Преди 15 години по покана на Китайското посолство в София делегация от български журналисти, членове на СБЖ, посетихме Китай в разгара на подготовката за 60-годишния му юбилей.
За голяма част от българите Китай си остава много известен, но непознат. Малко са хората, които разбираха и тогава, и сега как така в най-голямата комунистическа държава, където властта се упражнява от Китайската комунистическа партия и от Държавния съвет, така нареченият демократичен комунизъм осигурява повече граждански права и свободи, отколкото в държавите от бившия Източен блок. „Ние ще преминем през реката, стъпвайки по камъните”– подобни послания се изказваха на всичките ни срещи с висши държавни служители от управлението съответно на Пекин, Сиан и Шанхай – градовете, които посетихме с нестихващи чувство на възторг и радост..
Едва ли на света има държава с по-богато и простиращо се назад в миналото културно-историческо наследство от Китай. Той е една жива и процъфтяваща цивилизация вече над 5000 години. И този разтърсващ съзнанието цивилизационен характер на Китай крие редица уроци и просто очарователна наслада за хората, които се интересуват от изкуство, култура и история, а в Китай определено биха изживяли един културен шок. Бидейки дълбоко впечатлена от видяното и от сърдечното отношение навсякъде по време на пътешествието ни из Поднебесната, не можех да не се замисля и да оценя най-вече китайската мека дипломация, която започва още с отварянето на страната към света. Дълго време Китай не е можел да противопостави нищо на американската "мека сила" и постигнатото от нея през втората половина на 20-и век, но не и сега... Визия, действие, бъдеще са трите ключови думи за така наречената. мека дипломация в международните отношения. Да се съсредоточим върху онова, което ни свързва, и да действаме обединени е нещо повече от мечта за бъдещето. И разбира се, туризмът е много ефективен инструмент за влияние и за надграждане над военната и икономическа сила на една държава като мека дипломация. Невъзможно е да има туризъм без мир и сигурност. Да владеем сърцата на хората с автентичност, култура, археология, кулинария, природни забележителности - това е истинска сила. Силата на туризма.
Когато отбелязахме 70-годишниния юбилей от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай, представители на медии от двете страни проведоха съвместна инициатива в София. В Съюза на българските журналисти бе представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина Дин Хао, със заглавие „По следите на древността – световното културно и природно наследство на Китай”. Изданието се реализира с любезното съдействие на посолството на Китай в България и е дело на издателска къща „Ентропи 1“, с гл. редактор Станислава Пекова. От китайска страна редакторът е журналистът Тодор Радев, от българската секция на Радио Китай за чужбина. Книгата включва отделни пътеписи и разкази, които пресъздават цялостния образ в историята на хилядолетното развитие на страната, подчертах в приветствието си като издател. Осъзнавах, че първокласният професионалист, журналистът Дин Хао и неговата книга са национално богатство за Китай и представляват механизъм за една мека дипломация. Чудесни бяха отзивите и на самата среща, и доста по-късно във времето като например: ”Боже, този човек е магьосник, искам да отида в Китай само с книгата в ръка и да видя с очите си обектите на световното и културно наследство там, ”...тази книга е приказка, вълнуваща и интригуваща, искам да съм там, в страната на чудесата” и т.н..
На официалното представяне в Съюза на българските журналисти, София присъстваха Н. Пр. Дун Сяодзюн, Посланик на КНР у нас, Ян Сюи – Първи секретар на Посолството на Китай, много български журналисти и акредитирани в България кореспонденти на чуждестранни медии. Н. Пр. Дун Сяодзюн сподели: „Използваме случая с представянето на тази уникална книга да поканим и приветстваме повече български приятели и журналисти да посетят Китай, за да могат със собствените си очи, сърца и микрофони да видят промените в страната ни, а след това да ги отразят в своите медии и да ги споделят със своите близки и колеги.
От своя страна председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова се обърна към присъстващите: „Днес ни е събрал един много специален повод – и това е раждането на нова книга, свързана с културните и природни забележителности на Китай.“
Авторът Дин Хао, който е завършил българска филология в Пекинския университет се обърна чрез видеовръзка към присъстващите на перфектен български език, като им благодари и изрази надеждата си, че книгата му ще намери в лицето на българските читатели своите последователи. В нея са включени 55 обекта от Китай, включени в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Имахме идея да разпространим тази книга и по българските културнопросветни организации в Европа. И, може би, да се преведе на 52 езика, за да се чете възможно от най-много хора. Но пандемията прекъсна и осуети тези амбициозни планове. Кой знае, бъдещето може да ме изненада и това да се случи.
През 2024г. през октомври ще честваме 75 години дипломатически отношения между Китай и България. Във връзка със тази годишнина разговаряме с г-жа Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти
С. П: Г жо Тодорова, независимо, че е първи април, нека си поговорим за истински неща. Зная, че. от много години насам Съюзът на българските журналисти е в приятелски отношения с Общокитайската асоциация на журналистите. Бихте ли припомнили, откога е този договор и как се развиват отношенията ни до днес?
