Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов
Международната политика на съвременен Китай, особено през последните десетилетия се характеризира с курс на преодоляване на блоково-идеологическата конфронтация и разделителните линии, минаващи през цивилизациите и обществения строй. Тази политика се основава на принципите на отвореността и толерантността, на общата съдба на човечеството, както и на съвместното взаимоизгодно развитие.
Именно в светлината на тези принципи следва да се разглежда петдневното пътуване на президента Си Дзинпин до Европа и държавните посещения във Франция, Сърбия и Унгария. Първата спирка на Си Дзинпин е Франция, където срещата е с френския президент Еманюел Макрон. В дневния ред е и тристранна среща между Си, Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Китайският лидер заяви, че възнамерява да работи с Франция за разрешаване на кризата в Украйна като изрази надежда, че мирът и стабилноста скоро ще се върнат в Европа.
Френският президент Еманюел Макрон на свой ред каза, че иска да обсъди с ръководителя на Китай Олимпийското примирие, когато ще бъде въведено прекратяване на всички конфликти, включително този в Украйна. Редица политически наблюдатели отбелязват, че във Франция Си ще бъде изправен пред натиск да повлияе на Москва. Но в Сърбия и Унгария определено го очаква по-приветливо посрещане.
В Република Сърбия президентът на КНР ще укрепи двустранните връзки и сътрудничеството между двете държави. Сърбия е важен партньор за Китай в региона и това посещение има за цел да засили допълнително отношенията им. Последният етап от европейската обиколка на Си Дзинпин е Унгария. Това посещение е важно, тъй като Унгария е член на Европейския съюз (ЕС) и поддържа близки отношения с Китай. Вероятно по време на това посещение ще се обсъди търговско-икономическото сътрудничество.
Важно е, обаче, да се отбележи, че отношенията между Китай и ЕС се измениха значително след последното посещение на Си в Европа през 2019 г. Няколко фактора допринесоха за тази промяна:
·Инициативата „Един пояс, един път“-ЕПЕП - По време на посещението на Си през 2019 г. Италия официално се присъедини към ЕПЕП, като стана първата страна членка на Г-7, която го направи. Въпреки това в края на 2023 г. Италия се оттегли от ЕПЕП, позовавайки се на неизпълнени обещания за ползи. Този ход отразява по-широка тенденция на скептицизъм към инициативите на Китай в Европа;
·COVID-19 и дипломатическите отношения: Пандемията обтегна дипломатическите отношения на Китай с редица европейските държави поради забележки, че вирусът е дошъл от Китай. Сред част от европейските общества подобни забележки смениха отношението към Китай;
·Икономическо напрежение: Икономическите връзки между Китай и Европа са изправени пред редица предизвикателства. Всеобхватното споразумение за инвестиции (CAI), постигнато по принцип през 2020 г., така и не влезе в сила поради решението на Европейския парламент да замрази ратификацията. Търговските разследвания и контролът върху китайските инвестиции в Европа също се засили;
·Геополитическите разминавания и разногласия към такива конфликти като този в Украйна, Близкия Изток и Южнокитайско море. Неутралната позиция на Китай по отношение на военния конфликт в Украйна обтегна отношенията му с Европа. ЕС глед с подозрение на симпатиите, които съществуват между КНР и РФ. Определени разминавания има и във връзка с другите геополитическите зони на напрежение – Близкия Изток и Южнокитайско море.
Посещението на Си Дзинпин в Европа през 2024 г. се случва на фона на динамика в отношенията между Китай и ЕС, които има да се справят с икономически, геополитически и дипломатически предизвикателства.
Един бърз поглед на последното развитие на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европейския съюз (ЕС), добре илюстрира тези предизвикателства:
1. Обеми на търговия:
üПрез 2023 г. Китай е третият по големина партньор за износ на стоки от ЕС, като представлява 8,8% от износа на ЕС. Той е и най-големият партньор за внос на стоки в ЕС, представляващ 20,5% от вноса на ЕС;
üСред държавите-членки на ЕС Холандия е най-големият вносител на стоки от Китай, докато Германия е най-големият износител на стоки за Китай през 2023 г..
