Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов
Въведение
В съвременната обстановка све свидетели на остро противоборство в многобройни сфери на развитие на човешката цивилизация между от една страна „Колективния Запад“/Англо-саксонския свят, ЕС, Япония, РКорея/, а от друга т.нар. „Геополитически Изток“ в лицето на КНР и РФ. Не бива да се забравя и третата страна, обединявана под наименованието „Глобален Юг“. Тази трета страна е както многобройна, така и доста многобразна и значително по-вътрешнопротиворечива по отношение на своите геополитически и прочее тежнения и привързаности. Една значителна част от държавите на „Глобалния Юг“ наблюдават с нескрит интерес силовото противоборство между „Колективния Запад“ и „Геополитическия Изток“ предвид това коя от тези две сили ще вземе връх за да могат овреме да се присъединят към победителя.
Безспорно една все по-важна и съдбоносна сфера на сблъсъка между гореспоменатите два ключови центъра на сила в днешния свят е високотехнологическата област в нейните различни взаимосвързани аспекти.
В тази връзка ще се присъединим към мнение изказвано от редица анализатори, че 2022 г., а по-специално две дати в 2022 г. бележат разделителната черта в геополитически и геоикономически план и със сигурност ще отекнат в геополитическата история и тяхното ехо ще се чува десетилетия в XXI век. Първата дата е 24 февруари – началото на СВО/специална военна операция/ на РФ, която едва ли се нуждае от допълнително обяснение.
Втората дата е 7 октомври, когато правителството на САЩ прие поредица от нови разпоредби за контрол на износа, насочени към китайската индустрия за изкуствен интелект (ИИ) и полупроводници. Тези мерки са въведени от Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) на Министерството на търговията (Вж.1. https://www.bis.doc.gov/ index.php/documents/about-bis/newsroom/press-releases/3158-2022-10-07-bis-press-release-advanced-computing-and-semiconductor-manufacturing-controls-final/file, последно влизане 01.03.2024).
Датата 7октомври 2022 г. бележи началото на нова ера в отношенията между САЩ и Китай в международната политика, но също така и в технологическата конкуренция. Последната се превръща в „Технологическа война“ срещу КНР. Конкуренцията предполага, макар и остра, но полезна за общото развитие естествена борба.
„Технологическата война“ е нещо по-различно. Тя включва политика на санкции - налагане на прекомерни мита, лишаване от достъп до пазари, ограничаване на вноса на суровини или енергийни ресурси, забрана за закупуване на нови продукти и технологии, и други. Но също така причислява и враждебни кампании с обвинения за нечестни практики, кражба на ноу-хау и други. Целите в случая с КНР е да задържи иновационното развитие и да съдейства за технологическия упадък на страната.
Коментарът на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен по този повод, произнесен само 10 дни след 07.10.2024 г., макар и косвено признава, че е мината червената линия от конкуренция към война. Той заявява буквално следното: „Светът след Студената война приключи и има интензивна конкуренция, която да оформи това, което следва. И в основата на тази конкуренция е технологията.“(2. Gregory C. Allen, „China’s New Strategy for Waging the Microchip Tech War“ в https://www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech-war, последно влизане 01.03.2024).
Целта на дадения материал е да се анализира и разкрие каква е стартовата позиция на Китай в областта на производството на микрочипове и в тази на изкуствения интелект/ИИ/, как успява да осъществи високотехнологичен пробив в същата тази сфера и кои са вероятните перспективи на развитие в рамките на разгърналата се „Технологична война“. Тази цел се постига чрез задачи, структурирани в основните раздели на дадената разработка.
КНР стартира ускорена високотехнологична динамика
Китайският социално-икономически модел на развитие – т.нар. „Социализъм с китайска характеристика“, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през десетилетията след 1978 г. доказва своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира своите преимущества и в рамките на първата остра фаза на „Глобалната криза“, където неговата устойчивост е на степени по-висока.
В реформения период са приети първоначално четири основни документа, определящи стратегическите перспективи за развитие на науката и технологиите:
1) „Решение за реформа в областта на науката и технологиите” през 1985 г.;
2) „Решение за ускоряване на научно-техническия прогрес” през 1995 г.;
5) „Решение за укрепване на научните и технологични иновации, за развитието на нови и високи технологии, за създаване на индустрии“ през 1999 г.;
4) „Решение за прилагане на програма за развитие на науката и технологиите, укрепване на собствения иновативен потенциал“ през 2006 г.
