Зорница Илиева
Напоследък редица западни анализатори на глобалните процеси в международен план твърдят, че през 2024г светът е изправен пред сериозни предизвикателства за своята сигурност. Но подчертават, че комбинацията е между социално-икономичски и външнополитически предизвикателства.Ще бъдат засегнати повечето държави, включително Китай. Няма как да не се ангажира вниманишето на съответните власти, в това число и в Пекин,. Просто растат опасенията за разширяване на горещите конфликти в дадени региони. В такава ситуация сложните международни отношения застрашават глобалната сигурност. В тази връзка сериозни коментатори в англосаксонския свят говорят за икономическо забавяне на Китай, което било тревожен сигнал за световната икономика. Защото тя определено разчита на 1.5 милиардното население на Китай, за да стимулира собственото развитие на техните държави. Което не пречи да се твърди, че проблеми за Китай на този етап са увеличаването на младежката безработица, до 21%, връщането на завършващите студенти по селата им, а това означавало загуба на скъпо платени умения, които неминуемо щели да атрофират, както и наличието на тежка криза в сектора на недвижимите имоти. Отчита се, че недвижимите имоти са ¼ от БВП на Китай което при срив може да доведе до ефект на доминото върху финансовата систима и икономиката като цяло.
Спорно е дали сектора на недвижимите имоти може да доведе до такива кризи, но че има проблеми това е безспорно. Най-малкото има отражение върху спестяванията на гражданите, а това са местни елементи за набиране на средства. Както се казва, това са симтоми за хрема, която понякога се превръща в сериозна болест. А при този взаимносвързан свят, това гарантира и международна зараза. Там е болката. Да не се повлече световната икономика. Китай държи по последни данни 19% от световния БВП, докато САЩ са с 15%. Един вид Китай и САЩ имат прекомерен дял от световния БВП и ако една от двете страни отслабне, ще се стигне до световна рецесия. Именно затова са и предупрежденията, че големият дял на Китай в икономическото произвоство създава ситуация, при която спираловидната каскада в международните вериги на доставки, съсредоточена в Китай, може да предизвика глобален скок на инфлацията. На страха очите са големи.
Видно е, че Китай не е в неведение за такива опасности и полага неимоверни усилия, за да отстрани и ограничи рисковенте от разпространение на дадени кризи. Често предизвиквани отвън. Целта определено е да се предотврати хаотичен срив. Защото има опасения, че това е игра, за да се намери спасение за някои други играчи. Което на практика означава да не се допусне други да се възползват от мрежите за сигурност и съзнателно да влошават положението.
Всички признаци сочат, че Китай се справя с положението. Съзнава се, че това е дълга игра, където всяка грешка се наказва. Известно е и че сериозно влияние имат и международните отношения. Си Дзинпин е в трети мандат и няма съмнение, че си дава сметка, че при тези проблеми, които често са взаимносвързани, трябва внимателно да се балансира. Войната в Украйна и случващото се в Газа, съперничеството със САЩ и други западни сили, включително Индия, Япония, Южна Корея, са неизбежни фактори в тази връзка. А сблъсъците с икономически съперници са скъпи действия. В такава ситуация е нормално Си Дзинпин да реши да не набляга на агресивна външна политика, докато във вътрешен план има рискове. Това е старо като света правило. Но може и да реши да се използва изход като чрез външни завоевания и по-агресивна външна политика да се защитават интересите на Китай. По този начин да се избягват рискове във вътршен план. Именно затова се наблюдава гъвкавост в политиките на Китай и сериозни прояви на ситуационна осведоменост. Известно е, че при добра осведоменост, информираност, има и добра подготовка. За да не се търси адаптираност късно. Затова се търсят и алтернативни доставчици, да има яснота за рискивете, да се реализират навременни реакции въз основа на навременна ориентация.
В това отношение примерът с позициите на Китай относно военните действия на Израел в Газа са особено интересни. От самото начало на тези действия на Тел Авив Пекин реши да изостави на този етап икономическите връзки, които бе изградил с Израел през последните 10 години. Спрени са инвестициите в израелските пристанища, преустановен е високотехнологичния обмен .Не може да се скрие, че новата политика на Китай за Близкия изток всъщност цели намаляване мощта на Вашингтон в региона Преди операцията на Хамас на 7 октомври, наречена „Потопът на Акса”, САЩ бяха основния съюзник на Израел , което не пречеше на Тел Авив да се обърне към Китай за развитие на модерни технологии и инвестиции в инфраструктурата на страната. Личеше стремеж за задълбочаване връзките с Пекин. Но след развитието на събитията в Газа, Китай има изказвания в полза на палестинския народ. Естествено това предизвика напрежение в отношенията и нарушаване на икономическите връзки. САЩ правилно са преценили, че Пекин е взел решение да жертва икономическите ползи за сметка на стратегическо влияние на Китай в региона в бъдещ период. Като по този начин няма как да не се повлияе върху намаляване ролята на САЩ в Близкия изток. Известно е, че Китай вече 10 години укрепва връзките си с арабските държави от Персийския залив и не само там. А те бяха и големите съюзници на Вашингтон. Основното доказателстно е сключването на дипломатически отношения между Иран и Саудитска Арабия под чадъра на Пекин. Което поставя регионалното господство на САЩ под въпрос. Вашингтон Стрийт Джърнъл съобщава, че Риад обмисля построяването на ядрена централа с посредничеството на Китай в страната. ОАЕ пък обсъждат купуването на китайски дронове, Wing Long, въпреки че се водят съюзник на САЩ. Вашингтон се изнервя, но в момента там тече предизборна кампания и решенията са отложени за по-късна дата. Бърнс, шеф на ЦРУ, всъщност още през 2021г е казал на Натали Бенет, тогавашен лидер в Тел Авив, че са загрижени за китайските инвестиции в Израел. Даже предупредил за възможен шпионаж. Сякаш САЩ не го правят. Пристанището в Хайфа се построи, независимо, че наблизо е 6-ти американски флот . Предупрежденията за полупроводниците, внос от Китай, които са стоки с двойна употреба, също не са взети под внимание от Тел Авив. Байдън бе заявил през 2023г, че няма да покани Нетаняху в Белия дом, но той пък заяви, че ще посети Си Дзинпин в Пекин. Споровете около съдебната реформа в Израел си казват думата. Но сега ситуацията е различна и Нетаняху не е доволен от позицията на Пекин за Газа. Китай не осъди официално Хамас и не спомена правото на Израел за самозащита. Стратегия, която |Пекин отстоява без много шум. Показва и разликата между Китай и САЩ в политиките във външен план. Китай е готов да поеме този риск, ако е преценил, че това е в негов интерес в бъдеще. Очаква се как ще реагира Тръмп, ако реализира връщането си в Белия дом. Той винаги е поддържал политика на санкции към Пекин. Но засега на американската граница са задържани повече от 1000 автомобила на германски производители, защото били използвали детайли от страна на региони с принудителен труд. Става въпрос за китайския уйгурски регион, където Западът твърди, че има лагери за принудителен труд. Явно икономическите битки все пак не спират, а това поставя въпроса и за кризата в Европа.
