потвърдиха, че зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и основните интереси на другата страна са важни предпоставки и основа за традиционното приятелство между Китай и България” каза посланикът и подчерта, че българската страна продължи да следва твърдо политиката за „Един Китай” и потвърди, че правителството на КНР е единственото легитимно правителство, което представлява цял Китай.
Тя се спря и на официалното посещение през 2018 г. на китайския премиер Ли Къцян в София, и публикуваното тогава Съвместно комюнике между правителствата на България и Китай, като отново припомни, че българската страна е потвърдила позицията си в подкрепа на принципа „Един Китай”.
Значително място в словото на дипломата бе отделено и на държавната визита през 2019 г. на българския президент Румен Радев, когато заедно с Председателя Си Дзинпин обявиха установяването на стратегическо партньорство между Китай и България. „Това отвори нова страница в развитието на двустранните отношения, като страните се споразумяха да зачитат взаимно избрания път за развитие, както и суверенитета, териториалната цялост и основните си интереси. Българската страна потвърди ангажимента си към принципа за „Един Китай”.
През изминалите 75 години от установяването на дипломатическите отношения двете страни винаги са проявявали взаимно уважение като равноправни партньори, сътрудничили са си за взаимна изгода и съвместно са насърчавали здравото и стабилно развитие на двустранните отношения. Последователните правителства на България твърдо спазват принципа за „Един Китай“, който е потвърждаван публично и многократно в съвместните декларации и правителствени комюникета, за което Китай изразява своята признателност, бе категорична в словото си г-жа Уан Мин.
Важен елемент в приветствието й бе практическото сътрудничество между двете страни през изминалите 75 години, както и участието на България в инициативата „Един пояс, един път” и в Механизма за сътрудничество ЦИЕ-Китай.
„Китай се превърна в третия по големина търговски партньор на България и във втората по големина експортна дестинация извън Европейския съюз, а обемът на двустранната търговия нараства стабилно през последните осем години. България се превърна в най-големия търговски партньор на Китай в областта на селското стопанство в Централна и Източна Европа, а българските розови продукти, червено вино и кисело мляко са предпочитани от все повече китайски потребители”, подчерта още китайският шарже д афер.
Особено внимание тя отдели на културно-хуманитарния обмен между Китай и България, при което се увеличава броят на китайските и българските студенти, изучаващи двата езика, а двустранният обмен в областта на науката и технологиите, образованието, културата и местните общности се активизира.
„75-те години на сътрудничество са повод да направим ретроспекция и обърнем поглед към бъдещето и да установим, че традиционното приятелство между Китай и България е резултат от старателните усилия на дейци от всички сфери на живота. То се е превърнало в ценно богатство, споделяно от двата народа. Наша отговорност е да укрепим политическата и обществена основа на приятелството между двата народа за идните поколения”, бе категорична Уан Мин.
В словото си вр.управляващият посолството на КНР се спря и на опитите на някои чуждестранни политици и институти умишлено да представят погрешно принципа за „Един Китай”, обявен в Резолюция №2758 на Общото събрание на ООН, като определят неясно правния статус на Тайван, и чрез Световната здравна асамблея и чрез други форуми да фабрикуват лъжливи наративи за т. нар. „пълноценно участие на Тайван в системата на ООН“, както и да спекулират с въпроси, свързани с Тайван. „По този начин те се опитват да изопачат принципа „Един Китай“, да одобрят сепаратистките дейности за „независимост на Тайван“ и да ограничат и потиснат Китай.
В тази връзка китайският дипломат подчерта отново, че Тайван е китайска територия от древни времена и статутът на Тайван е потвърден от поредица правни документи като Декларацията от Кайро и Потсдамската прокламация. Тя също така цитира и приетата на 26-та сесия на Общото събрание на ООН през октомври 1971 г.Резолюция №2758, което реши веднъж завинаги всички политически, правни и процедурни въпроси, свързани с представителството на цял Китай, включително Тайван, в ООН,/, в която ясно се посочва, че Китай има само едно място в ООН и че няма „два Китая“ или „един Китай, един Тайван“. „Резолюцията е политически документ, който въплъщава принципа „Един Китай“, и международната практика напълно потвърди правното му действие. Принципът за „Един Китай“ е не само универсален консенсус на международната общност, но и основна норма на международните отношения. 183 държави по света са установили и развили дипломатически отношения с Китай въз основа на принципа, което напълно показва, че принципът е стремежът на хората и общата тенденция.
В края на приветственото си слово китайският дипломат заяви, че китайското правителство и народ са готови да работят с миролюбиви и справедливи приятели от всички страни, включително и от България, за отхвърлянето на всички рисковани действия, подкопаващи мира в Тайванския проток, съвместното опазване на целите и принципите, заложени в Устава на ООН, общото придържане към принципа „Един Китай“ и защитата на регионалната стабилност и световния мир. Тя също така изрази категоричното мнение, че Китай и България трябва да продължат да бъдат взаимноизгодни партньори.
