Проф. Боян Дуранкев

Героят Ходор в телевизионния сериал „Игра на тронове“ казва че нещата биха били предсказуеми, но хората стоели неинформирани, въпреки че имало море от факти и данни.

Същата констатация се отнася в голяма степен за положението на нещата в момента в Европейския съюз и в частност - в България. По всичко изглежда, че Европейския съюз се е фокусирал върху няколко текущи въпроси, свързани с предстоящите европейски избори и изборите в САЩ през тази година (които са в състояние съществено да променят политическата структура и насочеността на съюза), с продължаващата война в Украйна и с нарастването на социално-икономическите проблеми вътре в страните-членки. Нещо повече, деглобализацията и новата „Студена война“ между Запада и Изтока (която се провежда пряко или косвено) вероятно не позволяват на сегашните европейски лидери и български ръководители на държавата да преценяват в детайли очертаващата се алтернативна картина на бъдещето, следователно – не подготвят и не мислят за стратегическа визия за бъдещето.

А контурите на бъдещето са вече пред нас!

1.     Светът става все „по-азиатски“ и най-вече китайски

Доказателствата, отнасящи се до подобно твърдение, се натрупаха в толкова много отношения през новия 21-ви век, че се превърнаха от количествени в качествени. Наблюдавахме еволюцията на Азия и в частност на Китай по всички възможни линии - демографски, икономически, политически, геополитически, научно-технически, културни и така нататък, които безусловно поставят Азия и Китай не само в центъра на вниманието на всички останали страни, но и ги превръщат в център на предстоящото световно развитие.

1.1.      Демографската доминация на Азия

Населението в света е било през 2021 г. (последни данни) 7,888 млрд. души, а в Азия – 4,016 млрд. души. Повече от половината от гражданите на света са жители именно на Азия. В тази сметки не са включени гражданите на Русия (географски – частично в Азия), която става все по-затворена на Запад и по-отворена на Изток и Юг. В самата Азия две страни са с най-голям дял на населението – Китай и Индия, като всяка от тях има над 6 пъти повече население от третата (Индонезия.

Няма как – ако се отчитат принципите на глобалната демокрация, гласът на Азия (и най-вече гласовете на Китай и на Индия) да не натежава на масата на международните преговори все по-солидно, по-авторитетно и по-отговорно, включително за бъдещето на света.

Да погледнем към нашия общ европейски дом. Европа се населява от 745 млн. души, от които към 1 януари 2023 г. в Европейския съюз живеят 451 милиона души, включително и заради масовия приток на бежанци от Украйна. Очаква се жителите на ЕС да се увеличат до 453 милиона през 2026 г., след което да започнат да намаляват, за да спаднат до 420 милиона през 2100 г. поради стареенето на населението и ниската раждаемост.

Но това означава – от позициите на момента, че съотношението на населението в Азия спрямо населението в Европа е над 5 пъти по-голямо, на Азия спрямо Европейския съюз – над 8 пъти, на Китай спрямо Германия (най-голямата страна от ЕС) – над 17 пъти.

Графика № 1. Населението в Азия и Европа

Общата численост на китайска работна сила е 1,6 милиарда души. По този показател Китай има производствен капацитет, който е повече от общия производствен капацитет на САЩ, Обединеното кралство, Европейския съюз, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Но не само числеността на населението е важна. Има много страни, в които населението расте, но жизнения му стандарт не се променя. Затова да надникнем по друг важен показател за развитието – Индекса на човешкото развитие. Факт е, че в света – според този показател, нещата вървят от добро към по-добро.

Графика № 2. Индекс на човешкото развитие в избрани страни

Графиката показва една безкомпромисна тенденция. В света и в Европейския съюз, Германия продължава да е една от водещите страни по висок стандарт на живота. България след 1990 г. също се изкачва нагоре в класацията, макар и с по-ниско темпо. Но една азиатска страна през този период е извършила скок в Индекса на човешкото развитие, като през 2012 г. е достигнала средното световно равнище, а през последната година вече е по-близо до България, отколкото до средното ниво в света. И нещо важно, нивото на средното световно равнище се е повишило най-вече поради този скок на най-многочислената страна, Китай!

