Сун Гуейпин е от град Джуджоу, провинция Хунан, а енергията, която показва на терена, впечатлява съотборниците ѝ. Благодарение на характерната си прическа, независимо къде играе, винаги я разпознават, а от това, че обича да носи бели обувки, идва и прякора ѝ – „Малките бели обувки“.
През 2003 г. тогава 19-годишното дете на Сун Гуейпин умира заради вродено сърдечно заболяване. За да се справи с тази лична трагедия, тя взема в ръце ракета за бадминтон.
„Когато бях млада, бях половин спортист. Играех в женски баскетболен отбор на завода, в който работих. Бях нападател и бях добра в стрелбата за три точки, бягах бързо и спринт, и на дълги разстояния“, казва жената, която добавя, че възрастта я е накарала да спре с силовите спортове, но когато се сбогува с баскетболното игрище на 46 години, стъпва на корта за бадминтон.
Макар да има добра физическа подготовка, първоначално, когато се захваща с бадминтона, оказва се, че за Сун Гуейпин този спорт не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед, и първите ѝ тренировки се оказват предизвикателство, не е наясно с техниките и хаби много енергия. Треньорът обаче я окуражава с думите: „Просто играй по начина, по който искаш, важното е да не се отказваш и да продължаваш с тренировките всеки ден“.
„Когато започнах да играя баскетбол и минаха няколко години, исках да се усъвършенствам, затова се опитвах да наблюдавам внимателно по-добрите играчи, какви указания дават треньорите. И така, тихо и „тайно“ се учех от тях“, казва Сун Гуейпин.
След няколкогодишни тренировки, през 2011 г. Сун Гуейпин се записва за участва в първото си състезание по бадминтон. И става първа в нейната възрастова група.
Оттогава жената често участва в различни аматьорски състезания, както в страната, така и чужбина, печелейки до момента над 100 златни медала.
За Сун Гуейпин трупането на опит от неуспехите и критиките е важна причина за непрекъснатото ѝ развитие. „Някои казват, че знам само как да играя сама, но не съм добра на двойки. Знам, че това е факт. Когато други казват, че не съм добра в играта, трябва да се уча и да коригирам недостатъците. Не мога да позволя на другите да ме подценяват. Когато бях млада и играех баскетбол, не бях с толкова постоянен характер. Сега си давам сметка, че това е така и след като се захванах с бадминтон“, не пести критиките към самата себе си Сун Гуейпин, но добавя, че винаги търси напредъка и не се срамува да попита други, които играят по-добре, и да поиска съвет от професионалисти.
Благодарение на опита си от баскетбола Сун Гуейпин знае как да пести физическите си сили, така че да се справи с високото темпо на бадминтона. Същевременно тя получава ценни съвети от световния шампион Сюн Гуобао, бившия треньор на националния отбор на Китай по бадминтон Джън Чън и други известни играчи, и техниката ѝ бързо се подобрява.
Същевременно, жената започва да гледа и състезанията по този спорт вече с професионално око. Преглеждайки мачовете си Сун Гуейпин установява например, че отборът ѝ губи, защото му липсвал силен играч в двойки. И вместо да търси нов, самата тя решава да стане такъв, намира оттеглил се от спорта бивш професионален играч, за да усвои по-добре уменията за игра по двойки.
С времето пътуването по състезания се превръща в част от живота на Сун Гуейпин. А щастието е да участва в мач и да общува с почитателите на този красив и динамичен спорт.
„Играта на бадминтон ми носи радост и винаги давам най-доброто от себе си в името на успеха. Просто искам да играя и докато съм способна да предизвиквам себе си, да тичам и да се боря, няма да се откажа“, казва тя.
Въпреки че отдавна не е на възрастта, която да тича след звезди, Сун Гуейпин все още има свой любим идол в бадминтона. „Особено ми харесва стилът на Лин Дан, неговата доминация на корта, борбеността му и това, че не се отказва. Това са неща, които ме заразиха с играта“, споделя жената.
В делничните дни на лицето на Сун обикновено има усмивка, но на корта очите ѝ издават пределна концентрация и тя се бори за всяка точка.
За разлика от други играчи, които предпочитат маркова екипировка, тази на Сун Гуейпин е най-обикновена, а запазената ѝ марка са белите обувки, които тя носи при всеки мач, независимо на местен турнир в страната или на международен в чужбина.
„Ако не бях започнала да играя бадминтон, може би никога нямаше да имам възможност да посетя местата, които имах шанса да видя. Това ми помогна също да срещна приятели от цялата страна, които също обичат бадминтон. Тези незабравими, красиви спомени, са онова, което ми донесе най-много бадминтонът“, категорична е Сун Гуейпин.