2. Търговски тенденции:
üИзнос от ЕС за Китай: Износът от ЕС за Китай остава относително стабилен между януари 2022 г. (18,3 милиарда евро) и декември 2023 г. (18,1 милиарда евро). Най-високата стойност на износа достигна 20,9 милиарда евро през февруари 2023 г., докато най-ниската е 17,7 милиарда евро през април 2022 г.
üВнос от Китай: Вносът от Китай намаля от 48,9 милиарда евро през януари 2022 г. до 39,6 милиарда евро през декември 2023 г. Най-високата стойност на вноса е 56,2 милиарда евро през август 2022 г., а най-ниската е 39,2 милиарда евро през август 2023 г.
üТърговски дефицит: Търговският дефицит (разликата между износа и вноса) се колебае през този период. Той е 30,6 милиарда евро през януари 2022 г., достига връх от 36,5 милиарда евро през август 2022 г. и след това намалява до 21,6 милиарда евро през декември 2022 г.1.
3. Сравнение с други страни извън ЕС:
üМежду януари 2022 г. и декември 2023 г. вносът в ЕС от Китай е намалял с 19,0%, докато вносът от други държави извън ЕС е намалял значително по-малко с 5,9%;
üИзносът от ЕС за Китай е намалял с 1,5%, докато износът за други страни извън ЕС се е увеличил с 5,5%1.
4. Глобална търговска позиция:
üКитай остава най-големият износител в света, представляващ 17,6% от световния износ. ЕС следва плътно като вторият по големина износител с 13,2%;
üПо отношение на вноса Китай е на трето място в света, предшестван от Съединените щати и ЕС. Делът на Китай в световния внос е 12,7%, докато делът на ЕС е 14,8%1.
5. Цялостен растеж въпреки предизвикателствата:
üВъпреки предизвикателствата, породени от пандемията COVID-19 и други геополитически фактори, търговията между Китай и ЕС продължава да расте. През 2022 г. двустранната търговия достигна 847,3 милиарда долара, което отразява увеличение от 2,4% спрямо предходната година. Сектори като литиеви батерии, електрически превозни средства и фотоволтаични модули отбелязват бърз растеж;
üВ обобщение, Китай и ЕС остават основни търговски партньори, дори на фона на променяща се динамика. Пандемията и други геополитически събития повлияха на търговските модели, но и двете страни продължават да участват в стабилен икономически обмен.
Със сигурност посещението на президента Си Дзинпин в Европа има няколко важни цели и задачи. Предположително те са следните:
1. Укрепване на двустранните отношения:
üЕдна от основните цели на посещението на Си е укрепване на двустранните отношения между Китай и европейските страни, които той посещава;
üКато участва в дипломатически срещи на високо ниво, лидерът на КНР се стреми да засили политическите, икономическите и културните връзки.
2. Икономическо сътрудничество и търговия:
üПосещенията на Си Дзинпин предоставят възможност за обсъждане на икономическото сътрудничество. Китай и ЕС са основни търговски партньори и двете страни имат взаимни интереси в области като търговия, инвестиции и технологии;
üДискусиите може да се съсредоточат върху достъпа до пазара, защитата на инвестициите и улесняването на търговията. Справянето с предизвикателствата и проучването на нови пътища за сътрудничество са ключови цели.
3. Стратегически партньорства:
üСи има за цел да засили стратегическите партньорства на Китай с отделни европейски държави. Например:
vВъв Франция дискусиите може да обхващат изменението на климата, сигурността, както и глобалната, и регионалната стабилност;
vВ Сърбия инфраструктурните проекти, културният обмен и регионалното сътрудничество могат да бъдат на дневен ред;
vВ Унгария може да се обсъждат икономически връзки, енергийно сътрудничество и присъствието на Китай в Централна и Източна Европа, включително по линия на инициативата «Китай и ЦИЕ/страните от Централна и Източна Европа/, в която инициатива нашата страна България също има своето място;
4. Популяризиране на инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП):
üПосещенията на Си Дзинпин са в съответствие с най-мащабния мирен проект в историята на човечеството – китайския ЕПЕП, който има за цел да подобри свързаността, търговията и развитието на инфраструктурата в Азия, Европа и Африка;
üВъпреки че някои европейски държави изразяват резерви относно определени елементи на проекта ЕПЕП или даже на същия като цяло ангажиментът на ръководителя на Китай Си Дзинпин е да отговори на опасенията и да подчертае ползите от сътрудничеството.
