В град Исин, провинция Дзянсу, времето все още е малко студено, обаче в работилницата за чайници „Сяндзиенхуан“ има уютна и топла атмосфера. Чен Дзяхуан, младата основателка на работилницата, е заета да общува с клиентите за творбите си. Тук е домът на мечтите й.
По река Джухъ има безбройни работилници за чаените прибори, чайници, чаши, чинии, бутилки. Те са много популярни в страната. Точно затова град Исин е родното място на чайника от лилава глина. Чен е родена тук и от малка започва да учи от семейството си историята на глинените изделия. Родителите на младата жена основават фабрика за керамика, когато тя е много малка. „Всеки път, когато отивах във фабриката, виждах готовите лилави глинени продукти, които бяха спретнато подредени върху дълга дървена дъска“, спомня си тя с усмивка. "Бях само на седем или осем години по това време".
След като пораства Чен Дзяхуан заминава за обучение в провинция Гуандун и в чужбина. Но тя разбира, че напускането на Исин и работата в големите градове е по-скоро желание на местните и родителите й. Повечето от приятелите на жената работят в Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Шънджън. Тя осъзнава, че постепенно се отдалечава от знанията на баща си като майстор на керамиката. Чен започва да пита себе си дали това е правилният път за развитието на нейната кариера.
През 2017 г., докато е в Япония, тя вижда лилав глинен чайник от Исин, нейния роден град, на маса за чай. Първият лилав глинен чайник от керамичната компания на нейните родители е продаден в Япония, което я накара да се чувства като след среща със стари приятели в чужда страна. Когато посещава Япония за проучване тя среща много чужденци, но за нейна изненада „те знаеха много малко за китайската култура и нямаха никакъв прозорец за външна комуникация“. Това я кара да се замисли.
Чен смята, че високата китайска култура, дух и философия трябва да бъдат показани с прагматични предмети. А чайникът от лилава глина е точно такъв чудесен модел. „Сегашната епоха изисква китайските младежи да популяризират китайската традиционна култура на повече места по света“, категорична е Чен.
Обаче бащата на Чен има различно мнение. Производството на чайници изисква дългогодишен опит и непрекъсната практика. Много от младите хора не иска да научат това умение, защото е прекалено трудоемко. Чен Дзяхуан като дете на семейство на майстори е много талантлива в това начинание. Само за един месец тя прави първата си творба, която е много красива. Дори някои приятели на баща й са изненадани от изделието на Чен. Така тя открива собствена работилница в родното си място и я нарича „Сяндзиенхуан“, което означава „радвам се да се видим“. Според нея, чайникът от лилава глина е луксозно изкуство, а тя се надява да създаде чайници за младите хора.
През 2021г. висшите професионални колежи разшириха възможностите за записване и Чен Дзяхуан взима участие в обучение по специалността керамичен дизайн на Професионалния технически колеж на град Уси. Тя споделя: „По принцип всички керамични майстори в Исин са учили тук, мястото е известно като академичното училище. Моите родители също са завършили тук“.
Училището подписва споразумение за сътрудничество с работилницата на Чен и я препоръча за участие в състезание по предприемачество. Нейното пространство за чай се превръща в заседателна зала за сблъсък на идеи. Хора с общи интереси дават много идеи за творбите на Чен. Една нейна приятелка предлага да направи малък чайник, който да е удобен да се държи от момичета. След това тя измайсторява чайник с красивото име „малък императорски фенер“.
Според Чен чайникът символизира духовния свят на младите хора, вдъхновен от културата на чая. От момента, в който стартира бизнеса си, Чен Дзяхуан се опитва да покаже младежкото разбиране за културата на лилава глина и я използва като средство за събиране на млади таланти, за да разпространи културното богатство на съвременен Китай по света. Под нейните грижи много чуждестранни приятели са посрещнати в работилницата й, за да видят лилавите глинени чайници. Чен приветства повече чужденците да посещават нейната къща за чай.