д-р Владимир Трифонов
Драматичните събития през 1989 година и рухването на социалистическия блок, доведоха до формирането на уникален еднополюсен световен ред, който даде тласък за ускоряването на глобализацията. Поради избрания път за нейното развитие, както и доминирането на ценностите на така наречения Колективен запад в масовото съзнание на хората, тя нерядко бе наричана уестърнизация, или унификация, по зададения от САЩ и Великобритания образец. Несъмнено това до голяма степен отговаря на истината, тъй като след разпада на СССР, нанесъл тежък удар по левите партии и по социалистическия проект, изглеждаше, че набиращият сила неолиберален капитализъм няма алтернатива. Политическото измерение на глобализацията включваше формирането на нов модел за глобално управление, при който водеща роля имат САЩ, а в икономическото отношение - задълбочаването на световното разделение на труда, на общия пазар и на производствените взаимовръзки.
В изминалите 35 години САЩ бяха безспорен световен политически, икономически и културен лидер, флагман на глобализацията, който се опита да наложи общи стандарти и универсални правила на планетата, но не успя да осъществи докрай намеренията си. От една страна, това се случи, поради съпротивата на държави, не желаещи да приемат налаганите им условия, те показаха, че не желаят да се отказват своята идентичност, религии, традиции и специфичен път на историческо развитие, а от друга, предвид обективно съществуващите проблеми и противоречия, които се оказаха трудни за разрешаване дори и за най-могъщия в историята на човечеството глобален хегемон. Възникнаха поредицата от кризи и технологични изменения, които показаха, че налаганият досега модел на глобализация не е толкова изгоден, както се очакваше в началото на последното десетилетие на XX век. Или както отбелязват редица анализатори, този модел е направил богатите по-богати, а бедните по-бедни.
Неспособността на САЩ и западните им партньори да намерят адекватен отговор на натрупващите се проблеми, доведе до изостряне на напрежението в отношенията между държавите. Възобновиха се стари и възникнаха нови геополитически конфликти, редица страни прибягват до търговския и инвестиционен протекционизъм. Всичко това води и до въпроса – дали именно неудачният модел на глобализацията, наложен след 1989 година, не е причина за възникналите кризи? А също така и как той трябва да се промени, за да се изгради един свят на мир, стабилност, просперитет и устойчив икономически растеж?
Икономическият център на света се измества към Югоизточна Азия
Много важно значение за развитието на съвременния свят имат процесите, протичащи в развиващите се страни. През изминалите три десетилетия се очертава ясна тенденция Югоизточна Азия да се превърна в най-важен икономически регион на планетата, при това не само що се отнася до производството, но и до потреблението. Основна роля за тази трансформация има КНР, която стана могъщ център за световната икономика, а вече предлага и своя собствена визия за това как да се развива глобализацията. Това е напълно логично, като се има предвид, че Китай е страна със самобитна цивилизация, необикновена история, оригинална култура и философия, на чиято територия живее около 1/5 от населението на цялата земя.
Колкото повече Китай се затвърждава като един от най-важните играчи на световната арена, толкова по-осезаемо е и неговото участие в реформирането на развитието на глобалната система. През 2017 г. в своята реч пред ООН в Женева, председателят на КНР, Си Дзинпин, подчерта, че Китай се придържа към взаимноизгодната стратегия за откритост и предложи китайското решение за преодоляване на предизвикателствата чрез създаването на концепцията за „общността на споделената съдба на човечеството“. Този замисъл вече извървя пътя от идея, до практическа реализация и той продължава да се развива.
Но концепцията за „общността на споделената съдба на човечеството“ е само една от инициативите, издигнати от председателя на ККП Си Дзинпин от 2013 година досега. Вече се са в ход Един пояс, един път, Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация. Всички те заедно способстват за осъществяване на практика и превръщането на замисъла за „споделената съдба на човечеството“ в реалност.