„Наред с инициативите за глобално развитие, глобална сигурност и глобална цивилизация, ние сме готови да работим с България за задълбочаване на практическото сътрудничество в различни области, развиване на нови точки на растеж като цифровата икономика и екологичното развитие и придвижване на съвместното изграждане на „Един пояс, един път" към нов етап на висококачествено развитие. По този начин ще дадем силен тласък на развитието и просперитета на нашите страни и донесем по-осезаеми ползи за народите на двете страни.”
Тя призова участниците в конференцията да представят свои идеи, свързани с отбелязване на юбилейната годишнина от установяване на дипломатическите отношения между двете страни.
В отговор на нейния призив представителите на различните културни, икономически и политически, научни, творчески, обществени и бизнес-среди направиха редица предложения и инициативи, като част от тях вече са стартирали.
Сред тях са идеите, представени от председателя на Националната асоциация „Един пояс, един път” проф. Захари Захариев за организирането на две събития, с активното съдействие на посолството на КНР и на официалните власти на Китай - бизнес форум-изложение, което ще се състои през м.септември и първата по рода си Среща на побратимените градове и области между Китай и България и учредяването на «Клуб на побратимените градове и области България- Китай», който периодично да се събира и по този начин да поддържа темпото и жизнеността на всички инициативи, които се надяваме да «изкласят» по време на тази наша първа среща.
Михаил Миков – председател на 42-то Народното събрание на Република България и зам.председател на Групата за приятелство между Китай и България открои големите възможности за сътрудничество между България и Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път”, от които България все още не се е възползвала в достатъчна степен. Също така той се присъедини към думите на г-жа Уан Мин и изрази позицията за необходимостта от спазването на принципа за „Един Китай” в отношенията между всички страни по света.
Бившият посланик на България в Китай и дипломат от Министерство на външните работи Ангел Орбецов от своя страна подчерта важността на настоящата дискусия, с участието на толкова много представители на българския политически, икономически, културен и бизнес-елит, както и на представители на китайски институции и асоциации, на бизнесмени и ръководители на културни и научни институции от китайска страна. Той представи някои идеи, свързани с повишаване на дипломатическото сътрудничество между двете страни, сред които и идеята за поканването на Председателя Си Дзинпин да посети България. Орбецов също подчерта, че спазването на принципа за „Един Китай” е неотменна част от политиката за сътрудничество и разбирателство между страните и в никакъв случай не трябва да се правят каквито и да било опити за нейното пренебрегване. „За нас, както Тайван, така и Тибет, и Синдзян са към територията на КНР и ние не приемаме никакво повишаване на напрежението с думи или действия в тази насока” – бе категоричен дипломатът.
Председателят на СБЖ Снежана Тодорова припомни доброто сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Общокитайската асоциация на журналистите, като даде и примера с подписването на Меморандум за създаването на Център за медийно партньорство във Варна. Тя изрази надежда, че през тази година в Центъра ще започнат да се провеждат и редовни срещи и други събития между медийните представители на двете страни. Тодорова потвърди и позицията за защита на принципа за „Един Китай”, като цитира думи на говорител на китайското Министерство на външните работи, а именно: „Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства, прилича на богомолка, която се опитва да спре бойна колесница!”
Китайски бизнесмени и ръководители на институции в България – като например директорите на Китайския културен център и на Институт „Конфуций” също представиха многообразие от идеи, свързани с културата и образованието, с насърчаване на обмена и обучението на студенти по български и по китайски език, за нови възможности за прилагане на придобитите от тях знания в контекста на обмена между двете страни. Те дадоха за пример възможността студенти, изучаващи китайски език в България да провеждат своите стажове в някои китайски компании в страната, а също така и възможността за евентуално подпомагане на български студенти и млади научни работници за специализации в различни университети и други учебни заведения в Китай.
Редица представители и ръководители на неправителствени и граждански организации, експерти и анализатори също излязоха с конкретни идеи за разнообразни инициативи през юбилейната година.
Но в крайна сметка, всички от присъстващите бяха единодушни, по време на всички свои изказвания и представянето на идеи, като подчертаваха необходимостта от спазването и в бъдеще, както и досега, на принципа за „Един Китай”, за да може да се реализират по най-оптимален и ефективен начин инициативите и идеите за добро сътрудничество и взаимодействие между България и Китай.
„Надявам се, че всички ще обединим своята мъдрост, съвети и предложения, за да изградим нов консенсус и да начертаем нов план за китайско-българското сътрудничество, така че двустранните отношения да достигнат едно по-стабилно, прагматично и широкообхватно ниво”, с това пожелание към присъстващите г-жа Уан Мин закри конференцията. .