д-р Румен Петков
За първи път от пет години китайският президент и лидер на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин ще посети Европа. За мнозина това посещение може да изглежда изненадващо, но ако вникнем в големия геостратегически контекст на ситуацията в света и на Стария континент, ще видим скритото послание на тази визита.
Си Дзинпин идва по покана на френския президент Еманюел Макрон, на сръбския президент Александър Вучич и на унгарския пемиер Виктор Орбан, както и президента на Унгария Тамаш Сульок. Според различни експерти посещението не е просто рутинна дипломация, а има възможност да изгради основата и формата на бъдещите европейско-китайски връзки, от които пък зависи съдбата на света без преувеличение. Визитата на Си Дзинпин показва, че и Китай, и Европа имат за цел да открият и разширят различните перспективи за сътрудничество в една тежка геополитическа епоха, когато конкуренцията между великите сили се засилва, а международни фактори като САЩ се държат по-настъпателно и агресивно.
В епоха, когато проамериканските фактори в Европа се опитват да прекъснат стратегическата връзка между Китай и Евросъюза, Пекин и европейските държави показват, че могат да поддържат едно положително ниво на интеракция, което да доведе до взаимоизгодно сътрудничество, надхвърлящо и отхвърлящо геополитиката. Не е случайно, че това е първата визита на Си Дзинпин в чужбина за тази година. Търговските отношения между Китай и Европа са от най-големите в световен план. Китайската народна република е най-големият търговски партньор на Европа, а на места като Източна Европа е и един от основните инвеститори, например, в инфраструктурата. В рамките на така наречения „Зелен преход“, китайските модерни възобновяеми енергии и технологии са незаменими за Европа.
Посещението на Си Дзинпин във Франция, например, съвпада неслучайно с 60-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Париж и Пекин. През януари тази година беше започната и френско-китайската година на културния туризъм, а цяла поредица от свързани мероприятия ще се проведе в двете страни. Изборът на Франция също не е случаен. От големите западни държави това е страната, която винаги след Втората световна война е имала най-голяма стратегическа автономия и независима от англосаксонците политика. Още по времето на Шарл дьо Гол Франция прозира, че Китай има голям потенциал, както и че не може да бъде международно изолиран, поради което Париж е от първите западни столици установили дипломатически отношения с Китайската народна република. Франция се опитва да бъде лидер на Европейския съюз и отговорен фактор в международната политика, но твърде често бива ограничавана от Съединените щати и Великобритания.
За да постигне някаква стратегическа автономия за Обединена Европа и да я върне като фактор на международната сцена, Париж се нуждае от своебразна диверсификация на международните си отношения. Тук няма да е излишно да припомним епизода, когато САЩ и Великобритания унижиха и дори изиграха Париж, разваляйки големи военно-промишлени договори, които французите имаха с Гърция и Австралия, вземайки съответните оръжейни поръчки. Франция имаше също така инициативи за деескалация на руско-украинското и руско-натовско напрежение преди войната в Украйна, което се доближава най-много от всички западни страни до китайския подход за деескалация и мирни преговори.
Всичко това показва, че макар и дълбоко интегрирана в НАТО и американската система на съюзи, Франция все пак има сериозни причини освен чисто икономическите, да обърне взора си на изток, търсейки по-близък и партньорски диалог с Китай, който днес е основния балансиращ и деескалиращ фактор в Евразия. Ако не всички, то голяма част от управляващите кръгове в Париж, без оглед на зависимостите си към и от САЩ, осъзнават, че Европа и Франция не могат с лека ръка да отхвърлят най-големия си търговски партньор в лицето на Китай, който също така е основния инициатор за мир и диалог при почти всички конфликти в Евразия - от Газа и иранско-саудитското противоречие, до украинската война. От своя страна, избирайки Франция за първа спирка на европейския си тур, Си Дзинпин изпраща силно послание за значението на китайско-европейските отношения и сътрудничество, както и за ангажимента на Пекин за многостранна дипломация и всестранен диалог. Си Дзинпин ще говори с колегата си Макрон, за да разменят задълбочени мнения за китайско-френските и китайско-европейските отношения, както и да обсъдят заедно горещите точки по света, където Париж и Пекин могат да си взаимодействат за поддържане на мира.
Това идва на фона на опитите на външни за Европа фактори, преди всичко Съединените щати, да откъснат Стария континент от Поднебесната. Печален е примерът на Литва, която подтиквана от тайната американска дипломация, фактически разруши взаимоизгодните си отношения с Китайската народна република, вероятно като изпробване на почвата от американска страна относно това дали може подобен ход да се приложи в цяла Европа. Но колкото и да е силно американското влияние в Европейския съюз, повечето европейски страни осъзнават, че скъсването с Китай е самоубийствено за европейските икономики. Достатъчно е да припомним, че скъсването на Европа с Русия доведе до невъобразими икономически последици, част от които е и рецесията в страни като Германия. Подобно влошаване на отношенията с Китай, с когото търговският стокооборот е няколко пъти по-голям, отколкото беше с Русия, ще доведе до невиждана икономическа криза с тежки социални последствия.
