Енергетиката и енергийният преход са една от най-важните теми не само в европейски, но и в глобален мащаб. За съжаление, често ставаме свидетели на много политическо говорене, но малко реални действия или пък, както се случва в някои случаи в Европа, на политики в енергийната сфера, които водят до задълбочаване на икономическите и социални проблеми. На фона на това, опитът на Китай е особено важен, защото показва, че има начин, по който енергийният преход да се извършва без това да вреди на икономиката, а напротив, допълвайки и развивайки я. Китай е лидерът в зелените и възобновяеми енергийни източници, а същото време развива сериозно и ядрената си енергетика, което показва един двустранен, балансиран и адекватен подход. Как КНР успява да балансира между "зеленото" и нуждите на икономиката?
Още през 2022 година китайските власти прокараха идеите за развитието на нова енергийна система чрез ускорения ход към декарбонизация и контрол над вредните емисии, за да постигнат това, което Пекин нарича "екологична трансформация", с цел поддържането на зеления растеж и борбата с климата. Китайският лидер Си Дзинпин беше категоричен, че "чистите води и тучните планини са сребро и злато" и това стана максимата на политиката на Пекин в това отношение.
От гледна точка на китайския лидер и Комунистическата партия, само хармоничното съвместно съществуване на човека и природата е устойчив модел в дългосрочен план. А енергийният преход е важен, за да се гарантират, както икономическият растеж, така и запазването на околната среда.
В противовес на изтеглянето на Съединените щати от сериозната политика в сферата на зеления преход при последните администрации, Пекин пое кръста на енергийния преход, намирайки политически кураж, икономическа мотивация и най-важното, технологичния капацитет, за да извърши тези трансформации, които станаха консенсусни за по-голямата част от човечеството.
През последното десетилетие Китай се превърна в лидер в сферата на възобновяемата енергия, притежавайки пет от шестте най-големи компании за производство на соларни технологии, както и най-големият производител на оборудване и съоръжения за вятърна енергия. За да запази околната среда, въздуха и водите, Китай от над десет години прави прехода въглероди към чиста енергия, особено отчетливо в големи мегаполиси като Пекин, Гуанджоу, Шънджън и други от този калибър. Тези политики дадоха сериозни резултати в намаляване на замърсяването, без това да се отрази негативно на икономиката, напротив - създават се нови работни места и нови производствени мощности.
Според националните статистики, жителите на Пекин се радват на цели четири месеца повече синьо и слънчево небе над града си през 2023, спрямо 2013 година. В същото време, очевидно китайската икономика продължава да е двигателят на световния растеж, а китайската индустрия да бъде водеща в света.
Китай има идея да достигне въглероден пик около 2030 година и въглеродна неутралност до 2060 и следва тези планове доста систематично, като в същото време икономическият растеж се запазва в пъти повече, отколкото при която и да било западна държава. Един от способите за това, освен зеления преход, е и цялостен между-индустриален комбиниран подход, който води до подобряване на енергийната ефективност.
Смята се, че до 2030 година поне една пета от консумацията на ток в Китай ще идва от източници, които не са свързани с въглероди. Това следва ясно плана на китайските власти. Става въпрос за вятърна, слънчева, водна и ядрена енергия, както и други иновативни подходи. Така например, вятърната и слънчева енергия са увеличили своя дял в Китай от 2,1 процента през 2012 година на 11,7 процента в края на 2021 година.
Китай с ускорени темпове заменя въглищата и петрола, но в същото време, за разлика от някои европейски страни, където това доведе до загуба на работни места или по-високи цени на енергията за бизнеса, при Китай се наблюдава обратното. Новите зелени индустрии и подходи са открили милиони работни места в Китайската народна република.
В своите северни провинции например, Китай насърчи програма за подмяна на въглищната енергия с такава от природен газ и електричество във връзка с отоплението на домакинствата. На някои места гражданите дори са насърчени с различни инициативи да слагат фотоволтаици в имотите си, което пък властите съвместяват и с инициативите си за борба с бедността (които доведоха, както е известно до победа над абсолютната бедност).
Днес вятърните и слънчеви енергийни сектори на Китай са най-големите в света, а енергийната структура категорично се е изместила безвъзвратно към възнобновяемите източници. Конкретен пример: въглищната енергия е спаднала като ниво на консумация от 68,5 процента през 2012 до 56,1 процента към 2021 година. Смята се, че въглищата ще отговарят за по-малко от половината енергийна консумация до 2026 година.
Правителството на Китай засилва политиките в зелената сфера и излиза непрекъснато с нови инициативи за увеличаване на зелените енергийни мощности, позиционирайки КНР не само като първенец в това, но и като основен доставчик на Европа на необходимите технологични компоненти за зеления преход.
Според международни икономически анализатори, Китай е най-големият инвеститор в иновациите и технологиите за нисковъглеродна енергия и открития - говорим за над 260 милиарда долара само за иновации в сферата на възобновяемите енергийни източници и електромобилите. Съответно страната се е превърнала и в основен производител на електромобили на планетата, което пък откри над три милиона работни места и увеличи индустриалната конкуретност на Китай спрямо другите големи индустриални и икономически сили.
Но както вече споменахме, КНР не игнорира и една от най-производителните и чисти енергии - ядрената. Очаква се страната да инвестира 231 милиарда юана годишно (31,8 милиарда долара) в създаването на нови ядрени централи.