С. Т: Здравейте! На мен ми е много приятно, че имаме възможност с Вас да поговорим за нашето дългогодишно и много ползотворно сътрудничество с Общокитайската асоциация на журналистите.
Съюзът на българските журналисти има договор за сътрудничество повече от 36 години с нашия партньор Общокитайската асоциация на журналистите. Много се гордеем с това сътрудничество, защото независимо от финансовите трудности, които Съюзът на българските журналисти изпитваше през годините, може да се каже, че повече от три десетилетия ние редовно осъществяваме обмен, размяна на делегации, нещо много полезно и за нашите български журналисти, които посещават Китайската народна република и, надявам се, за китайските колеги, които идват тук и пребивават в нашата страна като гости на СБЖ. В това сътрудничество и чрез него ние успяваме да разкажем в медиите, които съответните журналисти представляват. Ние, българите, разказваме за успехите на Китайската народна република, а съответно китайските колеги имат възможност да запознаят китайската общественост с развитието на България.
Какво българите и българското общество научават чрез нашите публикации. Първо, развитието на Китай, невероятните успехи, които Китай постигна през годините чрез този толкова специфичен китайски модел на социализъм, както те го наричат ”социализъм с китайско лице”. Всичко това, за да бъде добре разбрано, би трябвало да бъде и видяно и обяснено от българските журналисти на нашето общество. Мисля че много сме коментирали успехите, които има сред българската слушателска аудитория Радио Китай, което сега е Българската редакция към Китайската медийна група. Между другото, искам да използвам случая, да ги поздравя и чрез Вас, защото те имат полувековен юбилей – 50 години от първото излъчване в ефир на предаване на български език. Въобще тази година, 2024-а, за нас е толкова богата на различни събития, за хората, които искаме да имаме нормални отношения с Китайската народна република. Голямо събитие е това, че тази година ще отбележим 75 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Китайската народна република. Освен това ние като Съюз на журналистите имаме и други сериозни годишнини, свързани с творчеството. А те са 180 години от началото на периодичния печат в България и 130 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.Използвам случая, за да Ви поканя не само Вас, но и да споделим с Вас и пред вашите партньори в Китай, че ние ще получим музикален поздрав от Китай чрез изпълнение на китайски студент, който е учил тук в България и който свири на китайски традиционен инструмент. Китай присъства и ще присъства на нашите годишнини, дори и на тези, които не са пряко свързани с българо-китайските отношения, както е 50 години на Българската редакция или 75 години дипломатически отношения между България и Китай.
Но искам да Ви кажа, че нашето сътрудничество се развива по възходяща линия. Миналата година ние подписахме меморандум с представители на Общокитайската асоциация на журналистите за създаване на Българо-китайски медиен център в базата на Дома на журналистите във Варна. Знаете, че ние имаме там много сериозен голям комплекс – почивна база, и е много хубаво, че Китай и нашите китайски партньори проявиха желание да издигнем сътрудничество ни на още по високо ниво, създавайки Българо-китайски медиен център. Мисля си, че в днешната геополитика е особено важно това събитие, като имам предвид, че нашият дом се намира на Черно море.
С. П.: Имате ли представа кога и как ще се развият точно тези намерения? Има ли някакви конкретни стъпки в тази посока?
С. Т.: Много се надявам тази година това да се случи. Ние очакваме отговор от Общокитайската асоциация на журналистите на нашето запитване кога и как ще дойдат нашите китайски колеги, за да можем да направим вече съвсем конкретен план по създаването на този център. Защото ние имаме сграда, но тази сграда има нужда от сериозен ремонт и разчитаме това да го направим съвместно с нашите партньори. Много обнадеждаващо е това, че на юбилейната среща през октомври, миналата година, посветена на десетгодишнината от възникването на инициативата ”Един пояс, един път”, на този журналистически форум началникът на канцеларията на китайския президент Си Дзинпин в своето приветствено слово към всички участници спомена като успех създаването на този Българо-китайски медиен център. Н. Пр. Г-жа Уан, изпълняващата длъжността посланик на Китайската народна република, направи обръщение към хората, които са участвали или кандидатствали с проекти в Дома на дружбата, защото има една създадена къща за приятелство на територията на посолството. Затова аз се надявам, че тази година ще можем да поставим началото на изграждането на този медиен център. А кога ще имаме осъществен двустранен обмен и този център ще заработи във Варна, ще говорим, след като имаме завършени етапи на подготовка.
С. П.: Това предстои и го очаквате в близко бъдеще?
С. Т.: Да. очаквам го. Миналата година през октомври в Пекин аз доста уверено поканих всички колеги журналисти: следващата среща, посветена на „ Един пояс, един път” да се състои във Варна – в новия медиен център. Много се надявам това да се случи през тази година, когато ще отбележим 75 години на дипломатическите отношения между нашите страни. До края на годината има още 9 месеца. Може пък да успеем.
