Боян Дуранкев, Emeritus Professor
Дали от наследени стереотипи от миналото или от още по-стари „пророчества“, в съзнанието на обикновения европеец страната Китай се намира в някакъв друг далечен свят, езикът на нейните граждани е неразбираем, философията на китайците е напълно неразгадаема, а социално-икономическият възход на съвременен Китай е нещо като необяснимо чудо – още повече понеже е социалистическа страна.
Всъщност и Европа, и Китай, са разположени на един и същи континент – великият неделим континент Евразия; разстоянията между Европа и Китай отдавна са се смалили (от сърцето на Европа – Берлин, до сърцето на Китай – Пекин, времето за пътуване със самолет е 9 часа – едва четири пъти повече от времето за пътуване Берлин – София); европейците и китайците владеят доста езици, на които могат да се разбират – и се разбират; транскултурният обмен е толкова усилен, че само малцина европейци не могат при желание да се запознаят с китайската философия и модерна визия за света, както и обратно – малцина китайци с европейската философия и визия за света; а че съвременен Китай извърши и продължава да осъществява социално-икономическо развитие с най-висока динамика – как става това, отдавна не е мистерия за икономистите.
Далечните близки – това са европейците и китайците!
1.Защо Европа да не може да проумее най-добре китайската политическа философия?
Ако в САЩ гражданите и политиците вярват че са „изключителни“, то тази изключителност е доста богата на примери и за добро, но и за лошо. Например, САЩ през последните години постигат по-висок икономически растеж от Европейския съюз, което показва по-умело управление. Същевременно САЩ още не се радват на редица блага, които са отдавна европейска традиция – достъпно или безплатно здравеопазване, достъпно или безплатно образование, добре поддържана и развиваща се инфраструктура и т.н. Икономическата „изключителност“ на САЩ се базира върху неолиберализма (частният интерес е по-важен от интереса за общото благо, конкуренцията е по-ценна от кооперирането и т.н.), а политическата „изключителност“ – върху механиката на демокрацията (базирана основно върху две много сходни партии). Подобна практика горещо се препоръчва от САЩ на всички останали страни като „общовалиден“ модел за свят, основан върху тези „правила“. Затова, колкото и да изглежда странно, тази политическа философия – когато се превърне в практика! – става силно нелиберална не само към „различните“ държавни практики в другите страни (Hahn, 2024), но и навътре в самите САЩ, които винаги се били нелиберални – „централна характеристика от основаването до днес“ (Zelizer, 2 May 2024).
Европа, която е родината не само на капитализма, но и на „социалната държава“, за разлика от САЩ, поддържайки разумен баланс между частен и обществен интерес именно чрез „социалната държава“, от една страна, и особено Източна Европа, която половин век е опознала реалностите и възможностите на „реалния социализъм“, от друга страна, по повечето свои характеристики е политически, икономически и социално либерална, качествено различна в това отношение от много по-нелибералните САЩ. Именно тези характеристики на европейските страни – а не географското им положение – правят политическата, икономическата и социалната „европейска“ философия естествен мост към философията на Азия (доколкото има тя общи черти), включително и към така наречения „социализъм с китайска специфика“. И въпреки че номинално в много отношения Брюксел стои до Вашингтон, реално европейците са по-близо по своята философия за „социалната държава“ до китайският „социализъм“, отколкото американците.
Малко, но необходимо отклонение. Не Китай, а Индия в Азия наподобява повече страна, която спазва американските принципите на неолиберализма и демократичната многопартийна механика. Ако тези принципи наистина водят до личен и обществен прогрес, то тогава е трудно да се отговори на въпроса защо през новия ХХI век Индия изостава икономически и социално от Китай както по показателя БВП на човек от населението, така и по показателя за неравенството? Нещо повече, по БВП на човек Индия изостава не само от Китай, но е много далече от средното световно равнище, докато Китай отдавна успешно го преодоля и надмина. Всъщност повишаването на БВП на човек от населението в света се дължи най-вече на икономическото развитие на Китай през новия век! А по коефициента на Джини за неравенството индийските граждани са много по-неравни от китайците. Въпреки че Индия е на пето място в света въз основа на общия БВП и най-бързо развиващата се голяма икономика, този растеж е придружен от рязко нарастване на неравенството. Според неотдавнашния доклад на ПРООН за човешкото развитие в Азиатско-тихоокеанския регион, по времето, когато Индия добави близо 40 милиардери (броят се увеличи от 102 на 143), 46 милиона други индийци пропаднаха под прага на бедността. И още нещо, индийските корпоративни интереси разчитат на сегашния президент да спечели още пет години на поста, „надявайки се на по-нататъшно облекчаване на задушаващите инвестиционни ограничения“ (Financial Times, 2024). Това премахване на регулациите, което започна няколко десетилетия преди управляващата партия да вземе властта, постави началото на ерозията на социалната инфраструктура на Индия. Обещаващите „прекрасно бъдеще“ реформи в Индия от 1991 г. завършиха с „либерализация на индийската икономика до безпрецедентна степен. Тези реформи улесниха средата за богатите да печелят от по-малко заможните без последствия“ (Banerjee & Tayal, 03 January 2024).
