Една вечер, когато стадо слонове излизат от гората и влизат в село Дахуанба, техният пазач Пън Дзинфу започва веднага да ги следи с дрон, а колегата му Пу Юнбин изпраща съобщение по месинджъра, за да предупреди хората да не ги приближават. Проследяването на слоновете, своевременното предупреждение и предоставянето на данни за научни изследвания, свързани с тези животни, са ежедневие за Пън Дзинфу и Пу Юнбин.
Дивите азиатски слонове са защитени животни на национално ниво, както и основно звено в екосистемата на тропическите гори. В Китай слонове живеят главно в районите Сишуанбанна, Пуър, и Линцан в провинция Юннан. Към момента в страната са създадени 11 природни резервата за азиатски слонове, покриващи 5000 квадрати километра.
През 2021 г. пътешествието на група азиатски слонове от юг на север и обратно прикова погледите на цялата страна и те се превърнаха в истински знаменитости. В последните няколко години също така се наблюдава ежегодно увеличаване на популацията от тези животни в Юннан. Дяо Фасин, местен жител казва, че слоновете усещат добротата на хората, поради което не се страхуват да бъдат в близост до тях.
За да се чувстват комфортно слоновете, в резерватите се отглеждат растения, с които те обичат да се хранят. С помощта на техника като сензори и инфрачервени камери пък местните власти публикуват своевременно информация за местоположението на стадата слонове. Уан Юн, директор на Управлението за горите на провинция Юннан, припомня, че през 1976 г. там е имало по-малко от 150 диви слона, докато за последните 40 години броят им се е удвоил.
Юннан е известна с изключителното си богатство на растителни и животински видове и от 2022 г. властите там реализират комплекс от 23 мерки и 92 конкретни задачи за опазването на биоразнообразието.
Броят на юннанските златни маймуни се е увеличил до повече от 3800, нараства устойчиво и популацията на други редки и застрашени животни като зелени пауни. В провинцията е определена зона за екологична защита от 113,5 хиляди квадратни километра, което е около 29% от цялата ѝ площ, изградени са над 360 резервата, подобрява се постоянно системата за опазване на биоразнообразието, благодарение на което 90% от биосистемите и 83% от редките диви животни и растения в провинцията са ефективно защитени.
В главният град на провинцията Кунмин е създаден екологичен пояс около езеро Диенчъ от 4,2 хиляди хектара, в това число и 54 мочурища от 2,6 хиляди хектара. Към момента рибните видове в Диенчъ вече са се възстановили до 26, водните растения са се увеличили от 238 вида през 2010 г. до сегашните 303, а птиците – от 96 през 2012 г. до 175.
Популацията на зелени пауни наброява около 600 птици, обитаващи главно районите Юси и Чусюн. През 2003 г. в Чусюн 10,391 хектара бяха определени за защитена зона за зелени пауни, а преди няколко години тя бе увеличена с още 7143 хектара. Понастоящем в окръга живеят около 300 от тези редки птици.
Горските площи на Юннан в момента са около 25 милиона хектара с дървесни запаси от 2,067 млрд. кубически метра, благодарение на което непрекъснато се подобрява биологичната среда. Понастоящем в провинцията са регистрирани 183 000 защитника на гората и е изградена постоянната система за надзор и наблюдение на редките животни.
През последните години рибарското село Шансуан на южния бряг на езеро Диенчъ, развива активно туризъм и се превърна в популярната дестинация. Всички отпадъчни води от селската канализация се събират в главния канал около Диенчъ, като в същото време зеленото пространство от 27 хиляди квадратни метра е увеличено чрез добавяне на различни растения.
Юннан насърчава зелената трансформация на индустрията, устойчивото и щадящото земеделие и разширяване на екологичните практики в културния и туристическия сектори. По време на 13-ия петгодишен план за социално-икономическо развитие (2016-2020) потреблението на енергия на единица БВП в провинцията намаля с 14,56%, интензитетът на въглеродните емисии – с 24,72% и чистата енергия стана най-важният стълб на индустрията. „Ако има гори, ще има и вода. Ако има вода, ще има ниви. Ако има ниви, ще има храна. Ако има храна, ще има хора“. Тази поговорка, разпространена в Сишуанбанна описва ясно концепцията за хармоничното съжителство между човека и природата.