Таня Глухчева
Борбата за притежаване на повече територия продължава неистово и през XXI в. Колкото и да напредва човешката цивилизация желанието за завземане - къде по законен път, къде чрез измама на повече земя, си остава. Малките острови, архипелази, дори рифове в морето понякога стават обект на претенции на различни държави. Свидетели сме как се прегазват закони, не се зачитат решения и започват необосновани конфликти.
В книгата си "История и суверенитет на Южнокитайско море" британският учен по международно право Антъни Карти прави подробно проучване на британските и американските архиви и разкрива, че Великобритания и Франция са потвърдили в свои закони, че архипелагът около Южнокитайско море в действителност принадлежи на Поднебесната империя.
Но кое налага британският учен да търси доказателства за това?
Южнокитайско море е важен риболовен район (риба тон, южна селда, сардина, скумрия и др.), лов на морски костенурки, трепанги и др. Там се намират архипелази от стотици необитаеми острови, много от които са постоянно под водата. В Южнокитайско море са открити огромни залежи на нефт и природен газ. Поради тази причина островите Спратли и Парасел да са спорна международна териториална зона, за която претендират няколко държави в региона на Югоизточна Азия. В спора участват общо шест страни: Китай, Филипините, Бруней, Виетнам, Малайзия и Тайван. Често се стига и до открити бойни заплахи между изброените държави за контрол над тези острови. Но това е излишно, защото още през 1974 г. британският външен министър Джеймс Калахане обявява: "Тези острови принадлежат на Китай. Няма нужда да казвате на китайците."
Очевидно е необходимо да се каже на останалите претендиращи в конфликта. Както е известно - Пекин винаги търси двустранния диалог и разрешаването на проблемите чрез задълбочени преговори.
Защо е важно да има мир в района?
От гледна точка на сигурността, контролът върху акваторията на Южнокитайско море е важен, тъй като това е най-прекият път между Индийския и Тихия океан. Това е главният мотив за активната позиция на САЩ по отношение на териториалните спорове, защото евентуалното нарушаване на превъзходството им (като съюзник на част от страните) в региона би довело до края на американската военноморска стратегия.
Разбира се, най-сериозният проблем за Съединените Щати е свързан с нарастващото влияние на Пекин в регионален и световен мащаб. Основното предимство на Вашингтон е военният му потенциал, но дори и то се топи сериозно през последните години. Китай усилено модернизира и развива своята армия.
Вероятно американците трябва да прочетат подробно книгата на Карти, защото той се основава на документи, съхранявани в архивите на САЩ и Великобритания. Става ясно, че още през 30-те години на миналия век Вашингтон е потвърдил позицията на Лондон - островите принадлежат на Китай.
Вярно е, че политиката много се е променила от онзи момент насам и едва ли американските и британските политици тогава са предполагали в каква световна сила ще се превърне Китай, но в такъв случай, те вредят на имиджа си. Излиза, че за тях на първо място не стои истината, а страхът да не бъдат изместени.
Сигурно се водят от максимата, че "единствената истина е, че истината не съществува", но напротив, тя съществува. Документирана е, запомнена е и няма как да бъде променена или подменена заради нечии егоистични интереси. "Островите принадлежат на Китай." Това е единствената истина.