По време на 11-ия петгодишен план (2006-2010 г.) са идентифицирани основните насоки за развитие на науката и технологиите: компютърни платки и софтуер, ново поколение информационни мрежови технологии, модерни компютри, биофармацевтика, гражданска авиация, използване на сателити и нови материали.
От 2006 г. развитието на науката и технологиите в КНР се осъществява в съответствие с три основни документа на правителството на КНР за развитието на науката и технологиите: „Държавна програма за дългосрочно и средносрочно планиране на развитието на наука и технологии през 2006-2020 г. (2006); „Държавна програма за дългосрочно и средносрочно планиране на реформите и развитието на образованието през 2010-2020 г.“ (2010); „Държавна дългосрочна и средносрочна програма за планиране на развитието на талантите за 2006-2020 г.“ (2010). Изпълнението на тези програми до 2020 г. означава, че Китай трябва да се присъедини към страните с иновативна икономика.
През май 2015 г. китайският премиер Ли Къцян обявява стратегическата инициатива „Направено в Китай 2025 г.“. Целта на същата е осъществяването на иновационна технологическа парадигма. С нейната реализация Китай престава да бъде "световната фабрика" по производство на евтини, ниско и среднотехнологични изделия, чиято конкурентоспобност се основава на по-ниските разходи за труд и преминава към производство на високотехнологични продукти и услуги с най-високо равнище на добавена стойност.
През юни 2017 г. Министерството на науката и технологиите на КНР в изпълнение на тази стратегическа инициатива издава „Специален план за национални фундаментални изследвания през 13-ия петгодишен план (2016-2020 г.)“, в който се отбелязва, че Китай ще продължи да осигурява стабилна подкрепа на фундаменталните изследвания, да създаде основата за бъдещото научно и технологично развитие на Китай, да реализира редица големи научни и технологични проекти в областта на фундаменталните изследвания, включително квантовата комуникация и квантовия компютър, науката за мозъка и церебрологичните изследвания.
Идентифицирани са 16 проекта, които въплъщават основните тенденции в научното и технологичното развитие, които се отнасят до компютърните науки, биологията и други стратегически сектори.Във всеки от проектите са инвестирани десетки милиарди юани. Усилията на водещи изследователски институти са съсредоточени за изпълнението на тези проекти. Създадена е Служба за държавни важни специални научни и технически проекти, която разработва методи за изпълнение на тези проекти, одобрява планове за тяхното изпълнение, предлага политически насоки и препоръки, наблюдава изпълнението на проекти, решава важни проблеми, организира оценка и приемане.
Такива проекти включват например "Хегаодзи“ (Ядрени високи технологии), който проект има за цел да създаде основни електронни устройства, висококачествени често използвани микросхеми и потребителски софтуерни продукти. Този проект подобрява качеството на основните потребителски стоки за дълготрайна употреба – мобилни телефони, компютри, хладилници, автомобили и др. – които вече не могат да функционират без софтуерни чипове. В резултат на проекта „Хегаодзи“ са постигнати забележителни постижения в производството на основни електронни компоненти, висококачествени чипове с общо предназначение и основен софтуер. Като част от този проект, разработените от Китай централни процесори (CPU) и системен софтуер започват да се използват широко както в Китай, така и в чужбина. Резултатите от тези усилия не закъсняват. За 2017 г. сред 10-те водещи корпорации в света по брой на публикувани заявки по високотехнологични патенти първитие две са „Хуауей“ и ZTE, а 7-мото място се заема от BOE Technology Group.(3. Marius Zaharia, “Global R&D spending is now dominated by two countries”, 24 Apr 2018, Reuters в https://www.weforum.org/agenda/2018/04/trade-war-or-not-china-is-closing-the-gap-on-u-s-in-technology-ip-race, последно влизане 24.02.2020).
Първите устремни стъпки на КНР по пътя на микроелектрониката предизвиква реакцията на САЩ. През август 2018 г. президентът Тръмп подписва Закона за разрешение за национална отбрана за фискалната 2019 г. (NDAA 2019). Законът забранява използването и закупуването на оборудване на Huawei и ZTE от всички изпълнителни агенции на федералното правителство на САЩ, позовавайки се на опасения за сигурността. През юни 2020 г. федералното правителство на САЩ официално определя Huawei и ZTE като заплахи за националната сигурност поради тесните им връзки с Китайската комунистическа партия и китайската армия. Що се отнася до мотивите за тази класификация, говорителят на Федералната комисия по комуникациите на Съединените щати (FCC) Аджит Пай цитира факта, че и двете компании са широко подчинени на китайското законодателство, следователно ги задължава да се съобразяват с китайските разузнавателни служби.(4."Have the Huawei Bans Achieved the US' Intended Goals?". International Banker в https://www.internationalbanker/2022/09/07/have-the-huawei-bans- achieved-the-us-intended-goals, последно влизане 29.10.2022).