5. Дипломатически контакт и мека сила:
üДипломатическият ангажимент позволява на Китай да проектира своята мека сила в световен мащаб. Посещенията на Си демонстрират ангажимента на Китай за диалог, сътрудничество и многостранност;
üКултурният обмен, образователните партньорства и връзките между хората допринасят за образа на Китай като отговорен глобален актьор.
6. Навигация в геополитическите предизвикателства:
üПосещенията се случват на фона на геополитическо напрежение, включително конфликта в Украйна, конфликта в Близкия Изток, напрежението в Южнокитайско море и отношенията Китай-САЩ-ЕС;
üСи има за цел да представи Китай като стабилизираща сила, която се застъпва за диалог и сътрудничество за справяне с глобалните предизвикателства.
7. Сътрудничество срещу вирусни пандемии и здравна дипломация:
üДискусиите може да засягат управлението на пандемията, разпространението на ваксини и глобалното здравно сътрудничество;
üДипломацията на Китай във връзка с ваксините и помощта, която Пекин оказа на редица други страни по време на пандемията играят важна роля в международните му отношения.
В обобщение, посещението на Си Дзинпин в Европа служат на многостранни цели, вариращи от икономическо сътрудничество до стратегически партньорства и културен обмен. Това посещение определено ще съдейства за оформяне на динамиката на отношенията между Китай и ЕС и глобалната геополитика като цяло.
Във връзка с посещението на китайския ръководител в Европа по инициатива на ръководството на Европейския съюз (ЕС) започнаха дискусии в различни области, включително правата на човека. Ето някои ключови точки относно позицията на ЕС:
1. Диалог за правата на човека:
üЕС приветства възобновяването на диалога за правата на човека с Китай през февруари 2023 г. Този диалог служи като платформа за обсъждане на въпроси, свързани с правата на човека между двете страни;
üЕС изрази очакванията си следващият диалог да се проведе през 2024 г. в Китай1.
2. Позицията за «Един Китай» и напрежението в Тайванския пролив:
üЕС потвърди своята последователна политика за един Китай, като признава значението на поддържането на стабилни отношения между Китай и Тайван;
üВъпреки това ЕС сметна за нужно да изрази загриженост относно повишеното напрежение в Тайванския пролив, като подчерта необходимостта от мирно разрешаване и диалог;
3. Отговорност и очаквания:
üКато постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Китай носи специална отговорност за спазването на основните принципи на Хартата на ООН, включително териториална цялост и суверенитет;
üЕС призова Китай да използва влиянието си върху Русия, за да се прекрати военния конфликт в Украйна, както и насърчава Китай да се включи във «Формулата за мир в Украйна», т.е. «Конференцията в Швейцария», на която, обаче, не е поканена Руската федерация;
üОсвен това ЕС призова Китай да се въздържа от доставка на смъртоносни оръжия на Русия и да предотврати всякакви опити на Русия да заобиколи или подкопае въздействието на санкциите1.
В обобщение по време на посещението на Си Дзинпин, ЕС заема една странна назидателна позиция по отношение на Пекин по такива проблеми като човешките права, международния ред и отговорните действия в глобалните дела.
Перспективите за бъдещо сътрудничество между Китай и Европейския съюз (ЕС) са многостранни и се влияят от различни фактори. Нека проучим някои ключови аспекти:
1. Икономическо сътрудничество:
üВъпреки неотдавнашните предизвикателства икономическите връзки между Китай и ЕС остават значителни. И двете страни имат взаимни интереси в търговията, инвестициите и технологиите;
üПерспективите за сътрудничество включват достъп до пазара, защита на инвестициите и сътрудничество в нововъзникващи сектори като възобновяема енергия, цифрови технологии и зелена инфраструктура.