Този сериозен мащаб, който е достигнат върви в рамките на изпълнението на плана за развитие на атомната енергия, който Китайската народна република е приела. До края на 2022 година Китай е имал 53 работещи ядрени централи с общ капацитет от впечатляващите 55,63 милиона киловата, което отговаря за 2,2 процента от общия енергиен капацитет на страната. С това Китай се позиционира на трето място в света по атомна енергия след Съединените щати и Франция.
Токът, генериран от ядрена енергия е бил едва пет процента от цялостната електрическа структура на Китайската народна република през 2022 година, но това вероятно ще се увеличи. Държавният съвет на Китай миналата година одобри проекти за три нови ядрени централи в провинциите Фудзиен, Шандун и Ляонин.
Интересно е да се отбележи, че китайските ядрени реактори Хуалон-1 вече са били използвани и в други страни по света. Според статистическите органи на страната и международните анализатори, процентът на ядрената енергия ще заема все по-голям дял, в рамките на целите на КНР за намаляване на въглеродните емисии и достигане на въглеродна неутралност.
Миналата 2023 година 15 национални политически съветници в Китай излязоха със съвместно изявление по време на "Двете сесии", с което подчертаха необходимостта от продължаването на проектите за ядрена енергия във вътрешността на страната, както и засилването на развитието на технологиите на мирния атом. Освен това, те подчертаха необходимостта от употребата на ядрената енергия за отопление на стотиците милиони китайски домакинства.
На 20-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия беше демонстрирано недвусмислено, че енергийната сигурност на Китай е важна част от модернизацията на системата на национална сигурност, поради което според властите е важно да се насърчава преследването на целта за въглероден пик и въглеродна неутралност, като в същото време се разработват именно ядрените мощности.
Експерти от Китай поддържат идеята, че трябва да се продължи с изграждането на поне 10 ядрени реактора годишно в следващото десетилетие, за да се гарантира сигурността на страната и енергийните й доставки. В крайна сметка, при над 1,4 милиарда души население и най-голямата индустрия в света, надеждните енергийни доставки наистина са въпрос на национална сигурност за Китай.
Според гореспоменатото предложение, планирането и изграждането на ядрени централи в области на Китай, където има недостатъчно капацитет за чиста енергия и твърде много вредни емисии, трябва да започне възможно най-скоро. В континентален Китай в момента се изграждат 76 ядрени единици, с което страната след време ще достигне 81 милиона киловата енергия.
За да се достигне въглеродната неутралност обаче, Китай ще трябва да генерира поне 150 милиона киловата от ядрената си енергия през 2030 и 380 милиона през 2050 година. Това е наистина амбициозна цел, която обаче китайските власти следват неотклонно, осъзнавайки, че тук става въпрос за националната сигурност и бъдещето на страната.
Според експерти, именно ядрената енергия е необходима, за да допълва вятърната и слънчева енергия, като един надежден и целогодишен източник на енергопроизводство, играейки фундаментална роля за общонационалната енергийна картина на КНР. Смята се, че ядрената енергия ще е особено от полза със своята стабилност и надеждност по време на пиковите часове на употреба на електричество в най-горещите месеци на лятото и най-студените месеци на зимата.
Китайските учени и партийно-държавните органи работят сериозно и над гарантирането на сигурността на новите ядрени обекти, разработвайки технологии за превенция на аварии при бедствия като земетресения, наводнения или суша. Сериозно внимание в този смисъл се отделя на разработките и изследванията на водната сигурност за сухи и слабо напоявани области, където обаче ядрената енергия е необходима. Китайските анализи показват, че макар и в някои ситуации трудно, изграждането на ядрени централи и обекти в зоните, които са далеч от моретата и големите водни източници, е напълно изпълнимо.
Нека дадем и конкретен пример от ефекта на развитието на ядрените мощности. На 1 ноември 2022 г. ядрената електроцентрала Ляонин Хонгиян на China General Nuclear Power Corporation официално започна работа, с което стана първият проект за ядрено отопление в Североизточен Китай, облагодетелстващ близо 20 000 местни жители.
В допълнение към нея, атомната електроцентрала Хайян в провинция Шандун в Източен Китай и атомната електроцентрала Циншан в провинция Джъдзян в Източен Китай също осигуряват ядрено отопление, като същевременно гарантират безопасно производство на електроенергия. Трите проекта имат обща отоплителна площ от 5,9 милиона квадратни метра, намалявайки стандартното потребление на въглища със 140 000 тона и емисиите на въглероден диоксид с 380 000 тона всяка година.
И така, Китайската народна република се превръща в световен лидер в областта, както на възобновяемата енергия, така и на ядрената енергия, гарантирайки енергийната сигурност на своите 1,4 милиарда жители и давайки един добър пример на целия свят. Там, където някои други големи държави като Съединените щати използват темата за зеления преход само като политически и агитационен наратив, Китай се фокусира върху реалната работа и постига конкретни резултати. Днес мечтата на Си Дзинпин за "екологична цивилизация" се приближава с все по-ускорени темпове, помагайки на страната да съхрани околната среда, да прочисти въздуха в мегаполисите, като в същото време обезпечи отоплението и електричеството на огромната китайска промишленост и стотиците милиони китайски граждани.