Научната фантастика винаги е била предвестник на реалното развитие на технологиите и иновациите по целия свят. Кой не се е възхищавал на уникалните прилики между творчеството на Жул Верн и реалните достижения на науката и технологиите в днешни дни? С нарастващото значение на технологията в обществото на вече XXI в., в Китай през последните години се увеличава и популярността на научната фантастика сред читателите. Новите технологии се развиват с бързи темпове, които биха могли да улеснят много футуристични идеи, от подземни градове до киборги. Днес ще навлезем за кратко в света на китайската научна фантастика и ще разгледаме в какво се различават възгледите на писателите от развитието на секторите на бъдещето в реалния живот.
Лиу Цъсин, носител на наградата „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, известен още и като бащата на научната фантастика, ръководи дискусионен панел, в който известни автори фантасти споделиха своите идеи за развитието на бъдещите технологии и иновации и тяхното приложение в икономическия и социалния живот.
Една от интересните идеи, които бяха дискутирани, беше концепцията за подземния град, която фигурира на видно място в краткия разказ на Лиу „Скитаща се Земя“. Благодарение на скорошния напредък в сферата на дълбоките земни сондажи, идеята дава основа за въображението на творците за евентуално по-широко приложение в бъдеще. „Обитаемият подземен град може да се превърне в реалност в обозримо бъдеще с помощта на новите технологии“, каза Ли Хуейли, експерт по изследване на дълбините на Земята. Лиу Цъсин се съгласи, че изграждането на подземен град вече не е просто фантазия. Въпреки това той отбеляза, че е по-вероятно да бъде построен на Луната или Марс, за да предпази човешките заселници от силната космическа радиация.
Технологията за интерфейс мозък-компютър (Brain-computer interface; BCI) е друга иновация, където границата между въображението и реалността става все по-размита. Миналата седмица китайски учени представиха в Пекин системата NeuCyber Array BMI, която позволява на маймуна със завързани ръце да контролира изолирана роботизирана ръка и да хване ягода чрез електрод, имплантиран в мозъка ѝ. BCI е комуникационна система, която преобразува мозъчните вълни в инструкции. Ли Юен, специалист в областта, коментира, че технологията е демонстрирала изключителен потенциал и възможности, като е позволила на хора с парализа, например, да ходят отново с помощта на екзоскелети, контролирани от ума. Въпреки това, коментира тя, тази технология е все още в самото си начало на развитие и е ограничена от недостатъчните познания като цяло за функционирането и процесите на човешкия мозък.
Лиу Цъсин и експертите коментираха, че научната фантастика е навлязла по-дълбоко в представянето на бъдещите перспективи на технологията, обмисляйки сценарии, при които мозъчните вълни са напълно декодирани, дигитализирани и съхранени в компютри. „По този начин можем да живеем в дигиталния свят. Това е крайната визия на интерфейса мозък-компютър в научнофантастичните романи.“
Разбира се литературният жанр се фокусира повече върху мисловни експерименти, базирани на настоящото развитие на технологиите, отколкото за научни прогнози. Въпреки това, 75-годишният автор Уан Дзинкан сподели, че много от неговите идеи, които преди години той публикува в своите книги и разкази, вече са се сбъднали, една от които е изкуствен интелект, който победи световния шампион в играта Го, считана за най-трудната мисловна игра в света. „Много идеи отдавна се появиха в научната фантастика, но никога не съм си представял, че ще ги видя да се превърнат в реалност през живота си.“
Бен Ялоу, зам.-председател на Международната конвенция за научна фантастика, коментира, че за него най-интересната част от жанра не е търсенето на прецизност в прогнозите, а напомнянето, че не трябва да забравяме, че светът в бъдеще задължително ще се промени. „Хората си остават хора, но технологиите ни тласкат към едно различно, променено бъдеще. Трябва да осъзнаем този процес и да се подготвим да бъдем част от него.“ Робърт Сойер, канадски автор, пък казва: „Докато пишем нашите разкази, много малко от авторите вярват, че всъщност всичко това ще стане реалност. Но с течение на времето, виждайки напредъка на всички технологии и иновации, всъщност си задаваме въпроса „А защо пък не?“
Китайската научна фантастика, водена от заглавията на Лиу Цъсин, се радва на нарастващ глобален интерес и медийно присъствие през последните години. Жанрът като цяло отбеляза ускорен растеж през 2023 г., генерирайки общ приход от 113,29 милиарда юана (около 16 милиарда щатски долара).