2. Изменение на климата и сътрудничество в областта на околната среда:
üИзменението на климата е глобален приоритет и както Китай, така и ЕС признават необходимостта от съвместни усилия. Амбициозната Зелена сделка на ЕС и ангажиментът на Китай за въглеродна неутралност до 2060 г. осигуряват основа за сътрудничество;
üПерспективите включват съвместни изследвания, трансфер на технологии и инвестиции в чиста енергия, улавяне на въглерод и устойчиво развитие.
3. Дигитализация и иновации:
üКитай и ЕС са лидери в цифровите технологии и иновациите. Сътрудничеството в области като 5G, изкуствен интелект и киберсигурност може да стимулира икономическия растеж и да се справи с глобалните предизвикателства;
üПерспективите включват съвместни изследователски проекти, усилия за стандартизация и регулаторно привеждане в съответствие.
4. Здравно сътрудничество:
üПандемията от COVID-19 подчерта значението на глобалното здравно сътрудничество. Китай и ЕС могат да си сътрудничат за разпространението на ваксини, готовността за пандемия и здравната инфраструктура;
üПерспективите включват съвместни изследвания, споделяне на информация и изграждане на капацитет.
5. Предизвикателства и геополитика:
üГеополитическото напрежение, проблемите с правата на човека и различията в системите на управление създават предизвикателства. Намирането на общ език при зачитане на ценностите на другия е от решаващо значение;
üПерспективите зависят от дипломатическия диалог, разрешаването на конфликти и прагматичния ангажимент.
6. Обмен между хората и културна дипломация:
üУкрепването на културните връзки, образователния обмен и туризма могат да насърчат разбирателството и добрата воля;
üПерспективите включват студентски обмен, културни фестивали и съвместно опазване на наследството.
7. Инициатива „Един пояс, един път“ (ЕПЕП):
üBRI остава обект на интерес. Трябва да се обърне внимание на предпазливия подход и опасенията на ЕС относно устойчивостта на проекта;
üПерспективите включват прозрачна оценка на проекта, привеждане в съответствие с приоритетите на ЕС и справяне с екологичните и социални въздействия.
В обобщение, въпреки че съществуват предизвикателства, перспективите за бъдещо сътрудничество между Китай и ЕС зависят от прагматичния диалог, споделените интереси и желанието за справяне със сложни проблеми.
Със сигурност Европейският съюз (ЕС) и Китай си сътрудничат по съвместни изследователски проекти в различни области. Ето някои конкретни инициативи, които се изпълняват в момента:
1. Храни, селско стопанство и биотехнологии (FAB):
üВодещата инициатива FAB има за цел да засили сътрудничеството между ЕС и Китай в области, свързани с продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и биотехнологиите;
üИзследователските проекти по FAB се фокусират върху теми като подобряване на културите, управление на вредителите и устойчиви земеделски практики.
2. Изменение на климата и биоразнообразие (CCB):
üНовата водеща инициатива на CCB се занимава с критични екологични предизвикателства, включително смекчаване на изменението на климата и опазване на биоразнообразието;
üСъвместните изследователски проекти имат за цел да разработят иновативни решения за устойчивост на климата, защита на екосистемите и устойчиво управление на ресурсите.
Във връзка с изследователското сътрудничеството на КНР и ЕС могат да се споменат някои забележителни пробиви и открития в резултат на същото в различни области до 2021 г.:
1. Квантова комуникация и криптография:
üИзследователи от Китай и ЕС осъществяват значителни крачки в квантовата комуникация. Протоколите за квантово разпределение на ключове (QKD) позволяват сигурно предаване на информация, използвайки квантови свойства;
üПробивите включват демонстрации на квантово разпределение на ключове /QKD/ на дълги разстояния, като сателитния проект Micius, стартиран от Китай, който постига сигурна комуникация на разстояния над 1000 километра.
