Проф. д-р Елена Тодоровска е Главен Научен Секретар на българската Селскостопанска академия. В интервю за КМГ по повод 75-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между Китай и България, тя подчертава, че селското стопанство в Китай е един от най-динамично развиващите се сектори през последните две десетилетия.
Проф. Тодоровска не пропуска и друг важен юбилей – 50-години от създаването на Българската редакция на КМГ, като в края на разговора пожелава на екипа много здраве, творчески успехи и вдъхновение.
В. Проф. Тодоровска, Селскостопанската Академия е най-важната институция в България, която е призвана да извършва различни научни изследвания и приложни дейности в различни сфери на селското стопанство. В тази връзка, Академията поддържа и многостранни международни контакти. Моля, разкажете ни повече за сътрудничеството с Ваши китайски колеги, с конкретни примери и проекти?
О. Сътрудничеството на Селскостопанска академия със сродни организации от Китайската Народна Република датира от 2008 година, стартирайки с подписването на Меморандум за сътрудничество с Китайската академия за селскостопански науки (Chinese Academy of Agricultural Sciences, PR China). През годините контактите се разширяват и са подписани редица споразумения, на база на които са разработени и успешно реализирани проекти за двустранно сътрудничество.
Част от китайските партньори на ССА са следните:
Академия на селскостопанските науки на провинция Хейлундзян, град Харбин (The Heilongjiang Academy of Agricultural Sciences – Харбин. Имаме Споразумение за научно-техническо сътрудничество, подписано между двете институции на 9 октомври 2009 година за сътрудничество в областта на почвознанието, растителните и животинските генетични ресурси, генетика и селекция на растенията и животните, напояване, механизация, растителна защита, преработка на селскостопанската продукция и др. от взаимен интерес.
Академия на селскостопанските науки на провинция Гуанси, град Нанин (Guangxi Academy of Agricultural Sciences) 2009 - Меморандум за сътрудничество в областта на научните изследвания, трансфера на технологии, маркетинга и търговията с хранителни технологии, подписан между двете институции на 17.11.2009 година за срок от 5 години;
Академия за селскостопански и животновъдни науки на провинция Вътрешна Монголия (Inner Mongolia Academy of Agricultural and Stockbreeding Sciences of P.R.China) 2011 - Рамково споразумение за НТС в областта на животновъдството, горското стопанство, безопасността на храните и др.;
Академия за селскостопански науки на Юннан (Yunnan Academy of Agricultural Sciences) 2016, София - Споразумение за НТС в областта на научните изследвания, безсрочно;
Шанхайски университет „Дзяо Тун” (Shanghai Jiao Tong University),2018 - Меморандум за сътрудничество със срок на действие от пет години;
Академия за селскостопански науки на Дзянси (Jiangxi Academy of Agricultural Sciences), град Нанчан (Nanchang), провинция Дзянси 2019 - Меморандум за сътрудничество в областта на земеделската наука и технологии,
До момента Селскостопанска академия има реализирани над 15 изследователски проекта с китайски институти и компании в следните области:
- Селекция, репродукция и трансфер на ембриони при говеда, овце и кози;
- селекция на ягодоплодни култури и овощни видове;
- производство на фуражни култури - трева, бобови растения и сорго;
- събиране, съхраняване и изследване на генетичните ресурси на културните растения;
- инвентаризация и събиране на местни растителни генетични ресурси от зеленчукови и ароматни култури;
- биотехнологични и екологични подходи за изучаване и размножаване на Ginco biloba за градско озеленяване, рекултивация на промишлени и безплодни тереним
- Проучвания на молекулярно, метаболитно и фенотипно ниво, насочени към селекция на сортове и линии ориз и др. култури с повишена устойчивост към абиотични стресови фактори;
- Проучвания на механизмите, предопределящи препрограмирането на устойчивостта към засушаване при местни възкръсващи растения, с цел подобряване на реакцията към стрес на културните растения;
- Проучвания върху пивоварните качества на българските сортове ечемик, разработване на бира и пивоварни напитки, производство на пивоварни дрожди и др.
