Последният един век е пример за безпрецедентна степен на урбанизация на света, на първо място, разбира се, на индустриално и икономически развитите региони, сред които Европа, Русия, Северна Америка, Япония и Китай. В случая с Китай урбанизацията е особено осезаема през последните няколко десетилетия и съвпада с ускореното развитие на страната и превръщането й във втората най-голяма икономика в света. Но за разлика от други страни, Китай разбира, че селските региони често пъти са гръбнака на една нация и той полага сериозно усилия, за да се развиват и те и хората в тях да имат добри перспективи за живот.
Неотдавна китайският земеделски министър заяви, че съживяването и ревитализацията на селските региони, както и изграждането на сериозна аграрна индустрия, са свидетели на все по-добри възможности в резултат на общокитайската модернизация. Която, трябва да добавим, върви особено ускорено от 2013 година насам, когато Си Дзинпин стана президент и започна редица стратегически проекти.
По отношение на селските региони, може би най-важното е, че Китай през последното десетилетие постигне нещо почти немислимо в човешката история - той успя да победи абсолютната бедност и изкара стотици милиони от нея. Преди три-четири десетилетия, масата население на Китай е съставено от стотици милиони бедни селяни. През 1980 година БВП на глава от населението на Китай е едва 200 долара, а в края на 2022 е 12,720 долара. Фактически БВП на глава от населението на КНР е нараснало за краткия период от четири десетилетия цели 60 пъти.
Още по-конкретно, над 128 хиляди китайски села са изкарани от списъка с бедни население места в рамките на управлението на Си Дзинпин, което е безпрецедентно за цялата човешка история и досега не е постигано в такъв кратък срок. Става въпрос за население, което по своята многочисленост е колкото това на цяла Европа и Северна Америка взети заедно и дори повече.
Заслуга за това имат политиките на китайското правителство за масово ограмотяване на хората, научно-техническият прогрес на страната, както и ускореното икономическо развитие и растеж, които Китай отбелязва в рамките на големите промени, настъпили в страната, както след 70-те години на миналия век, така и особено след 2013 година.
Според китайския земеделски министър, страната ще обърне особено внимание на продоволствената си сигурност и в частност на зърнопроизводството, както и други ключови земеделски продукти. В същото време Китайската народна република ще засили растежа и развитието в селските региони, наблягайки и на човешкото развитие в тези населени места, които до неотдавна са били бедни и неразвити, а днес правят първите си уверени стъпки към просперитета.
Конкретен пример и показател е, че зърнопроизводството в Китай за 2023 година е постигнало по-голям добив с 1,3 процента, достигайки рекордните 695 милиона тона според данни на Националното статистическо бюро. Това всъщност е деветата поредна година, в която Китай има зърнена реколта, която надвишава 650 милиона тона.
Начертан е и стратегически план, според който до 2035 година Китай трябва да е постигнал решителен прогрес в развитието на селските региони и модернизацията на земеделието. За целта е започната реформа на редица институции, както и на определени работни механизми, за да се постигне нужната ревитализация.
Очаква се Китай да задълбочи и засили реформата на своята система за колективна собственост, както и други земеделски значими области, което ще позволи на земеделците да увеличат и своите доходи. Това от своя страна, логично, ще доведе до по-малко отлив на хора от селата към градовете. Реформата от своя страна е част от плана на КНР да се превърне в развита и велика социалистическа държава до средата на този век.
Всъщност през последното десетилетие Китай направи редица пробиви по отношение на селските и земеделски реформи, например в спомените права на колективна собственост. Така например, страната позволява на земеделците по своя воля да преобразуват правата си в колективните активи и стопанства, в акционерни дялове, което има за цел да защитава правата и интересите им, както и да подобри жизнеспособността на колективното стопанство.
Един успешен пример, даден в китайските медии, е селото Хоубалигоу, където в резултат на тази реформа активите на земеделския колектив са скочили от 3,5 милиарда юана на над 8 милиарда юана (което е 1,1 милиарда долара). Един сериозен растеж, който се отразява и на качеството на живот на хората в селото, както и на доходите им. Сега като акционери земеделските производители в селото получават годишни дивиденти, а растежът на доходите им не е спирал, откакто реформата там е приложена успешно.
Нещо повече, сега като акционери всички селяни и служители на местното кооперативно стопанство са и силно мотивирани да допринасят за цялостното развитие на своето село. Такива примери се виждат и в стотици други малки населени места, където е приложена реформата.