БВП на глава от населението (Our World in Data, 2024)
Коефициент на Джини, 2000 до 2021 г. (Our World in Data, 2024)
Следователно, „социализмът с китайска специфика“ се оказа по-продуктивен от „неолиберализма с индийска специфика“. Или, казано по друг начин, социализмът се оказа по-ценен за развитието от неолиберализма и нелиберализма. Този факт се разбира и осмисля много по-добре и по-ясно от европейците, отколкото от американците!
2.Може ли по-доброто разбиране на „социализма с китайска специфика“ да доведе до по-интегриран свят?
Баналното повтаряне на фразата за „колективния Запад“ не позволява да се разкрият различията във философията и подходите на основните части от този не толкова колективен Запад.
От една страна, САЩ и най-тясно обвързаните страни с него, които са „ядрото“ на неолибералния Запад (все още в много отношения неолиберален, въпреки че настъпват промени и там!), гледат на Китай като най-съществена заплаха за собственото си бъдеще, особено в „новото средновековие“, както наричат настоящето и близкото бъдеще. Докладът на RAND не е първият, който описва съвременния свят като неосредновековен, но неговият принос е в оценката как неосредновековните условия ще оформят съперничеството между Китай и Съединените щати (Heath, et al., Jun 6, 2023). Авторите му идентифицират на 219 страници пет тенденции, които ще определят епохата:
1. Отслабващи държави. Правителствата ще се борят да запазят легитимността; осигуряването на вътрешна сигурност; и да предоставят на гражданите си стоки, услуги и възможности, които те очакват.
2. Фрагментиращи общества. Националният дух ще ерозира все повече, когато конкуриращите се групови идентичности, като суб- и транснационални общности, набират сила.
3. Небалансирани икономики. Растежът ще бъде концентриран в няколко сектора. Проблемите с вкорененото неравенство, стагниращата социална мобилност и незаконните („сиви“ и „черни“) икономики, ще го влошат.
4. Всеобхватни заплахи. Разпространението на опасности, като природни бедствия, инфекциозни болести и насилствени недържавни участници, ще създаде усещане за проникващ риск, дори когато възможността за конфликт със съперничещи си държави продължава.
5. Неформализиране на войната. Военните сили все повече ще се състоят от професионални войски, подсилени от изпълнители, наемници и въоръжени групи като граждански милиции. По-старите методи на битки, като вътрешнодържавни конфликти, обсади и нередовни конфликти, ще бъдат възобновени.
Гледайки „под лупа“ тези пет типа заплахи, повечето анализатори, например като известният Тимъти Хийт (Heath, March 3, 2024), констатират че тези тенденции се отнасят повече за САЩ и подобните му, отколкото за Китай. Заплахи и тенденции с номера 1, 2, 3, 5 са свързани с неолиберализма като практика и демократичната механика на сменящи се, но сродни политически сили. Заплаха и тенденция № 4 е глобална и по повод на нея няма как да не се търсят всеобхватни споразумения, включително и с Китай. „Студената война“ включваше две нации в пика на своята мощ, напълно фокусирани една върху друга; в „Новото средновековие“ има и ще има много нации, част от които мигрират от една групировка към друга (или се числят към няколко едновременно), но няма да има една или две „Велики сили“. Заключението е: вземащите решения трябва да възприемат неосредновековен начин на мислене. Те няма да могат да приемат, че обществото ще застане зад военни усилия, които изискват реални и продължителни жертви. Това означава, че при всяка криза и Съединените щати, и Китай ще бъдат под натиск да избегнат ненужна ескалация. Резултатът по-вероятно ще бъде дълготраен конфликт с ниска интензивност, а не тоталната война, за която и двете страни са се подготвили. Но дори тези сблъсъци ще бъдат скромни по съвременните стандарти и ще бъдат последвани от дълги периоди на възстановяване. По-често битките ще се водят в киберпространството, на икономическите арени, в „сивата зона“, малко по-малко от войната“ (Heath, et al., Jun 6, 2023).
