В онези силни и далечни светове,
в онези древни митове и песни,
там драконът властва в синьото небе
и е гост в домовете честни.
В небесата той е покровител
и ги пори в свойта мощ.
Той е на добро вестител
и безсмъртен е и ден, и нощ.
Драконите – божества са причудливи
и посипват дъжд и небесна синева.
Дават благодат на хората работливи
и са символ, и вселена, и мечта.
Земните дракони пазят реките
и в тях те изливат своите сълзи.
Който е изгубил вяра в мечтите
докосва водата и сърцето трепти.
Пазители – на съкровища или на море,
даряващи вяра във всяка душа.
И всъщност съкровището е сърце,
което е силно със свойта съдба.