Седемдесет и пет години са изминали,
Китай и България, връзка неизменна.
От „Пътя на коприната” до „Един пояс, един път”,
Нашето цвете на приятелство, никога не преминава.
Където в Китай божури окъпани в лек бриз,
А в България розите разцъфват на утринната светлина,
Разнообразие, но обединени в дух и цел,
Огън на приятелството, винаги горещ.
В този достопаметен момент, нека се прегръщаме,
Празнувайки общия ни ден на възпоменание.
Заедно нека да изпратим това писмо,
За нашето вечно приятелство, което се развива.
Китай и България, ръка за ръка,
Към бъдеще, пълен със светлина и обещание.