От началото на 2020 г. започва блокирането на икономиките по света поради COVID-19. Това води до рязко нарастване на търсенето на полупроводници. рязко нарасна. Редица промишлени сектори са засегнати от липсата на доставки на полупроводници. Американските производители ограничават износа на микрочипове.
Тези ограничения наред със забраните спрямо китайските високотехнологична компании стимулира търсенето на чипове в Китай да скочи рязко. Това води до раждането на нови китайски компании, произеждащи чипове. През 2020 г. съществуват само осем такива китайски компании. През 2021 г. според Bloomberg деветнадесет от двадесетте най-бързо развиващи се фирми в индустрията за чипове са с произход от КНР. Световната статистика за търговията с полупроводници (WSTS) и Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA) оценяват, че Китай представлява 35 процента от световния пазар на полупроводници през 2021 г., заемайки мястото на най-големия пазар в една държава.(5.Semiconductor Industry Association (SIA) (May 2022). "Semiconductor Industry Association (SIA) 2022 Factbook" (PDF). Semiconductor Industry Association (SIA).
Така се стига до 7 октомври 2022 г., когато Бюрото за промишленост и сигурност на Министерството на търговията обнародва документа „Нов търговски контрол върху износа на артикули за модерни изчисления и производство на полупроводници за Китайската народна република“. В този документ са въведени девет правила, сред които са, например, правило 6 за нови изисквания за лиценз за артикули, предназначени за „съоръжения“ за производство на интегрални схеми в КНР. А също така правило 7, ограничаващо възможността на лица с гражданство на САЩ да работят в полупроводникови производства, разположени в КНР. Това принуждава американските граждани, както и притежателите на зелена карта, да напуснат Китай и да стоят далеч от китайската полупроводникова индустрия. (6.https://www.bis.doc.gov/index.php/documents/about-bis/ newsroom/press-releases/3158-2022-10-07-bis-press-release-advanced-computing-and-semiconductor-manufacturing-controls-final/file, последно влизане 2.3.2024).
Китай по пътя на осъществяване на високотехнологичен пробив
В отговор на експортните ограничения на САЩ, Китай удвоява усилията си за намиране на вътрешни решения. Пекин признава критичната роля на микрочиповете за своето бъдеще. Смята се, че още през 2018 г., когато президентът Тръмп налага забрани по отношение на „Хуауей“ и ZTE в КНР предприемат определени стъпки. описващи най-уязвимите технологични „задушаващи точки“(кит.ез.卡脖子/Qiǎ bózi/, англ.ез. Chokepoint). „Задушаващи точки“ са тези технологии, в които Китай е критично зависим от доставчици от САЩ, Япония и Европа, както и за които производството на китайски заместители е изключително трудно (https://www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech war, последно влизане 29.2.2024).
Следва да се подчертае, че глобалната верига на производство на микрочипове е изключително сложна. Някои компании са по универсални, а други са тясно специализирани. Но нито една компания – всъщност нито една страна – в момента не е в състояние да изпълнява всички роли в производствената веригата за всички видове полупроводници, необходими за една съвременна икономика. Водещите продавачи на чипове рутинно имат десетки хиляди доставчици, разпространени в световен мащаб, а някои доставчици са единствените компании в света, които притежават своите технологични възможности при необходимата производителност и надеждност.
Според Центъра за стратегически и международни изследвания/Center for Strategic and International Studies/, разположен в САЩ и обявяващ се за независима изследователска организация, в дадените условия зададени от санкционната политика не само на САЩ, но а „Колбективния Запад“ като цяло, основната стратегия на Китай e постигане на високо равнище на самодостатъчност в полупроводниците от съображения за национална сигурност. В рамките на тази стратегия Китай преследва четири стратегически цели:
• Ограничаване възможностите Китай да бъде подложен на външен икономически
натиск;
• Възпиране на бъдещ икономически натиск на САЩ и съюзниците на Щатите –
Нидерландия, Япония, Южна Корея и Тайван в производството на микрочипове и
оборудване за същото
• Увеличаване на зависимостта на международния пазар от Китай;
• Получаване на икономически ползи за сигурността от развитието на „Изкуствения
интелект/ИИ/.