Взимайки за основа древния Път на коприната, търговски маршрут, който в древността свързва Азия и Европа, Си Дзинпин представи инициативата Един пояс, един път, чиято цел е да бъдат изградени структури, съединяваща държавите по целия свят, посредством търговията, инвестициите, развитието на инфраструктурата и комуникацията между хората. От тогава към инициативата се присъединиха повече от 150 държави и над 30 международни организация. През септември 2021 г. Си Дзинпин издигна Инициативата за глобално развитие, получила подкрепата на повече от 100 страни и редица международни организации, включително ООН. Над 70 държави се присъединиха към Групата на приятелите на Инициативата, в пула на проектите са включени над 200 проекта на сътрудничество. Още една идея на Си Дзинпин - Инициативата за глобалната сигурност, е насочена към съдействие за осигуряването на безопасността в целия свят. Тя е подкрепена от над 80 държави и регионални организации, отразена е в повече от 20 двустранни и многостранни документи за сътрудничество на Китай със съответните държави. И отделно – Инициативата за глобалната цивилизация призовава към уважение на разнообразието на цивилизациите и културите. Тя също така предизвиква огромен интерес и отклик в целия свят. Всички изброени инициативи не бива да се разглеждат като отделни начинания, а като взаимно допълващи се елементи от едно цяло, като целта е да се търси хармоничен път за развитие на процеса на глобализация. Те напълно се вписват в китайския светоглед, който както отбелязва проф. Уан Иуей, професор в катедрата „Жан Моне“ на ЕС, е „нещо, което се носи в сърцето, а не е самоуверено говорене“. [1] Той подчертава, че „най-естествените отговорности на Китай като цивилизована държава са да насърчи възраждането на човешката цивилизация, да надгради модернизацията, да постигне приобщаваща глобализация, да стимулира формирането на три вида световен ред – цивилизационен ред, международен ред и граждански ред“.[2]
Замисълът е инициативата за изграждане на общността на „споделената съдба на човечеството“ е да способства глобалната система за управление да стане по-разумна и по-справедлива. Това е и причината Китай непрестанно да работи върху реализация на тази цел с други държави, особено с развиващите се. Бидейки с ключова роля в структури като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и БРИКС, която от началото на 2024 година, освен Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка, вече включва и ОАЕ, Иран, Египет и Етиопия. КНР активно съдейства за създаване на редица международни организации, както и механизми за сътрудничеството за развиващите се държавите с формиращ се пазар. Броят на населението им представлява внушителна част от населението на планетата, разполагат с контрол върху значителен дял от енергоизточниците, имат и голяма тежест в световната икономика. На практика Китай и партньорите му изразяват вижданията на Глобалния Юг за актуалните проблеми, неговото желание за участие в бъдещата система за управление на международната финансова архитектура, а също така и да се направи важна стъпка за установяването на един по-справедлив икономически и политически световен ред. И това е обяснимо, тъй като с растежа на икономиката на развиващите се държави, е логично те все по-активно да участват в процеса на глобализация и да способстват за формирането на редица платформи и механизми за многостранно сътрудничество. Всички те са вдъхновени от примера на Пекин, който развива своя социализъм с китайска специфика и доказа, че това е един работещ и изключително ефективен модел на включване на една развиваща се държава в глобализацията. Несъмнено визията на КНР за глобализацията способства за изграждане на една общност на споделена съдба на човечеството без дискриминация, сегрегация или изолирани, или дори изключени държави от световните процеси. В своето обръщение, прочетено на бизнес форума на БРИКС през октомври 2023 г., Си Дзинпин отбеляза, че „бидейки развиваща се страна и член на Глобалния Юг, Китай диша един въздух с останалите развиващи се държави и се стреми към споделена съдба с тях“.[3] Той добави, че „Китай решително отстоява общите интереси на развиващите се държави и работи за увеличаване на представителството и тежестта на гласовете на формиращите се пазари и развиващите се държави по глобалните въпроси“. [4]
Свят, разделен на макрорегиони, или нов модел на глобализация?
Тенденцията към нови разделителни линии и конфронтации, в духа на Студената война, стават все по-осезаеми през изминалите две години и сякаш тези процеси ще се зъдълбочават. Но ако все още съществува сила, способна да вдъхне нов живот на глобализацията, да я трансформира по начин, по който тя да се превърне в източник в мост между континентите, народите и цивилизациите, да допринася за тяхното взаимно културно и икономическо обогатяване, то то това е Китай. За изминалите четири десетилетия, той постигна впечатляващи икономически успехи, изминавайки пътя от една от най-бедните държави на планетата до втората икономика в света. Китай устоя на тежки изпитания като кризата през 2008 г., но не само, че успя да я преодолее, но и да съхрани високи темпове на икономически растеж. И така се превърна в най-убедителния пример за плюсовете, които държавите и народите могат да извлекат от глобализацията.
Всичко това обяснява и защо Китай се стреми по-активно да участва в глобалните процеси, в инициирането на конкретни предложения за решаване на проблемите, способствайки за по-активното включване в обсъждането и преодоляването на глобалните предизвикателства и от други страни. Днес Китай разглежда глобализацията като неразривна част от съвременния свят, той е за нейното задълбочаване и развитие, а не за всевъзможни ограничителни мерки, които както и да се обосновават, по същество са икономически протекционизъм.