Подобно съживяване на живота по селата се дължи не само на земеделието, но, например и на туризма, където селските реформи на китайското правителство също дават своите плодове. В конкретен пример, едно село, което поради редица географски особености не е имало чак такъв земеделски успех, в резултат на реформата създава кооперативна икономическа организация, която води до появата на повече от 160 къщи за гости. Те от своя страна водят до цялостна промяна на начина и стандарта на живот на местните селяни. Оказва се, че близо 60 процента от младите селяни в това село, които по-рано са работели в градовете, се завръщат в родното място.
В резултат на реформата от 2015 година насам са създадени почти един милион селски колективни икономики, което води до рязко покачване на стандарта на живот и условията в селските региони на Китайската народна република. Процесът продължава с пълна сила и властите чертаят още по-амбициозни планове за развитието на китайските села, които винаги са били гръбнака на държавата през хилядолетната й история.
Властите по този начин насърчават увеличаването на правата, доходите и удовлетвореността от живота в селата, което намалява миграцията в градовете и запазва малките населени места жизнеспособни.
Много важен елемент в китайските програми за съживяване на селските региони е и модернизацията на земеделието. Ключов момент е, че в рамките на досегашния мандат на Си Дзинпин, Пекин позволи на земеделците да запазят договорните си права по отношение на онези участъци обработваеми земи, на които те работят. В същото време земеделците имат право да отдават тази земя под наем.
Ключовото при китайския земеделски модел е, че земята не е парцелирана на малки участъци, а селските колективи обработват големи площи, което позволява стратегическо планиране, по-голяма продукция и по-лесно приложение на модерните технологични похвати и техника. Малките парченца земя се обединяват в едно голямо и всички селяни в качеството си на акционери печелят от подобряването на реколтата и продукцията.
Нещо повече, кооперативният подход позволява на селските колективи да извличат по-добри пазарни цени за продукцията си дори при операции с частни конгломерати. Комасацията на земята води логично и до по-високо ниво на механизация и модернизация, което се засилва и от специалните правителствени политики с тази цел.
В китайското земеделие се използват широко и достиженията на науки като биологията, а също и модерни технологии като безпилотни летателни апарати и други. В общонационален мащаб, нивото на механизация при засяването, орането и добива на реколтата е нараснало от 67,2 процента през 2017 година до 73 процента през 2022 година.
Голям принос за споменатата рекордна реколта от над 650 милиона тона зърно имат именно земеделските машини и високите технологии, които са продукт на китайските научно-развойни институти, насърчавани от правителството на Китайската народна република.
Реформата заедно с иновациите на институциите и механизмите, както и подобряването на инфраструктурата в селските региони, а също и по-широк достъп за бизнес операции, водят и ще продължат да водят до все по-големи реколти, рекордни резултати и по-високо ниво на ефективност на земеделието. Това от своя страна води до висока трудова продуктивност, увеличение на доходите на хората от селата и съответно оставането им в родните им населени места, които се съживяват, дори на фона на модернизацията и урбанизацията на страната.
Китайската финансово-банкова политика в това отношение също е важна за процъфтяването на селските региони. През 2023 година Земеделската банка за развитие на Китай заяви, че е дала приблизително 2,78 трилиона юана заеми (391,35 милиарда долара). Това е колосална сума дори за една от най-големите страни в света, каквато е Китай. Тези средства помагат на производителите и кооперативите да се развиват и модернизират.
Принципът на тази основна земеделска банка на Китай е именно да обслужва нуждите на реалната икономика, а не да спекулира и да гони тесни финансови интереси, както често се случва при западните финансови институции. Тя е създадена през 1994 година и е единствената земеделска банка на КНР, която е под директния контрол на Държавния съвет.
Образованието и подобрения достъп до обучение в селските райони също са ключови за ревитализацията им. В момента тече голяма социална програма, която насърчава научно-техническото образование за ученици и учители от 1039 училища в селски райони. Програмата вече е в своята пета година и дава сериозни резултати. За този период по нея са дарени 380,000 книги и над 100,000 пакета за експериментална наука на над 310,000 деца и юноши, както и 20,000 учители в селски училища. И това е само един от многото примери.
Примерът на Китай, необременен от неолибералните доктрини, които влияят на земеделските политики в много страни по света, показва, че държавата, жителите на селските региони, бизнесът и науката могат да си подадат ръце и да работят заедно за съживяването и процъфтяването на малките населени места. Китай показва един жизнеспособен, адаптивен и модерен подход към земеделската и селска политика, който помага, както за осигуряване на хранителната сигурност на държавата, така и за подобряване на живота на селското население, вместо да води до безкраен процес на урбанизация за сметка на селата. Целта на властите в КНР е да поддържат китайското село живо и процъфтяващо с ясното съзнание, че селските региони винаги са били гръбнакът на китайската цивилизация, а в епоха, в която говорим за борба със световния глад, такива зони ще имат още по-голямо значение за целия свят.