ЕС е на път да наложи санкции на китайски компании, за които се твърди, че подпомагат военните дейстия на Русия в Украйна. Това са сведения на Блумбърг.Санкциите щели да бъдат част от 13-тия пакет санкции към Русия. Доста противоречиво твърдение, защото Китай е един от най-големите партньори в икономически план на ЕС. Франция и Германия силно се съпротивляват. Китай е основен потребител на техните стоки. Слез загубата на руския пазар това ще е следващия голям удар върху Европа. Досега не е имало санкции от ЕС към Китай. Търговията е на стойност стотици милиарди за година и това ще е удар върху европейската икономика. Проектопредложението за такива санкции обхваща и фирми от Хонконг, Сърбия, Индия и Турция, което прави удара още по-голям. Още повече, че ЕС смята Пекин за един от най-важните си партньори в търговията, особено във високотехнологичния и електронен сектор. Поредица от европейски лидери се изредиха напоследък в Пекин, за да укрепват отношения и търсят начин за заобикаляне на режими, наложени отвън. Оправданията са, че китайски компании са свързани с военните и технологични постижения на Русия, както и в нейната инфраструктура в областта на отбраната и сигурността. Истината е, че Пекин много внимателно следи как Русия се справя със санкционния режим на Запада и даже увеличава своя БВП в периода на войната в Украйна каквито са данните за 2023г.. Отделно стои въпросът за новите оръжия, които разработва като например системите С-500. Западът се стреми да затегне режима на санкции към Москва, но на практика той се провали. Русия не продава петрол под 60 дол и си осигурява сама редица компоненти, които внасяше от Запад. Става въпрос за 2 млрд дол, които Европа губи. Европа е в дилема. Губи руския пазар, а е на път да загуби и китайския. Страда европейската икономика. Получава се бумерангов ефект. Да не говорим, че разплащанията в рубли и местни валути растат, а Русия увеличава търговските си контакти с азиатски, африкански и карибски страни през цялата 2023г Износът й за Европа е намалял с 68%, а вносът с 12%. Путин отчита стабилен и положителен платежен баланс и то благодарение на страните от Глобалния Юг. Добър пример и за Пекин.
Още повече, че се оправдават очакванията на Путин, че Западът ще се умори от Украйна и помощта ще намалява, каквото и да се говори друго. Потенциалът някои горещи конфликти да излязат от контрол е голям и тук Пекин отчина последиците от политиката за вбиване на клин между Русия и Китай. И то на фона на т.н. сенчести войни – Сирия, Йемен, Ливан. Това са смущения, които водят до хаос. А Китай се стреми към развитие на своите икономико-търговски отношения по света, които са и в основата на проекта „Един пояс, един път”. Войните пречат. Но странно, войната в Украйна носи полза за Китай. Победа на Русия ще има последици и за конфликта в Тайван. Украйна на практика сближи Москва и Пекин. Путин и Си Дзинпин често си говорят по телефон, наричат се „скъп приятел” и тази солидарност гневи Вашингтон и Киев. Но санкциите към Русия дават възможност Китай да внася на намалени цени петрол и газ от Русия и то в размер на ½ от руските количества. Китайските автомобили се настаниха на руския пазар и вече са в размер на 55%, а са билиш само 8 % преди войната в Украйна. В китайските супермаркети количествата ва руски продукти растат и то осезаемо. Поставени са дългосрочни цели и двамата лидери се нуждаят един от друг като силни лидери и партньори. Западът явно не си е дал сметка за такъв вариант.
В Мюнхен например Ван И представи Китай като глобална сила и алтернатива на САЩ. Зеленски е държан на ръка разстояние. В самия Китай интелектуалците стоят зад правителството. Някои от тях дори говорят, че Русия е първокласна сила в дипломацията, енергетиката и технологииге. Получава се обратен ефект Включително и в търговията с полупроводниците, за които Западът положи неимоверни усилия да срине. Китай е на път да произведе ново поколение чипове и това е само един пример за мощта на китайскота икономика. Не е само „Един пояс, един път”.