В политическо отношение Китай е резервиран към ескалацията на напрежението в международните отношения и на тенденцията към използване на сила за решаване на споровете между държавите. Именно затова той неизменно се придържа към идеята противоречията да се регулират с помощта на преговори. Китай се придържа към позицията, че за това ще способства и увеличаване на тежестта на развиващите се страни в световните политически институции. Важен момент е и фактът, че Пекин не се стреми да налага своята воля за промяната в международните правила, а се придържа към виждането, че е необходимо да се отчитат мненията на всички държави, особено на тези, които все още не успяват достатъчно добре да използват потенциала, който съществува в глобализацията. За целта той продължава да усъвършенства своя уникален модел – социализмът с китайска специфика, който макар и да е съобразен с китайските условия, е вдъхновяващ пример за цялото човечество и особено за развиващите се държави, да намерят собствен модел, с който успешно да се адаптират към световната икономика. Ключов елемент от стратегията на Китай е и работата по Инициативата Един пояс, един път, който се очертава като все по-важна платформа за международното коопериране и съвместното развитие, чрез създаване на, достъпни за участие и на държавите с по-скромни икономики, изгодни форми на коопериране и сътрудничество с Китай.
Разбира се – глобализацията може да има както позитивен, така и негативен ефект. Показателно е, че в съвременния свят световната икономика навлиза в период на турбулентност, за разлика от изминалото десетилетие, в което като цяло тя регистрира растеж благодарение на глобализацията. Все по-отчетливо се вижда тенденцията към протекционизъм, различни санкции и ограничения. Усилва се конкуренцията между водещите центрове на сила, а всичко това оказва сдържаща роля за процесите на глобализация. Като трябва да се отбележи, че освен сили, които създават нови прегради, съществуват и явления, като концепцията Един пояс, един път, които способстват за нейното развитие. По тази линия минава и едно от основните разминавания във вижданията на Пекин и Вашингтон. В Китай са убедени, че ако всички получават изгода от глобализацията, няма и да има толкова активни нейни противници. В Поднебесната империя вярват, че създалата се ситуация се дължи на някои слабости в глобалното управление в изминалите 35 години. Пекин се придържа към гледната точка, че пречките за процеса на глобализация могат да бъдат преодолеяни с помощта на преговори, които да включват както политическите, така и икономическите фактори.
Реалността днес е такава, че може да се предположи, че в близките 10-20, а вероятно дори и повече години, процесът на глобализация може да се забави. За това способстват нарастването на протекционистките нагласи и политики, трендът към формирането на икономически макрорегиони, на регионални или субрегионални икономически блокове. Китай най-вероятно ще опитва с помощта на „Един пояс един път“ да способства за продължаване на процеса на глобализация и запазването на откритостта в международната търговия. Той не желае да се натрапва като пример за подражание и не се стреми с помощта на сила да разпространява своята култура, така както това правят САЩ. Опирайки се на своя дългогодишен опит, като лидер на развиващите се държави, Китай предлага концепция за справедливо преразглеждане на условията на глобалния политически и световен ред, така че той да бъде в полза на всички държави и народи. Председателят Си Дзинпин многократно е подчертава, че според него бъдещето на международните отношения трябва да се гради на базата на взаимно уважение, честност и справедливост, „мирът, а не войната, сътрудничеството, а не конфронтацията, взаимната изгода, а не нулевият резултат, са вечните теми, движещи мира, прогреса и развитието на човешкото общество“. [5]
И в полза на неговата гледна точка могат да се приведат поне два солидни аргумента: Първо, този път ще способства за преодоляване с помощта на преговори на острите противоречия и въоръжени конфликти в Европа и Близкия Изток, които съдържат потенциала да се разраснат, включително да доведат до световна война; Второ – замразяването и забавянето на глобализацията би дало негативно отражение на глобалната икономика като цяло, предвид опасността от прекъсването (затрудняването) на търговските връзки и международните производствени вериги. Това в особена степен важи за държави като България, които само могат да спечелят от партньорството си с икономически колос като Китай, използвайки неговите инвестиции, развивайки и задълбочавайки икономическите връзки и взаимоотношения.
Поглед назад към миналото и осмисляне на натрупания опит, позволяват да се направи изводът, че историята е многовариантна, във всяка една ситуация съществуват различни възможности за развитие. Сега човечеството се намира на исторически кръстопът – то трябва да избира между диалога и конфронтацията, между войната и мира, между ограниченията и свободната търговия, между растежа и опасността от задълбочаване на икономическата криза. В подобни критични моменти, винаги е важно да се чува гласът на разума, гласът на позитивното виждане за бъдещето, на предложенията за мирно и конструктивно регулиране на противоречията с помощта на преговори. Днес най-активен радетел за това е Китай. И остава да се надяваме, че неговите послания ще бъдат чути, а човечеството ще използва неговите предложения в процеса на търсене на нов модел на глобализацията, който да осигури на планетата ни мир, стабилност и икономически растеж.
[1] Уан Иуей, „Глобализация по китайски“, „Изток Запад“, С, 2021 г., с. 16.
[2] Пак там.
[3] Дегтерев, А "Как инициативы Китая помогают построить мир единой судьбы и вывести открытость страны на новый уровень"
https://rg.ru/2023/12/26/poias-i-put.html?ysclid=ltcew6dx2p58572030
[5] Цитирано по Уан Иуей, „Глобализация по китайски“, ИК „Изток-Запад“„ С. 2021, стр. 143