2. Чиста енергия и изследване на термоядрения синтез:
üПроектът ITER на ЕС, сътрудничество, включващо 35 държави (включително Китай), има за цел да демонстрира осъществимостта на ядрения синтез като източник на чиста енергия;
üКитайският EAST (Experimental Advanced Superconducting Tokamak) постига значителен напредък в контролирания ядрен синтез. Съвместните усилия допринасят за напредъка на технологията за синтез.
3. Изследване на космоса и лунни мисии:
üКитайската програма «Чанье» /Chang’e/ за изследване на Луната предполага няколко етапа, включително меки кацания, мисии на Луноход и връщане на проби от Луната;.
üЕС допринесе за изследванията на Луната чрез участието си в международни космически агенции и съвместни проекти. Съвместният анализ на данни и научни открития подобряват нашето разбиране за Луната и нейната история.
4. Моделиране на климата и наблюдение на Земята:
üСъвместното изследване на моделирането на климата, анализ на сателитни данни и мониторинг на околната среда помага за справяне с глобалните предизвикателства;
üСерията от метеорологични спътници на Китай и програмата на ЕС «Коперник» предоставят ценни данни за изследване на климата и управление на бедствия;
5. Биомедицински изследвания и разработка на лекарства:
üСъвместните усилия в областта на геномиката, откриването на лекарства и превенцията на заболяванията доведоха до прозрения по проблеми, свързани със здравето;
üИзследователските сътрудничества са допринесли за разбирането на болестите, разработването на ваксини и подобряването на системите за здравеопазване.
6. Археологически открития и опазване на културното наследство:
üСъвместните археологически проекти са открили древни цивилизации, артефакти и исторически обекти;
üТехниките за съхранение, музеите и програмите за културен обмен подобряват взаимното разбиране и оценяване на наследството.
7. Интелигентни градове и градска устойчивост:
üИзследванията за устойчиво градско развитие, интелигентна инфраструктура и устойчиви градове се възползват от съвместния експертен опит;
üОпитът на Китай с бързата урбанизация и фокусът на ЕС върху зелените градове създават възможности за споделяне на знания.
Изследователските пробиви често възникват от постепенен напредък, интердисциплинарно сътрудничество и дългосрочна отдаденост. Продължаващото сътрудничество между Китай и ЕС е обещаващо за справяне с глобалните предизвикателства и напредък в научните познания.
Казаното дотук ясно указва, че плодотворните отношения между КНР и страните от Европа не трябва да остават в миналото. Пред тях има значителна перспектива , които ще бъде от полза не само между за КНР и ЕС, но и за глобалния климат. В ниакъв случай не бива разминаванията и разногласията по несъмнено редица важни геополитически проблеми да налагат своя отпечатък върху цялата гама на взаимодействията между Европа и Китай. И даже по отношения на тези разногласия оптималния подход е диалога, а не противостоенето и противопоставянето. Именно това демонстрира днешното посещение на президента на Китай Си Дзинпин.
За съжаление в частност в ЕС присъстват и кръгове, които разглеждат отношенията с Пекин през призмата на подозрението и враждебността, което в никакъв случай не може да се нарече конструктивна позиция. Същата в никакъв случай не е от полза за ЕС нито в кратко, нито в средно, а още по-малко в дългосрочна преспектива.
В заключение следва да кажем и за взаимоотношенията на нашата страна с Китай, които, за съжаление са много далече от желаното равнище по сравнение с редица страни от ЕС и Европа като цяло. Такова изоставане не е в полза преди всичко за нашата Родина. 2024 е година, в която отбелязваме 75 години от установяване на дипломатически отношения на България с КНР. В Китай с голямо уважение се отнасят към факта, че нашето Отечество е втората страна в света, който признава Народен Китай и установява дипломатически връзки. Нека тази забележителна годишнина се използва за стартиране на съвместни проекти с взаимна полза на развитието на двете наши древни страни в името на бъдещото на нашите два народа.
Край