Тези успехи на азиатските страни и особено на тяхната ракета-носител - Китай, не само предизвикват уважение, но са и ярък пример че политика, различна от неолиберализма, може да доведе до по-високо ниво на благоденствие на всички граждани в дадена страна или в определен регион. Тези успехи са повод за преоценка на рецептурника, който се следва от страните с така наречената „демокрация“ и особено по отношение на така наречената „пазарна икономика“ без плановост.

1.2.      Икономическият възход на Азия и Китай

Демографското развитие обикновено е свързано с икономическия растеж. Икономиката служи за „производството“ и благоденствието на демографската система, тя, демографската система води до развитие на икономиката.

Графика № 3. Растеж на брутния продукт GNP в избрани страни

И по отношение на икономическия растеж Азия и особено Китай нямат равни през новия век. В началото на ХХI век Китай надмина Япония по БВП, през 2016 г. надмина по този показател САЩ и в момента е № 1 в света! Ако погледнем друг сходен показател – БВП по паритет на покупателната способност (който показател е по-важен от първия), Китай излиза на първо място в света още през 2014 г. – 10 години преди 2024 г.! Според данни на МВФ, Китай надминава Япония по ППС на БВП през 2010 г., а САЩ – през 2014 г. През миналата 2023 г. Китай все още е на първо място в света по ППС на БВП, с прогнозен БВП от 27,2 трилиона щатски долара.

Разбира се, по отношение на БВП на човек от населението, Китай и особено Индия все още не са в челната десетка, но темповете на растеж по този показател подсказват, че и тук Азия върви бързо напред. Китай в своя пик е отделил 45% от своя БВП за инвестиции, САЩ дават по-малко от 20%, а в ЕС – още по-малко.

Графика № 4. Брутен продукт GNP на човек от населението в избрани страни

Съдейки по този показател, през периода 1990-2021 г. България е удвоила своя БВП на човек от населението от 12 510 долара на 24 398 долара; Индия е била 1 819 долара и е станала 6 592 долара – 3,62 пъти увеличение; Китай е бил с 1 424 долара (под нивото на Индия), но е скочил на 17 603 долара – 12,36 пъти увеличение! Простата екстраполация на тези темпове подсказва, че малко след 2030 г. България може да бъде изпреварена от Китай по този показател, а след 2040 г. Китай ще влезе в челната десетка.

Да погледнем и към друг важен социално-икономически показател – този за неравенството.

Графика № 5. Индекс на Джини за неравенството

По показателя Индекс на Джини Китай остава в групата страни със средно ниво, което е по-ниско от това на редица други страни, включително и от това на САЩ, малко по-високо от страните-членки на Европейския съюз, като очакванията са по този индекс тенденцията да е към намаляване.

Бурното икономическо развитие на Азия и особено на Китай вероятно в масовото съзнание се обяснява с високата численост на населението и с ниската работна заплата, която прави стоките ценово конкурентоспособни. Китай е световен лидер в производството на повечето видове индустриални продукти. Най-големият износител е в света („фабриката на света“) и един от основните вътрешни пазари. Има най-големите златни и валутни резерви в света. През 90-те години на ХХ век, 2000-те и 2010-те години темпът на икономически растеж на Китай беше по-висок от средния за Азиатско- тихоокеанския регион. На какво се дължи този скок? Нека да погледнем истината в очите със следващата графика.

Графика № 6. Разходи за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП

Още през 90-те години на ХХ век голяма група от азиатските страни заложиха на научноизследователска и развойна дейност, на технологичното обновяване и на иновационните продукти. Като дял от БВП, Южна Корея продължава да държи лидерското място с 4,8%; САЩ, Япония и Германия също поддържат над 3%; Китай държи 2,9% от разходите за НИРД; България – 0,9%, колкото и Индия. Но още през 2020 г. на Китай се падат 24,8% от глобалните разходи за научноизследователска и развойна дейност - № 1 в света по този показател. През 2022 г. е инвестирал 2,55% от БВП за наука и технологии, повече отколкото за армията. През 2022 г. се издигна до 11-то място в класацията на Global Innovation Index. Китай е дом на 21 от 100-те водещи научни и технологични клъстери в света, три от които са в челната десетка: (1) Шенжен - Хонг Конг - Гуанджоу, (2) Пекин и (3) Шанхай - Суджоу.