С. П. Госпожо Тодорова, интересува ме дали имате представа как се развиват отношенията във висшето образование, относно изучаването на китайски език у нас и съответно – на български език в Китай? Какви са връзките?
С. Т.: Зная, че специално изучаването на китайски език в България е приоритет на Институт Конфуций и на СУ „Климент Охридски” в Центъра за източни езици и култури. Една от най уважаваните, авторитетните и най отдавна създадените специалности в катедра по Източни езици е точно за китайски език. Голяма част от кадрите китайци българисти са завършили тук у нас. Друга голяма част са подготвени в бившия Съветски съюз и след това в Русия. Русия има изключително сериозни и много добри традиции в изучаването на източни езици. Нашата катедра за изучаване на китайски се ползва все повече с голям интерес. Аз мога само да изразя много голямо уважение към китайските преподаватели и конкретно към китайските българисти, защото и Вие сте имали възможност, и аз също да общуваме с хора, които владеят български език перфектно. За мен беше даже шокиращо, защото съвсем различни езици, а те го владеят наистина много добре. Поздравления и за техните служители в посолството, защото в голямата си част те също са с много добър български език. Това освен всичко друго показва и уважението към страната ни.Те неслучайно идват в България. Те са подготвени, те познават езика. Това наистина заслужава уважение и съм признателна за това отношение към българската литература, история, култура и език.
С. П.: И още, обменът на студенти, обменът и на ученици от средното образование засилва връзките между двата народа, нали? Аз мисля, че това е най добрият път към трайните приятелства.
С. Т.: Това е най-добрият начин. Вие знаете, защото сте били в Китай. Виждате колко много млади хора има там. Навсякъде са млади хора.
С. П.: Да, експлозия на младостта, улиците се заливаха от вълни млади хора.
С. Т.: Животът минава бързо и е ясно, че бъдещето е на младите. И прекрасно е, че има желание за такива връзки и контакти между тях. Аз много се надявам, че нашето Министерство на образованието, нашият министър, който ще отговаря за развитието на контактите между младите хора в различните сфери на образованието, ще активизира връзките и сътрудничеството с Китай.
Най-трайните приятелства се създават, когато си бил в една страна, където си изживявал младостта си и не можеш да забравиш...
С. П.: И да завършим този хубав Ваш разказ с това каква е представата Ви за бъдещето на нашите отношения между журналистеческите общности на двете ни държави?
С. Т.: Моята представа е много оптимистична и много искам приятелството ни да продължава независимо от политическата конюнктура, независимо от това, че като че ли официалните български власти са резервирани към развитие на активно сътрудничество с Китай. Аз мисля, че развитието на Китайската народна република, невероятните успехи, които са постигнали и утвърждаването на Китайската народна република като една от великите сили в днешния световен ред, в днешния свят, когато не може да не се съобразяваш с великите страни, това ще накара българските политици да се променят с едно друго подходящо поведение. Аз смятам, че в голямата си част българите са настроени много доброжелателно, с желание за сътрудничество, с желание да имат активни връзки, с желание да надграждат. И аз си мисля, ние си приличаме в отношението си към традиции, към култура. Между другото, политиката към младите също е много интересна. Също има какво там да научим. Има отношение... И защо да не се възползваме от тази откритост на Китай, от тази добросърдечност особено към нас, към българите, защо да не се възползваме? Сътрудничеството, диалогът, сближаването са пътят към бъдещето. Мисля си, че и тази идея, която те влагат в инициативата на Си Дзинпин „Един пояс, един път”, е точно в основата на сътрудничеството, контактите, отвореността и показват как могат и искат да го направят. Би трябвало да не робуваме на някакви идеологеми от минали векове, които всъщност нищо добро не са ни донесли, а да вървим напред. Виждате китайския възход, виждате къде отидоха и в космоса чудеса сътвориха и колко много неща направиха. Да, с огромната си част го направиха със свои сили. Те между другото не крият. При последното си пътуване посетихме завода, който прави тези ултрамодерни влакове. Вие знаете, че бързите влакове почти в цялата страна се движат се с 350 километра в час, но има и такива, като например линия Пекин – Шанхай, които са с 480 километра в час. Тогава нашият водач, той беше достатъчно откровен, ни каза: „ Да, ние наистина сме постигнали една изключителна скорост. Влакът се движи на едни магнитни възглавници. Вие не усещате, че се движите.” Но той каза, че са постигнали всичко това, използвайки опита на Германия и на Япония. „Но ние го развихме още по добре”. Аз нямам никакво съмнение, че новият 21-и век ще бъде векът на Изтока, но с Китай като решаващата и водеща сила.
С. П.: Благодаря! И до нови срещи и в новия Българо-китайски център, нашето очаквано бъдеще!
С. Т.: До нови срещи с Вас и с нашите китайски приятели и в България, и в Китай. Приятно е да се виждаме, но приятелството е голямо нещо. Голямо богатство. Дано!
Разговора води Станислава Пекова