Уважаема професор Искра Мандова,
Върнах се в Китай след обучение в чужбина в България. Благодарим ви за грижите и подкрепата през изминалата година. Докато работех в Институт „Конфуций“, усетих дълбоко сблъсъка и пресичането на китайската и българската култури. Чувствам се много почетен и горд да бъда част от насърчаването на културния обмен между двете страни.
По време на обучението ми по китайски език в централното начално училище и в началното училище Вела общувам задълбочено с децата и се вслушвам в техните мисли и чувства. Усещах невинността, добротата, толерантността и приятелството на децата. Те винаги ми задават много въпроси за Китай, например за „китайска храна?“, „китайски училища“, „китайски хора“и други. По сериозните им лица и питащите им очи усещах любовта им към китайския език и култура. Това също засили желанията ми да бъда пратеник на културния обмен между Китай и България.
Китай и България осъществяват културен обмен от 75 години, а Институтът „Конфуций“ към Великотърновския университет е създаден преди 12 години. Наскоро прочетох в новините, че Българското китайско училище и гимназията Инхуа в Тиендзин са постигнали споразумение за сътрудничество, а България е изпратила и екип от учители в Тиендзин, които да изучават китайски език. Като китаец съм много щастлив от това. В България обаче все още има много българи, които имат стереотипна представа за Китай и китайците. Има и много хора в Китай, които не разбират България. Това ме кара да мисля, че двете страни трябва да продължат да задълбочават културното сътрудничество и взаимното разбирателство. Надявам се, че в близко бъдеще ще можем да видим повече дейности в България, свързани с китайския език и култура, и повече дейности в Китай, свързани с България.
Надявам се, че приятелството между Китай и България ще продължи завинаги. По този повод се надявам, че резултатите от културния обмен между двете страни ще цъфтят красиво като рози.
С пожелание,
Светлозар