Няма съмнение, че изкуственият интелект (ИИ/AI), заедно с някои други съвременни технологии, е бъдещето на икономиката и човешкото развитие. Тези технологии могат да бъдат полезни в научната и научно-развойна дейност, планирането, бизнеса, администрацията, потребителските услуги, медицината и почти във всяко едно направление от човешкия живот. Но къде е границата на етичното и има ли опасности за човечеството? Наистина ли изкуственият интелект ще остави много хора в ХХI век без работа и ще доведе до социални катаклизми? Някои страни като Китай не чакат да се достигне точката на невъзврат, а паралелно с ускореното развитие на ИИ, развиват и етични стандарти за управлението и развитието му.
Фактите показват, че днес Китай е сред водещите страни в развитието на изкуствения интелект и всъщност насред същински бум на тези технологии. Китайският център за развитие на информационната индустрия, който е придаден към Министерството на индустрията и информационните технологии в края на миналата година изчислява, че пазара, свързан с генеративния изкуствения интелект ще надхвърли 10 трилиона юана (1,40 трилиона долара). Изключително сериозна сума. За да илюстрираме мащаба на този пазар нека да кажем, че това е повече от, например, брутния вътрешен продукт на ключови страни като Турция, Холандия или Швейцария.
При това говорим за сфера, която едва напоследък започна своето същинско развитие, макар че в тази посока се работи не от вчера.
Според последните данни, нивото на възприемане и прилагане на генеративния изкуствен интелект от различните бизнеси и учреждения в Китай, е достигнало впечатляващите 15 процента и това само ще расте. Основно засега става въпрос за производството, телекомуникационният и здравният сектори, както и продажбите на дребно. Смята се, че до 2035 година генеративният изкуствен интелект на глобално ниво ще бъде пазар на стойност 90 трилиона юана (12,60 трилиона долара), от които една трета ще се падат на Китай.
Очевидно е, че експоненциалното развитие на пазара на генеративен изкуствен интелект и употребата му от бизнеса и държавните институции, ще има значителен ефект върху цифровата икономика, ще насърчи иновациите, ефективността на управлението и администрирането, както и икономическия растеж на Китай (и на всички страни, които станат лидери в тази сфера). Прогнозата на McKinsey & Co предвижда, че генеративният изкуствен интелект може да доведе до почти 2 трилиона долара икономически ползи за Китай всяка година.
През тази 2024 година се очаква развитието на изкуствения интелект в Китай да се засили още повече, като акцент ще има именно на приложението на генеративния изкуствен интелект. Но друга важна сфера ще са именно регулациите и управлението на изкуствения интелект, в която сфера Китайската народна република също е водеща.
Още през 2023 година американският президент Байдън и Си Дзинпин се съгласиха да установят китайско-американски правителствен диалог по въпроса за изкуствения интелект, което само показва колко важен и сериозен е този въпрос. Освен това представители на 28 държави и компании от тях, както и Европейският съюз подписаха декларация, която да служи като споразумение за справяне с рисковете от изключително бързото развитие на изкуствения интелект на Конференцията по сигурността за изкуствен интелект във Великобритания.
През октомври 2023 година именно Китай предложи и Глобалната инициатива за управление на изкуствения интелект по време на Форума за "Един пояс, Един път".
Всичко това отразява притесненията на много експерти и институции от нуждата да се управлява развитието на изкуствения интелект по адекватен и устойчив начин. Китайски експерти казват, че изкуственият интелект ще доведе до иновации, растеж, а с тях и социо-икономическо развитие, но също така и определени рискува, включително нарушаване на социалното доверие заради дезинформация, генерирана от самия изкуствен интелект. Евентуални проблеми на глобално ниво със социалната справедливост и безработицата, както и други рискове свързани със сигурността.
Именно заради това, Китай предложи своята Глобална инициатива за управление на изкуствения интелект, която също така подкрепя и усилията на ООН в това отношение. Китайската инициатива смята, че развитието на ИИ трябва да се придържа към един антропоцентричен и хуманен подход, като целта в крайна сметка не е развитието на технологиите сами по себе си, а добруването на човечеството. Изкуственият интелект, според китайците, трябва да извлича вдъхновение от естествената природна интелигентност, преди всичко човешката такава и да доведе до едно по-всеобхватно развитие на човечеството, включително чрез насърчаване на социалното и икономическото развитие.
