Последната гореща дума в материалите на западни медии за Китай – „свръхкапацитет“, е още едно допълнение към репертоара на Вашингтон от критики към Пекин, който очевидно е по-скоро политически мотивиран, отколкото икономически, се казва в статия на преподавателя от тексаския университет „Бейлър“ Син Уан, публикува този вторник в хонконгското издание South China Morning Post (SCMP).
В нея се посочва, че наскоро министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и търговският представител на САЩ Катрин Тай са изразиха загриженост относно „свръхпроизводството“ на електромобили в Китай, наред с други въпроси, като са изтъкнали, че това ще навреди на американските компании и работници.
Въпреки това, „високите цени на американския пазар, а не свръхкапацитетът на Китай, възпрепятстват широкото навлизане на електромобили, като се има предвид, че китайските са напълно изключени от САЩ в момента.
През 2023 г. делът на електромобилите от общия пазар на превозни средства в САЩ е бил само 7,6%, а средната цена на нова кола – около 50 000 долара. Американските потребители, които не могат да си позволят такива цени, имат ограничен избор. Междувременно най-големият производител на електромобили в Китай, BYD, предлага субкомпактен модел – Seagull, за по-малко от 10 000 долара.
„Китай отдавна следва стратегия за развитие на сектора на електромобилите като приоритет, отчасти заради борбата със замърсяването на въздуха и постигането на по-ниски въглеродни емисии. Първичният пазар за страната е нейният собствен. Дори с бързото разрастване на сектора на електромобилите в Китай, по-малко от 10% от автомобилите в Китай са такива. Следователно страната има много по-голям пазар“, пише в статията.
За разлика от това, САЩ изостават в реализирането дори на амбициите си за зарядна инфраструктура и „Китай няма нищо общо с това бавно внедряване“.
„Изглежда очевидно, че коментарите на Тай и Йелън са повлияни от вътрешнополитически съображения, особено в година на избори в САЩ, вместо от икономически опасения“, се отбелязва в статията.
Тезата за „свръхкапацитет“ също пренебрегва ефективността и работната етика на Китай, както се вижда от бързото изграждане на „Гигафабриката“ на „Тесла“ в Шанхай. „Отдадеността на местните работници и привеждането им в съответствие с институционалните цели са ключът към уникалния подход на Китай към икономическото развитие, който политиците в САЩ често не успяват да разберат“, пише авторът, добавяйки, че няма нищо ново в това, че Вашингтон определя производството на други страни като „свръхкапацитет“, тъй като подобен сценарий се е случил през 80-те години с Япония, отразявайки американския манталитет към конкуренцията от възходящи икономики.
„Ангажирането с политически оцветена реторика служи само за изостряне на напрежението и възпрепятства усилията за поправяне на връзките и насърчаване на здрави бизнес отношения между страните. Вместо да се прибягва до разделяща реторика, насърчаването на сътрудничеството и признаването на приноса на Китай може да проправи пътя за конструктивен диалог и взаимно разбирателство“, пише в заключение авторът на статията.