Си Дзинпин също така ще посети Сърбия и Унгария - две държави, които за разлика от почти всички други на Стария континент са показали, че са способни да провеждат многовекторна и разумна външна политика, изхождаща от националните им интереси, а не от геополитическите планове на чужди велики сили. Китайско-сръбското приятелство има своите корени още от времето на Мао Дзедун и Йосиф Броз Тито, когато КНР и Югославия следват специфичен път на социалистическо развитие, независим от този на Съветския съюз. Двете страни за цялото това време продължиха да развиват връзките си и да споделят общи позиции по редица международни проблеми и въпроси. Днес китайските инвестиции са стратегически за развитието на Сърбия, която, ако трябва да сме честни, благодарение на тях върви вече с по-бързи темпове на положителна промяна, отколкото членуващата в Евросъюза България.
Посещението в Унгария също е знаково, защото Будапеща се превърна отново в столица на съпротивата, този път срещу разрушителните политики в рамките на самия Европейски съюз, които лишават блока от стратегическа автономия и международна субектност. Унгария многократно е дала заявки, че отказва да предаде националните си интереси и да прекрати връзките си с държавите от Изтока и Юга, само защото това е волята на някои ястреби в САЩ и Европа. Унгарското посещение на китайския президент от своя страна също съвпада със 75-тата годишнина от китайско-унгарските отношения. По време на визитата Си Дзинпин ще говори, както с президента, така и с премиера Виктор Орбан. Очаква се посещението на китайския лидер да издигне китайско-унгарското сътрудничество на още по-високо ниво, отваряйки нова страница в двустранните връзки на двете държави, които и без това са много добри. Китай е може би най-важният инвеститор в Унгария, която се превръща в своебразен централноевропейски хъб за китайски стоки и логистика. Двете страни споделят общи позиции за прекратяване на различните конфликти, включително и украинския конфликт, където Будапеща е от малкото столици на Запад, които търсят мир, а не допълнително ескалация.
Тези три стратегически визити на Си Дзинпин очертават най-важния вектор на китайската дипломация - този, който е ориентиран към транс-евразийското и евро-азиатско сътрудничество и възстановяването на древните Пътища на коприната в съвременен вид, свързвайки Европа и Източна Азия с живителната сила на търговията, инвестициите и инфраструктурата. В един все по-несигурен и сложен свят, Китай изпраща едно скрито послание с тези си визити. Че е възможна друга международна система, в която няма хегемонизъм, а взаимоизгодни и равноправни отношения, както и че политиката на военно-политически блокове трябва да остане в миналото. Днес всички държави трябва да развиват двустранните си и многостранни отношения, изхождайки от националните си интереси, както това правят Унгария и Сърбия, като в същото време поемат отговорност в глобалната общност на споделената съдба, както я кръсти Си Дзинпин.
Скритото послание е категорично - Пекин протяга ръка на Европа, за да задълбочат сътрудничеството и обмена си, преодолявайки геополитическите амбиции на трети сили, които искат да отслабят и европейците, и китайците. И истината е, че отношенията с Китайската народна република са последния шанс на стагнираща Европа да се справи с икономическите си и социални трудности, които бяха породени от редица погрешни политики и отвъдокеански зависимости, целящи да отслабят Стария континент, който се разглежда като стратегически конкурент на Новия свят. Но Китай и Европа заедно могат да изградят един по-справедлив и равноправен свят, свързвайки Евразия в неделимо цяло, където стоки, услуги и идеи пътуват свободно и повдигат общото благосъстояние на народите.
За съжаление в Европейския парламент и Еврокомисията има безумни идеи като тази за „отделянето от Китай“ и „намаляването на риска“, които са взети наготово от речника на американските ястреби и следват агресивната политика на Америка. Целта на тази фразеология е да прекрати европейско-китайските отношения, като по този начин Европа ще остане окончателно изолирана от големия свят, прерязвайки всяка възможност и перспектива за развитие. Това ще бъде една изоставаща и догонваща Европа, която ще се превърне в придатък към САЩ и ще бъде използвана за геополитическите и военни авантюри на вашингтонските политици. Нещо, което Брюксел и европейските национални столици не трябва да позволяват! Примерът на Унгария трябва да стане позитивно заразителен - мирът и просперитетът могат да се изградят само в сътрудничество с Китайската народна република.