Затова няма как да се учудим на числото на годишните патентни заявки.

Графика № 7. Годишни патентни заявки по определени стани

И по този показател – годишни патентни заявки, Китай е абсолютен лидер в света с 1 340 000 броя през 2020 г., следван от САЩ с 227 348 броя. България – също иновативна страна, е реализирала 239 патентни заявки.

Графика № 8. Статии, публикувани в научни и технически списания през 2018 г.

И по линия на публикуваните статии в научни и технически списания (по физика, биология, химия, математика, клинична медицина, биомедицински изследвания, инженерство и технологии, науки за земята и космоса) се оказва че Китай е № 1 още от 2016 г. в света, като през 2018 г. е лидер с 528 263 публикации, следван от САЩ с 422 808 броя, а България е с 3 311 броя, следователно сме изпреварени от азиатския лъв Китай 160 пъти!

Може да се заключи че индустриализацията и иновативността на Китай са безпрецедентни: Китай се превърна в единствената производствена суперсила в света. Неговият износ за ЕС, който се е увеличил почти десетократно след присъединяването на Китай към СТО през 2001 г., е станал много по-усъвършенстван с течение на времето. Доминирането на китайския износ вече не се ограничава до продукти от нискотехнологични сектори с ниско заплащане на труда, както беше през 90-те години на ХХ век. Китайските производители станаха директни конкуренти на фирми от Европа, САЩ и Япония на вътрешните пазари на развитите страни.

2.     Европейският съюз и България трябва да прогледнат по нов начин към Азия и Китай

Всички посочени до тук данни и факти илюстрират едно изключително предимство на Азия и особено на най-мощния двигател на Азия- Китай, както по повод на настоящото демографско и социално икономическо развитие, така и във връзка с бъдещето не само на Азия, но и на света като цяло. Голям и нарастващ обем от изследвания, оценяващи въздействието на този „китайски шок“ върху развитите пазари, досега са дали противоречиви резултати. Съединените щати са имали значително отрицателно въздействие върху индустриалната заетост – нарастваща безработица, по-слабо това е видимо и в Европа.

Индустриалният сектор на Китай бързо намалява технологичната си разлика с развитите страни, подхранван от членството на Китай в СТО от 2001 г. и неговите индустриални политики, насочени към развитие на голяма местна индустриална база чрез заемане на технологии от чуждестранни фирми, държавни инвестиции и субсидии. Общият обем на преките държавни субсидии за китайски публични компании от 2007 г. до 2018 г. се е увеличил приблизително повече от седем пъти, от 4 милиарда долара на 29 милиарда долара. Тъй като Китай създаде държавни фондове за подкрепа през 2012 г., финансовата помощ за държавните предприятия се увеличи от 7,9 милиарда долара до приблизително 418 милиарда долара през 2016 г. и достигна 850 милиарда долара през 2022 г (Friesenbichler, et al., 8 Feb 2024). Така че освен индустриално, Китай ще търси и технологично лидерство чрез мъдра държавна политика.

Едва ли в това отношение Европейският съюз и особено малки страни като България могат да си правят илюзия че ще продължат да бъдат единствената „градина“ на света, за разлика от онова, което недостатъчно грамотни политици наричат „джунгла“. Изглежда – според данните и фактите - че „джунглата“ процъфтява, а „градината“ се насища с повече плевели.

Би било изключително неефективно Европейският съюз да се опитва да „се отдели“ от Китай, но неуспехът да се отговори – чрез сътрудничество или чрез конкуренция - може да бъде също толкова рисков за местните икономики. В това отношение полезни ще са четири хода на ЕС.  Първо, изглежда важно да се запази способността на европейските износители да надграждат технологично, да диверсифицират и - където е възможно - да изпреварват международните конкуренти. Второ, ЕС трябва да насърчи преките инвестиции на китайски технологични лидери в страните от съюза, за да насърчи обратното разпространение на знания. Трето, също така е важно да се действа срещу изкривяващите пазара практики, включително и вътре в страните-членки. И последно, четвърто, най-важното: ЕС трябва да забрави остарялата догма от своето евангелие, че само „пазарът решава всичко“, и да се насочи към разработка на своя икономическа структурна стратегия за периода до 2050 г.

