Дигиталните номади са хора, които нямат постоянно работно място, а използват онлайн платформи, за да вършат задълженията си към своите компании. Според „Доклад за тенденциите в трудовите взаимоотношения 2022 г.“ на един от големите китайски сайтове за работа „Джаопин“, 76,4% от хората, родени след 2000 година, са готови да станат дигитални номади, а броят им в света през 2022 г. е достигнал 35 милиона души.
Да Къ, момиче от Пекин, родено след 1995 г., е една от тях. „Не ми харесва да ме контролират, обичам да живея свободно“, започва разказа си за своя опит да бъде блогър-пътешественик три години, както и да се наслаждава на свободата зад скритите предизвикателства.
Да Къ е на 28 години и след дипломирането си от специалност „Управление на туризма“ постъпва в туристическа компания, но само след една година, се сбогува тази работа.
„Заплатата от няколко хиляди юана в Пекин, не е висока, а перспективите за развитие на моята позиция като цяло не са добри. Това, съчетано с любовта ми да пътувам, ме накара да напусна, да пътувам няколко месеца с намерение след това отново да си търся работя“, обяснява Да Къ. Именно тези няколко месеца обаче променят изцяло живота ѝ.
„Когато бях в чужбина, печелех малко пари, пазарувайки за други хора и имах малко спестявания. След това мой приятел ме посъветва да направя няколко клипа от пътешествията си. Това беше времето, когато социалните медии като ТикТок станаха популярни. Тогава нямах намерение да се превръщам във влогър“, казва момичето.
За Да Къ, която дотогава никога не е снимала с камера, създаването на видеоклипове и блогърството се оказва нелека задача, но постепенно се заинтригува. „Приятелят ми е фотограф, така че в началото често го наблюдавах и се учех малко по малко. Едновременно с това се научих и да редактирам клиповете. Постепенно успях да направя сама няколко добри клипа и създадох акаунта си „Пътуване с Да Къ в оставка“. С всеки следващ клип качеството на съдържанието се повишава и броят на последователите на Да Къ надхвърля вече 2 милиона.
Независимо дали е клип в движение или музиката към него, когато го види у човек се поражда неустоимо желание а тръгне на път, а обясненията на Да Къ го карат да я почувства като стар приятел. „Не обичам да посещавам известни забележителности, а да преживявам всичко в дълбочина в дадена местност и да заснема най-истинските си чувства. Затова и не пускам клипове много бързо“, споделя тя.
Най-голямото удовлетворение за Да Къ е, че е успяла да пропътува 20 държави за 4 години, макар и само в рамките на Азиатския континент. И казва, че всякъде хората са били гостоприемни. „Особено в Близкия изток бяха толкова приятелски настроени, че си помислих дали пък не искат да ни задържат при тях“, разказва с усмивка момичето.
Освен с местните жители, които среща по пътя си, Да Къ пътува и с други любители на пътешествията. „Обикновено тръгвам сама, по пътя обаче срещам много хора, които също пътешестват. Ако си допаднем, продължаваме заедно, ако не – всеки поема по свой път. Всичко е ясно и без ангажименти“.
Това е третата година, в която Да Къ е пътуващ влогър и се препитава като дигитален номад. Казва, че този модел на работа ѝ допада повече, тъй като зависи единствено от себе си и не е под постоянен контрол.
Спомня си как веднъж отишла в хостел на остров Бали, където се събирали дигитални номади от цял свят. „Те идваха от различни компании, индустрии и държави, но всички имаха за какво да си говорят и често им идваха нови идеи. Някои от тази група вече бяха постигнали финансова независимост или поне бяха достатъчно стабилни в това отношение, за да могат да плащат да бъдат свободни. Моите доходи идват основно от реклами и са много по-високи от предишната ми работа, така че мога да си харча за ежедневни пътувания“, казва Да Къ.
Но зад по-високите доходи и свободата се крият и предизвикателства. „Има моменти, в които доходите са нестабилни и работата и животът са се превърнали в едно цяло. Например, понякога виждам нещо и първата ми реакция е да го снимам, дори да не ми харесва кой знае колко. Това е невидимо ограничение, което се формира с времето. Нещо като професионално изкривяване“, обяснява тя.
Дигиталното номадство изисква и висока степен на самосъзнание и дисциплина, защото крайната свобода може да доведе и до несъзнателно отпускане. Да Къ се шегува, че има нужда някой да бута напред и понякога не иска да полага усилия, но накрая се мобилизира и преодолява всичко. „Дигиталните номади в Бали бяха свободни, но дисциплинирани. Лягаха си вечер в 11 часа, никой не пречеше на останалите, ставаха в 5-6 сутринта, за да правят йога или да тичат. Водеха дисциплиниран и активен начин на живот“, разказва тя за видяното в индонезийския курорт.
Според Да Къ, човек трябва да избере дали да стане дигитален номад, изхождайки от собствените си възможности и положение. „Ако имате работа, която ви позволява да обикаляте, тогава е нормално да станете дигитален номад. Ако обаче се стремите към това в името на свободата, независимо от личното ви положение, може да се сблъскате с много предизвикателства извън тази свобода. Мисля, че ако работата е твърде напрегната и се стремите към свобода и далечни места, може да излезете с приятели, да се забавлявате и да се отпуснете, а не непременно да станете дигитален номад, защото зад хубавите неща на този начин на живот се крие и много невидим на пръв поглед натиск“, обяснява Да Къ.
За бъдещето, момичето все още няма конкретни планове. „Изглежда, че съм от хората, които съдбата подтиква да правят по една стъпка, живеейки повече за момента. Не мисля, че има за какво да се притеснявам, важното е просто да правиш това, което правиш в момента. Но ако трябва да се върна на работа сега, не мога да го направя“, категорична е тя.