Пак според гореспоменатия Център за стратегически и международни изследвания Китай се фокусира върху пет тактики за постигане на тези цели, а именно:
1. Избягване на новия контрол, наложен от САЩ и другите страни на „Колективния Запад“ и продължаване търсенето на достъп до чужди технологии;
2. Стремеж да се разделят Съединените щати от техните съюзници;
3. Придобиване на чужди технологии чрез индустриален шпионаж и набиране на чужди таланти;
4. Натиск върху китайските фирми да купуват китайски продукти и да елиминират американските другите западни доставчици;
5. Налагане на обратни санкции и ограничения срещу Съединените щати и техните съюзници.
Несъмнено КНР прилага някои от тези тактики, в които го „обвиняват“ от Центъра
за стратегически и международни изследвания. Те са отговор на двата типа политики прилагани от Вашингтон, а именно:
• Политиката на „de-coupling", т.е. „отделяне“ като процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през десетилетията, да бъде съкратена, както в търговската, така и в технологичната сфера;
• По-късно провеждането на политиката на “derisking” - ограничаване на риска и избягвайки на крайни действия като „разединяването”, което удря по самите Щати. Вместо това концентриране на усилията по контрола, ограниченията и санкциите само върху високотехнологичния сектор, който Президентската администрация на Байдън смята за изключително важен от гледпа точка на националната сигурност на САЩ.
Така, например, по решение на Министерството на търговията и Главната митническа администрация на КНР от 1 август 2023 г. се въвежса контрол върху износа на Германий и Галий. Следва да се има предвид, че производството на захранващи чипове, светодиоди, радиочестотни усилватели и други е невъзможно без галиев нитрид/GaN/ и галиев арсенид/GaAs/.
Но истинските усилия на КНР са насочени другаде. Президентът Си Дзинпин заявява, че „Що се отнася до индустрията, някои критични, основни технологии са под контрола на други. Ние разчитаме на внос за някои критични устройства. . . Трябва да се втурнем напред с технологии, които могат да направят бързи пробиви и бързо да разрешат проблемите. Що се отнася до стратегическите технологии, които изискват дълго време за успех, те трябва да бъдат внедрени предсрочно. . . . Китай е изправен пред много технологични проблеми, свързани с „задушаване“(Цит. по https:/ /www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech war, последно влизане 29.2.2024).
Националният фонд за индустрията на интегралните схеми (обикновено наричан „Големият фонд“ на Китай), който централното правителство на Китай стартира през 2014 г., е подновен през 2019 г. с допълнителни 35 милиарда долара. В подкрепата на полупроводниковата промишленост са включени и провинциалните правителства. Местните власти в Китай създават допълнително 15 инвестиционни фонда за полупроводници на стойност 25 милиарда долара. Китай също увеличава своята кошница от други инструменти за подкрепа на индустрията, включително държавни субсидии, данъчни облекчения, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми. Според някои анализатори сумата на тези преки и непреки субсидии през 2021 г. достига стойност над 50 милиарда долара.
Китайската инвестиция в чипове най-накрая се изплатиха, когато китайската корпорация SMIC/Semiconductor Manufacturing International Corporation/ направи 7nm пробив през август 2022 г. – скок от 14nm само за две години – по-бързо, отколкото това отне на тайванската TSMC или южнокорейската Samsung. Нещо повече, това постижение очевидно е направено без използването на най-модерното литографско оборудване, което е произвеждано от нидерландската ASML и японската Nikon. Тъй като преди това година по-рано САЩ „убеждават“ Нидерландия и Япония да ограничат достъпа на Китай до модерни машини за производство на чипове.
Както Bloomberg ще разбере по-късно в продължително разследване, това може да е плод на инвестиционен фонд на правителството на град Шънджен от 2019 г., който е помогнал на Huawei да изгради „самостоятелна мрежа ца производство на чипове“.
В рамките на курса на самодостатъчност един от китайските производители на оборудване за производство на микрочипове Advanced Micro-Fabrication Equipment (AMEC) заяви, че ограниченията на вноса от САЩ и „Колективния Запад“ не са повлияли значително. Около 80% от вносното оборудване може да бъде заменено с местни алтернативи до края на 2023 година. AMEC изчислява, че може да възобнови пълния си оперативен капацитет до втората половина на 2024 г.