От китайска гледна точка, не може и не трябва изкуственият интелект да се развива случайно и неконтролирано. Вместо това трябва да има една обща цел за развиването му с цел подобряване на всеобщото благо чрез придържане към общочовешките ценности и етика. В този смисъл, според Пекин трябва развитието на изкуствения интелект да се придържа и към принципите на взаимно уважение, равенство и взаимната полза при развитието, а не да се пресъздават някои безнадеждно остарели системи на несправедливост и йерархия.
Изкуственият интелект трябва да бъде крайъгълен камък при развитието на глобална общност на споделената съдба, в която чрез и благодарение на него да се насърчава едно всеобщо устойчиво развитие, равни възможности и ползи за целия свят, а не само за няколко богати държави и международни компании. Пекин смята, че тези държави, които имат напредък и първенство в развитието на изкуствения интелект, трябва да споделят плодовете на успехите си с целия свят.
В крайна сметка, изкуственият интелект има огромни ползи дори и в момента, а в бъдеще те ща са още по-големи. Той предвижда и обработва информацията по-бързо от хората, но е грешка да се смята, че той е неутрален и безопасен, ако няма етична рамка, в която той да се развива. Днес изкуственият интелект се развива с неподозирана бързина и справянето с потенциалните рискове може да стане само чрез глобални усилия, които надхвърлят националните рамки.
Експертите и медиите си задават различни въпроси, които варират от този за социалните рискове (безработица например) до развитието на изкуствения интелект във военната сфера, което би могло да доведе до изцяло нова ситуация на бойните полета и опасности за цялата човешка раса. И на този притеснителен фон, Китай със своята древна мъдрост и умереност, предлага именно запазване на ускореното развитие, но в определени етични рамки и с глобално управление върху изкуствения интелект.
В началото на февруари, 2024 година, китайски учени пуснаха индекс за управлението на изкуствения интелект, който показва, че Съединените щати и Китай са водещите страни по отношение на качественото развитие на тези модерни технологии. Според тях, Китай и САЩ са и двете основни страни от гледна точка на управлението на изкуствения интелект.
Международният индекс за оценка на управлението на изкуствения интелект е дело на Центъра за дългосрочно развитие на изкуствения интелект (CLAI) и Центъра за етика и управление на изкуствения интелект на Института за автоматизация към Китайската академия на науките.
Според китайските експерти от тези институции, особено опасни биха били всякакви опити за преследване на национална доминация и хегемония по отношение на изкуствения интелект и управлението му, което може да се породи само от недостатъчно разбиране на рисковете, които такова нещо би породило за цялото човечество. Според китайските учени, решаването на въпросите свързани с етиката и управлението на изкуствения интелект изисква глобален подход и сътрудничество, а не съперничество и конкуренция.
Споменатият индекс включва оценяването на степента на управление на изкуствения интелект в 14 държави, включително седемте членки на Г-7, както и първоначалните пет страни в блока БРИКС, плюс Сингапур и Обединените арабски емирства. Оказва се, че от една страна богатите държави, предимно западните, имат преимущество пред БРИКС (изключа Китай) по отношение на степента на развитие на изкуствения интелект и инструментариума за управлението му, но за сметка на това страните от БРИКС се справят по-добре с цялостната ефективност на управлението на ИИ.
Интересен е фактът, че нивата на Китай и Индия в управлението на изкуствения интелект са много по-високи, отколкото нивата им на развитие на брутен продукт на глава от населението, а нивото на обществено доверие и информираност за развитието на ИИ също е изненадващо високо.
Трите държави, които имат най-високи резултати от гледна точка на развитие на изкуствения интелект, както и управлението му, са Китайската народна република, Съединените щати и Великобритания. В същото време, ако сравним тяхната ситуация с тази на другите 11 държави в този индекс, те са изправени и пред повече натиск и предизвикателства по отношение на управлението на изкуствения интелект.
Всички налични данни, според китайските експерти, показват, че единственият път за хуманно и етично развитие на изкуствения интелект е приемането на предложения от Пекин глобален подход на сътрудничество и споделяне на ползите и плодовете от развитието на ИИ технологиите. Според китайската страна е от ключово значение да се установи някаква координация между политиките на различните страни в това отношение, като в същото време се уважават развитието и суверенитета на всяка една държава.
Ключовото от гледната точка на Китай е управлението на изкуствения интелект да става при ясни критерии за сигурност и етика и в подкрепа на инициативите на ООН. Всеки опит за игнориране на нуждата от глобално сътрудничество и съгласие за изкуствения интелект, крие сериозни рискове за цялото човечество. И е добре, че една от двете най-развити в това отношение страни - Китай, иска да сподели плодовете на това развитие с целия свят, както и да се създаде необходимата регулаторна рамка, която да предпазва човечеството от фатални грешки при развитието на тези технологии.