Интересни акценти от сътрудничеството на ССА със сродни китайски организации през последните няколко години са:
Създаване на Съвместна китайско-българска лаборатория CCAGRE през септември 2022 г.
Международен академичен изследователски екип (с ръководител Shanghai Jiao Tong University(SJTU) създава съвместна китайско-българска лаборатория за изменение на климата и управление на селските екосистеми (Съвместна китайско-българска лаборатория CCAGRE). Целта на Лабораторията е да насърчава международното сътрудничество в областта на научните изследвания и технологиите, да развива и обогатява таланти в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми, в контекста на глобалното изменение на климата.
· 30 май 2023 г. - Китайско-български симпозиум по изменение на климата и съживяване на селските райони ’2023 с домакин Институтът по аграрна икономика, част от структурата на ССА (годишният форум на Съвместната китайско-българска лаборатория CCAGRE)
· На 6 юни 2023 г. в Селскостопанска академия се проведе среща между ръководството на ССА и представители на посолството на Китайската народна република в София. По време на дискусията бяха разгледани теми от взаимен интерес като беше изразено желание да се увеличи броят на съвместните научни проекти.
· През мецец юли, 2023 година Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово, част от Селскостопанска академия, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема "Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени", договор КП-06-Китай/7/20.11.2020 г. на ФНИ.
· На 12 септември 2023 г., официални представители от посолството на Китайската Народна Република посетиха Институт по декоративни и лечебни растения - София. Целта на срещата бе да се потърсят възможности за изграждане на паркови пространства /градини/ в София и Пловдив от различни видове и сортове китайски божур през 2024 г. Това цвете е с голямо национално значение за Китай и се почита от древни времена. Прекрасната идея бе посрещната с голямо одобрение от учените и специалистите в ИДЛР - София, които се ангажираха да оказват научна помощ при реализирането на проекта. Ще бъде създадено и опитно насаждение от китайски божур в ИДЛР - София, където внесените растения ще бъдат наблюдавани и проучвани за тяхното развитие при почвено-климатичните условия на Софийското поле.
· През месец октомври, 2023 година в Института по животновъдни науки (ИЖН) – Костинброд към Селскостопанска академия се проведе съвместна работна среща между ръководството и учени от Института, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и представители на Китайското посолство: първи секретар Hi Jie и двама втори секретари по науката – Guo Dacheng и Ning Yongpeng. Темите, по които протече дискусия в рамките на срещата, бяха: овцевъдството в България – общ брой породи овце и численост и такива под селекционен контрол; опазване на генетичните ресурси; автохтонни породи и интродуцирани в България високопродуктивни породи овце; мерки за подпомагане на земеделските стопани в сектор овцевъдство. На фокус бе и опитът на България в съхранението на генетичните ресурси и научни проекти. Екипите обсъдиха политика на България и мерки в сектор „Овцевъдство“, както и възможности за установяване на бъдещо партньорство и реализиране на съвместни проекти с Китайската селскостопанска академия.
· На 3 ноември 2023 година в Селскостопанска академия се проведе среща между ръководството на ССА и правителствена делегация на Китайската народна република. От китайска страна в срещата участваха г-н Ци Джала, член на Президиума на НК на КНПКС и заместник-директор на Комисията по земеделие и селските райони, Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, посланик на КНР в РБ, г-жа Тиен Дзин, член на Комисията по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, председател на Центъра за предаване на културното наследство на керамиката Дзъша в гр. Дзиеншуей, г-н Джу Шуейфан, член на Комисията по земеделие и селските райони на НК на КНПКС, главен експерт в Китайската академия за инспекция и карантина, г-н Ма Юсян, зам.-директор на Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, г-н Сун Сяннан, секретар в Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, г-н Лю Йенда, служител в отдел „Земеделие“ към Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, както и служители в Посолството на КНР в РБ. От взаимен интерес бяха теми като обмяната на опит при въвеждането на зеленото земеделие и нисковъглеродното селско стопанство, опазването на околната среда в селските райони, като по-конкретно бяха обсъдени теми във връзка с климатичните промени и намаляването на и засилването на контрола върху употребата на пестициди. На срещата бе обсъдено, че има много области за сътрудничество между двете държави, а така също и възможности за обмяна на опит и разработване на съвместни изследователски проекти. Двете страни поеха ангажименти за намирането на нови начини за разширяване на партньорството в областта на земеделската наука.
