Не е изненада, че след като вчера Законодателният съвет на Хонконг одобри единодушно Наредба за защита на националната сигурност и приключи приемането на законодателството по член 23 от основния си закон, Съветът на Европейския съюз, британският външен министър Дейвид Камерън и представители на други западни страни отправиха критики, заявявайки, че наредбата нарушава свободата в района, и изразиха съмнения за бизнес средата в него.
Мнозина на Запад говорят за „права“ и „свободи“, но, ако без базова сигурност, откъде ще дойдат тези права и свободи? Ако се съди по международната практика, почти всички държави по света отдават значение на законодателството в областта на сигурността. Държави като Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Канада и Австралия имат строги закони за националната сигурност, като например в САЩ те са 21, а британските са 14. Как се получава така, че когато става въпрос за Хонконг, „правата и свободата“ са засегнати? И как подобни коментари не са двойни стандарти?
На практика охраната на човешките права е във всички части на Наредба за защита на националната сигурност. В нея ясно се определя уважението и гарантирането на човешките права като важен принцип, Основен закон на Хонконг също гарантира важните права и свободи на гражданите, в сила там са и разпоредбите на международното право по тези въпроси. На практика наредбата цели да отговори ефективно на не толкова многобройни действия, нарушаващи държавната сигурност, и за мнозина хонконгски жители и международни инвеститори тя гарантира техните права, свобода, имущество и инвестиции.
Наредбата за защита на националната сигурност трябва да влезе в сила на 23 март, след като бъде обнародвана в официалното издание на Хонконг. И негативните коментари от някои политици на Запад по никакъв начин няма да улеснят хонконгското развитие. Високо ниво на сигурност е това, което ще осигури висококачествено развитие, а светът ще има повече възможности в Хонконг.