Политиката на камилската птица - да си заравя главата в земята при заплахи и опасности, никога не е носила ползи. Вероятно Европейският съюз, особено след предстоящите през тази година избори за Европейски парламент, ще трябва да преоцени съществено отношението си към Азия и по-специално към Китай. Ако с едното си око Европа вижда Китай като икономическа и демографска заплаха, със сигурност с другото си око Европа го преценява като партньор за изграждане на нашето общо бъдеще. От двете точки на света е важно да се изграждат повече мостове, отколкото военни центрове, насочени към отсрещната страна.

Че горната логика няма алтернатива, това е повече от ясно; но пак в контекста на тази логика няма как да се „прескочи“ още един въпрос: дали Европейският съюз ще се опита да „прескочи“ Руската федерация – естественият географски мост между Европа и Азия, за да търси сътрудничество с Китай?

Гигантската китайска инициатива „Един пояс, един път“ е възможност за стимулиране на растежа и развитието в регионите, които са най-много в нужда, но също и за осигуряване на стабилна и трайна връзка между Европа и Азия. Този проект, предложен на 7 септември 2013 г. от г-н Си и наречен първоначално One Belt, One Road (OBOR, „Един пояс, един път“), преди да добие заглавието Belt and Road Initiative (BRI, Инициатива „Пояс и път“), е познат в ЕС и под името „Нови пътища на коприната“ и се развива няколко години, преди на 28 март 2015 г. Пекин да разкрие общата му философия: „Укрепване на регионалната свързаност и съвместно постигане на по-светло бъдеще“. Само ще напомним, че инициативата „Един пояс, един път“ ще се реализира в над 70 страни по целия свят, разделени на 6 икономически коридора, чрез кредитиране без политически условия за изграждане на инфраструктури на предварително определена стойност от 1000 милиарда долара:

1. Икономически пояс на Пътя на коприната:

Централна Азия: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан

Западна Азия: Азербайджан, Армения, Грузия, Турция

Южна Азия: Пакистан, Индия, Непал, Шри Ланка, Бангладеш, Малдиви

2. Морски път на 21-ви век:

Югоизточна Азия: Мианмар, Тайланд, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, Индонезия

Южна Азия: Шри Ланка, Малдиви

Източна Африка: Кения, Танзания, Мозамбик, Южна Африка

Средиземноморието: Гърция, Италия, Испания, Португалия

3. Китай-Монголия-Русия икономически коридор: Монголия, Русия

4. Нова евразийска сухопътна мостова икономическа зона:

Централна Азия: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан

Западна Азия: Азербайджан, Армения, Грузия, Турция

5. Арктически морски път: Русия

6. Икономически коридор Китай-Пакистан: Пакистан

За страните-членки на Европейския съюз най-важни в момента са „Икономически пояс на Пътя на коприната“, „Морски път на 21-ви век“ и „Нова евразийска сухопътна мостова икономическа зона“; много ефективен и стратегически се очаква да стане в бъдеще коридорът „Китай-Монголия-Русия“. Ако ЕС желае да се включи в него, отношенията с Руската федерация ще трябва да се затоплят след края на войната в Украйна.

Междувременно Европейският съюз възнамерява да създаде кратък маршрут до Централна Азия чрез т.нар. „Глобален портал“. Проектът обещава големи ползи за Турция и „целия тюркски свят“. Очевидно е обаче, че основната му цел е опит да „заобиколи“ Русия. Въпреки че политическите отношения на Турция с ЕС не са напълно успешни през последните години, търговията между тях е на доста високо ниво. Следователно един европейски проект, който може да се счита за взаимноизгоден, може да предостави на Турция добри условия за външно финансиране и инвестиционни възможности. Турция вече заема позицията на важен център благодарение на нефтопроводите и газопроводите в посока Изток-Запад. През кой коридор ще минават новите „пътища на коприната“ засега не е ясно.

Друго е ясно – който „изчаква“ при развитието на връзките си с Китай, ще изостава.

Библиография

Friesenbichler, K. S., Kügler, A. & Reinstaller, A., 8 Feb 2024. The tide has turned: EU firm-level productivity growth has started to suffer from Chinese import competition. [Онлайн]
Available at: https://cepr.org/voxeu/columns/tide-has-turned-eu-firm-level-productivity-growth-has-started-suffer-chinese-import