От друга страна, отношението на редица европейски правителства към политиката на Китай е много по-различно от американското, което може да се обясни с различията в политическите философии на американци и европейци (описани в първата част на анализа ни). Новата европейска политическа мода е „отваряне на Изток“. Президентът на Китай Си Дзинпин започва европейската си обиколка (първа след епидемията от коронавируса), която ще обхване Франция, Унгария и Сърбия от 5 до 10 май. Именно в контекста на „отварянето на Изток“ може да се коментират тези негови посещения. Естествено, заплатите и тенденциите от типа на № 4 (войните в Украйна и Близкия изток, „съвместните действия за справяне с глобалните предизвикателства, по-специално извънредната климатична ситуация, защитата на биоразнообразието и финансовото състояние на най-уязвимите страни“) се очаква да бъдат на първо място в дневния ред, но също така и редица търговски въпроси, научно, културно и спортно сътрудничество. Още преди посещенията е изразена готовността на Пекин „да даде нов принос за световния мир, стабилност, развитие и прогрес“.
„Пионер“ в „отварянето на Изток“ е Унгария, която привлече поток от големи китайски проекти през последните години, свързани най-вече с производството на батерии и електрически превозни средства (EV). Унгарското правителство се похвали, че има текущи проекти на стойност около 15 милиарда евро, произхождащи от азиатската страна. Премиерът Виктор Орбан защитава външната политика на „отваряне на Изток“ 2010 г., търсейки по-тесни икономически връзки с Китай, Русия и други азиатски страни. Миналия октомври унгарският премиер беше единственият лидер на ЕС, който присъства на срещата на върха за водещата инициатива на Си Дзинпин „Пояс, един път“ в Пекин.
Но не само страни от Европейския съюз се „отварят на Изток“, Руският президент Владимир Путин планира да посети Китай през месец май, първото му планирано пътуване в чужбина след преизбирането през март. Затова Западът гледа на Русия и Китай с повишено безпокойство през последните две години, тъй като те засилват военното сътрудничество и се стремят да разширят глобалното си влияние.
3.Интелигентната перспектива: съвместно планиране на нашето общо бъдеще
САЩ най-редовно изразяват „загриженост относно търговската политика на Китай и непазарните икономически практики“ (изказване на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен). Ключовото понятие тук е „непазарната икономическа практика“. Неолибералите винаги издигат в култ „пазара“, отхвърляйки (на думи, не на практика!) намесата на държавата и още по-страшното за пазарниците – националното и наднационалното планиране. САЩ губят търговската война и оказват натиск върху Китай да не „произведе“ и „да не изнася“ в името на интересите на американската „класа на финансовия капитал“. Китайската икономика, противно на атлантическата пропаганда, не е експортно ориентирана или базирана на износ. Ако погледнем данните от последните десет години, износът на САЩ е около 10% от БВП, износът на Обединеното кралство и Япония е около 15%, а износът на Китай е около 20%, а Германия е наистина експортно ориентирана икономика, чийто дял достига 38%, но никой няма намерения да я ограничава (Güller, 27 Nisan 2024). Така че китайската икономика не е експортно ориентирана. С други думи, САЩ не могат да атакуват с търговска война Китай, като възпрепятстват износа му - Китай има огромен вътрешен пазар и силно вътрешно потребление, които САЩ не могат да ограничават. Основната разлика между двете страни обаче е следната: китайската икономика е социалистическа и нейната стратегическа цел е премахването на социалното неравенство, докато американската икономика олицетворява неолибералния капитализъм, който увеличава социалното неравенство, защото се основава на индивидуалната печалба.
Обратно, за разлика от американците, европейците много по-добре разбират ползата от „непазарни практики“, т.е. от планирането: „Планът Маршал“ изигра основна роля за възстановяването на Западна Европа; координацията на плановете на страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ помогна за сближаването на равнищата на социално-икономическото развитие на Източна Европа; сегашният Европейски съюз също реализира „стратегии“, които изискват и прилагат планиране; в редица европейски страни също има индикативно планиране.