Съответно на основата на новия чип Kirin 9000S, който използва най-модерната 7nm технология на SMIC Huawei създаде смартфона Mate 60 Pro. Huawei получи специални поръчка за бързото пускане на тези 5G устройства предсрочно. Това бързо е последвано от съобщението на Китай за фонд от 40 милиарда долара за по-нататъшен тласък на индустрията за чипове, както и пускането на още два смарнфона - Mate 60 Pro+ и Mate X5 foldable, седмица по-късно.
Още по-впечатляващи успехи постига КНР в сферата на ИИ. Преди двадесет години има огромна пропаст между Китай и Съединените щати в изследванията на ИИ. Докато САЩ демонстрират устойчив ръст в изследователските усилия, както от публичните институции, така и от частния сектор, Китай все още извършва дейности с ниска добавена стойност в глобалното производство. Но през следващите години Китай бързо наваксва. От изследователска гледна точка Китай се превръща в световен лидер в публикациите и патентите за ИИ. Тази тенденция предполага, че Китай също е готов да стане лидер в бизнеса с ИИ, като например приложения за разпознаване на реч и изображения.
Как Китай успя да надскочи страни, които са работили по тази технология много по-дълго, за да изгради водеща в света изследователска инфраструктура за ИИ само за 20 години?
Тук концепцията за „цикли на наваксване“ може да ни помогне да разберем. По същество рамката на цикъла на наваксване предполага, че при определени обстоятелства промените в технологиите, пазарните условия и политическата среда могат да поставят закъснелите и предшествениците повече или по-малко на равна нога. Тези промени могат да отворят прозорци на възможности за закъснелите, като бързо намалят предимството на утвърдените оператори - например появата на смартфони с Android беше технологична промяна, която изравнява предимството на лидера на пазара Nokia и позволява на бързоразвиващи се като Samsung и Huawei да го изместят.
В историята за това как Китай успя да навакса, подчертава няколко важни фактора: как естеството на изследванията на ИИ означава, че технологичните предимства на лидерите не са особено стабилни; как огромният пазар на Китай е особено благоприятен за подобряване на ИИ; и как благоприятната регулаторна среда в страната е особено насърчителна за инвестициите и възприемането на ИИ от обществото.
ИИ се различава от другите технологии по няколко важни начина. За разлика от компютърния хардуер или разработването на лекарства, ИИ е отворена наука. По отношение на знанието и технологиите, много от основните алгоритми в областта на ИИ станаха публично достояние, достъпни от публикувани статии и сборници от конференции. Ако публикувате статията, в тази професия не е твърде трудно за другите да разберат кода и да го внедрят.
Отворената научна природа на ИИ е важна за наваксването на закъснелите по отношение на предшествениците, тъй като позволява на първите да запълнят празнината в знанията с последните за кратък период от време.
Вторият начин, по който ИИ се различава от традиционните сектори, е в това, как о иновациите създават печалба. Казано просто, данните и талантът надделяват над патентите в изследванията на ИИ. В традиционни сектори като фармацевтични или мобилни комуникации патентите играят критична роля за осигуряване на позициите на фирмите и защита на потоците от печалби. Отворената научна природа на ИИ означава, че конкурентните предимства на фирмите често произтичат от степента, в която те могат да съберат голяма база данни - и да разработят специфични за домейна знания или приложения около базата данни - по-бързо от всеки друг.
Това означава, че има два критични актива в ерата на ИИ: данни и компютърни науки от една страна и инженерен талант от друга. Китай е богат и в двете области. Голямото му население му дава предимства при генерирането и използването на големи данни, а десетилетните му усилия за насърчаване на технологиите и инженерството му дават богат набор от висококачествени компютърни учени и инженери.
Вместо заключение - вероятните перспективи на развитие
По много показатели Китай вече е на предната линия по отношение на производството на микрочипове, както и по отношение на технологичното развитие на ИИ и пазарните му приложения. Формираният уникален модел на развитие, който не копира този на „Колективния Запад“, създадената в резултат на този модел технологична, пазарна и политическа среда, даде възможност да бъдат настигнати бързо световните лидери.
Но безспорно това, което е помогнало в миналото, може да се окаже препятствие в бъдещето. В този смисъл като се има предвид повишаващото се напрежение в план геополитика и геоикономика навярно ще трябва да се търсят непрекъснато изпреварващи адекватни решения и действия по отношение на измененията в динамиката на глобалната среда. И тук безспорно курсът на отвореност и доброжелателност, взаимоизгодно сътрудничество и дългосрочна перспектива са верни насоки за успех.