В. Как според Вас се развива селското стопанство в Китай, можете ли да направите някакво сравнение с предишни години? Както знаете през 2024 г. се навършват 75 години от създаването на КНР и от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай.
О. Селското стопанство в Китай е един от най-динамично развиващите се сектори през последните две десетилетия. Огромното население (близо 1/5 от населението на планетата е съсредоточено в страната) и ограничените природни ресурси (малко количество обработваема земя, част от която е пустинна, изложена на ерозия и с повишена киселинност, липса на достатъчно водни запаси и морски ресурси) на КНР налагат провеждане на целенасочена и ефективна държавна политика за бързо развитие на селското стопанство, подобряване състоянието на почвите, повишаване на добивите от селскостопанските култури, които са в основата за постигане на продоволствена сигурност в страната.
Въпреки всички проблеми през последните три десетилетия успехите в развитието на селското стопанство са впечатляващи. В сравнение с предходните 40 години, производството на месо е нараснало над 8 пъти, над 16 пъти на риболова и др. Доходите на селското население са се увеличили с повече от 16 пъти. Ръстът на китайското селско стопанство не е възможен без огромните инвестиции в тази сфера на икономиката. Особено добри постижения има по отношение на подобряване на: състоянието на почвите, добивите от основните земеделски култури чрез повишаване на адаптивността и устойчивостта им към биотични и абиотични стресови фактори, повишаване рентабилността на производството от животновъдството.
Държавната политика е насочена към повишаване финансирането на научно-изследователските проекти, позволяващо както въвеждане на най-високите технологии и провеждане на високостойностни научни изследвания, така и генериране на иновации в селското стопанство (нови технологии, сортове, линии и хибриди с добра устойчивост към климатичните промени и с добра продуктивност и адаптивност, нови по-рентабилни породи животни и др.). Възможността на включване на български партньори в научно-техническите проекти на китайските учени извън двустранните проекти, финансирани от МОН и китайското Министерство на образованието е стъпка не само към отварянето на научните изследвания, но и за обединяване на усилията за създаване на иновативни продукти с висока добавена стойност за двете страни.
За нас, учените, такова отваряне е изключително важно, защото това означава по-добър обмен на знания, опит и технологии за постигане на продоволствена сигурност в световен мащаб.
В. Как виждате бъдещото сътрудничество между България и Китай в областта на селското стопанство?
О. Очакваме сътрудничеството между водещи български и китайски академични институции да продължава и да се разширява с теми и в области от взаимен интерес. Селското стопанство е традиционен отрасъл за двете страни и има стратегическо значение за осигуряване на продоволствената сигурност и е важен източник на суровини за други отрасли и сектори на националната икономика, а също и на работа и доходи на значителна част от населението. В същото време секторът е сред най-динамично развиващите е по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в световен мащаб. Именно, селскостопанският сектор е в центъра на кръговата икономика и биобазираните продукти и е в тясна връзка с развитието на науката – от приложна до върхова – там, където ССА вижда своята роля и където би могла да разшири и обогати контактите и сътрудничеството си с китайски сродни организации.
В заключение и по повод 75-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай, както и 50 години от създаване на българската редакция към радио Китай, бихме искали да поздравим екипа на Китайската медийна група и специално на българската редакция, като им пожелаем много здраве, творчески успехи и вдъхновение.