Скъпа аз в бъдеще,
Как е България в паметта ти?
Нали там още остават знанията на български език, розите от симпатични българки и усмивките. Помниш ли дните с дъждове във Велико Търново, слънцето в Пловдив и морски вятър от Черно море? Снимките ми помагат да го съхранявам като съкровище за цял живот.
За ние китайците паметта в миналото е като река в природа, протичща деня и нощем. Времето никога не спира и хората никога не спират да ходят. Въпреки че може да си далеч от тази земя, все още много хора общуват с това красиво място. Те не само са студентите като теб, но и архитекти, артисти и другите китайци, посещащи България за комуникация в областите на науката, технологията, културата и тн.
Вярвам, че връзката между двете страни ще стане по-тясна в бъдще и отново ще мога да седят в къща си в Китай и хапна българско кисело мляко и баница. Тогава с удоволствие ще използвам знанията си за България да представя тези продукти от богата земя на повече китайци, така че не съжалявам, че научих български език в университета.
Не мога да предвидя какво ще се случи в бъдеще, къде си и с какво се занимаваш, когато видиш писмото. Но виждам, че Китай и България стават все по-добри приятели и ние сме свидетели на поредица важни събития и моменти.
Поздрави,
Аз през 2024 г.