А по повод на бъдещето все повече се усеща острата нужда от глобални институции, които не само да организират координирани действия в световен мащаб против глобалните заплахи (от тип № 4), но и да осигуряват превенция преди тяхното развитие. Знаем, че неконтролираните пазари може да се сринат отново като през 2008 г., причинявайки огромни социални щети, но липсват инструментите, които биха могли да приведат глобалните пазари в съответствие; разбираме ужасяващите последици от глобалното затопляне, но многократно нарушаваме екологичните обещания и договори под натиска на транснационалните корпорации от добиваната промишленост, фермерите и феновете на дизеловите автомобили и самолетните полети; опасяваме се от бързото, ако не и дивашкото развитие на изкуствения интелект, но избираме да изчакаме и да видим какво ще се случи; очакваме нови пандемии, причинени от нови вируси или устойчиви на антибиотици патогени, но ерозията на услугите за обществено здравеопазване продължава с неотслабваща сила.
Казано най-категорично: интелигентната перспектива е безалтернативна - съвместно планиране на нашето общо бъдеще, а не оставяне на „пазара“ да решава всичко.
В съвместното планиране на бъдещето няма как да бъдат изключени нито САЩ, нито Европейският съюз, нито организации като Г-7 или БРИКС (който представлява повече от 40% от световното население и 38% от неговия БВП). Страните от BRICS имат значително по-висока средна прогноза за растеж през 2024 г. от 3,6% в сравнение със средната стойност за Г-7 от 1%. Китай очаква икономически растеж от 4,6%. Докато общият БВП на страните от Г-7 е с около 15 трилиона долара по-голям от този на страните от БРИКС (но пък само САЩ има национален дълг повече от 34 трилиона долара (PETER G. PETERSON FOUNDATION, 5 may 2024)), с продължаващи по-високи темпове на растеж и потенциал за добавяне на още членове, БРИКС изглежда вероятно да изпревари Г-7 по икономически размер в рамките на по-малко от две десетилетия.
И понеже Китай е не само „единствената производствена суперсила“ в света (Baldwin, 17 Jan 2024), но и „диригент“ на БРИКС, няма как Китай да не бъде в основата не само на инициативата „Един пояс, един път“, но и на очакваната инициатива „Един свят с един път към нашето общо бъдеще“.
Библиография
Baldwin, R., 17 Jan 2024. China is the world’s sole manufacturing superpower: A line sketch of the rise. [Online] Available at: https://web.archive.org/web/20240218143731/https://cepr.org/voxeu/columns/china-worlds-sole-manufacturing-superpower-line-sketch-rise
Banerjee, S. & Tayal, Y., 03 January 2024. Why do India’s rich grow richer and the poor, poorer?. [Онлайн] Available at: https://www.deccanherald.com/opinion/why-do-india-s-rich-grow-richer-and-the-poor-poorer-2834641
Financial Times, 2024. Businesses bank on Narendra Modi election win to ease India’s bottlenecks. [Онлайн] Available at: https://www.ft.com/content/0b3e794f-4f14-4cb9-91e1-3df1ed16b49b
Güller, M. A., 27 Nisan 2024. ABD’nin ‘Çin sistemi’ rahatsızlığı. [Онлайн] Available at: https://www.cumhuriyet.com.tr/yazarlar/mehmet-ali-guller/abdnin-cin-sistemi-rahatsizligi-2200422
Hahn, S., 2024. Illiberal America. NY: W. W. Norton & Company.
Heath, T. R., Kong, W. & Dale-Huang, A., Jun 6, 2023. U.S.-China Rivalry in a Neomedieval World. [Онлайн] Available at: https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA1887-1.html
Heath, T. R., March 3, 2024. Conflict in the Age of Fractured Publics. [Онлайн] Available at: https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA1887-1.html
Lu, M., 24 April 2024. Visualizing AI Patents by Country. [Online] Available at: https://www.visualcapitalist.com/visualizing-ai-patents-by-country/
Our World in Data, 2024. GDP per capitaHistorical data – Maddison Project Database. [Онлайн] Available at: https://ourworldindata.org/grapher/gdp-per-capita-maddison?tab=chart&time=2001..2022&country=OWID_WRL~CHN~IND
Our World in Data, 2024. Gini coefficient, 2000 to 2021. [Онлайн] Available at: https://ourworldindata.org/explorers/inequality?tab=chart&time=2000..latest&facet=none&country=CHN~OWID_WRL~IND&Data=World+Inequality+Database+%28Incomes+before+tax%29&Indicator=Gini+coefficient
PETER G. PETERSON FOUNDATION, 5 may 2024. WHAT IS THE NATIONAL DEBT TODAY?. [Онлайн] Available at: https://www.pgpf.org/national-debt-clock
Zelizer, J. E., 2 May 2024. The Illiberalism at America’s Core. [Онлайн] Available at: https://newrepublic.com/article/180346/history-illiberalism-america-core-founding