Симеон Миланов
Близкият изток е вероятно един от най-важните в геостратегически световни региони, който за съжаление, от десетилетие насам е обект на кървави конфликти - както граждански войни, така и чуждестранни интервенции на неоколониални сили, нарушаващи международното право и предизвикващи обществени, икономически, политически и етнодемографски сътресения с десетилетни последици. За щастие, обаче, има и външни фактори, които действат, както за политико-обществената стабилизация на региона, така и за социално-икономическата му интеграция и възход. Такава сила е Китайската народна република, която има стратегически интереси в Близкия изток.
Показателен е примерът със Саудитска Арабия и Ислямската република Иран, които от 40 години бяха геополитически противници, ангажирани в различни прокси конфликти, като тези в Сирия и Йемен, но които започнаха процес на нормализация в отношенията и размразяване именно благодарение на дипломатическите усилия на Китай. Разбира се, Китай има голям геостратегически интерес от мир и стабилност в Близкия изток, тъй като това е предпоставка за успешната реализация на всички проекти, които са свързани с инициативата "Един пояс, Един път".
Нещо повече, омиротворяването на Близкия изток, за което работи Китай ще способства за задълбочаване на взаимосвързаността между Европа, близкоизточните държави и самият Далечен изток, което от своя страна допълнително ще гарантира, че на мястото на войните ще потекат животворните потоци на търговията, културните и политически отношения между народите и бизнеса. След омиротворителната си роля между Саудитска Арабия и Иран, Китай се опитва да урегулира и израелско-палестинския конфликт, а също така взема проактивни стъпки за деескалация в Червено море. Външният министър Ван Й призова замесените страни в конфликта в Червено море, да се въздържат от допълнително наливане на масло в огъня. Като част от дипломатическите усилия на Китай в Близкия изток и Африка, той неотдавна посети Египет, Тунис, Того и Кот Д'Ивоар, а също така заяви, че държи комуникацията с арабските страни за предотвратяване на разрастването на конфликта в Газа.
Всичко това се дължи, както на преследването на основната китайска външнополитическа концепция - за глобална общност на споделената съдба, така и за неутрализиране на геополитическите последствия и противоречия, с цел развиване на търговията и взаимоизгодното икономическо и политическо сътрудничество между държавите. Страните от Близкия изток и Китай са изправени заедно пред редица предизвикателства, които съвместното им сътрудничество може да реши по-уверено. Важни крайъгълни камъни в този смисъл бяха представянето от Си Дзинпин през 2021 година на Глобалната инициатива за развитие на 76-тата сесия на Генералната асамблея на ООН, а през 2022 на Глобалната инициатива за сигурност.
Именно те насърчават в голяма степен мирния процес в Близкия изток. Но той се насърчава не само с дипломация, а и именно чрез търговия и взаимоизгодно сътрудничество, което изключва манталитета за "игра с нулева сума", а вместо това предполага икономически подход, при които всички играчи трябва да са доволни.
В края на миналата година се проведе и първата среща на тристранната комисия Китай - Саудитска Арабия и Иран, на която участниците бяха единодушни, че Близкият изток не трябва повече да бъде "геополитическа арена за великите сили". Вместо това, китайският външен министър сложи акцент върху различните пътища на развитие, решаването на регионалните въпроси и подобряването на отношенията.
Според Пекин трябва да се работи в области като търговията, икономиката, сигурността и обмена между хората, за да се гарантира стабилността на региона. Особено важно в това отношение е развиването на инициативата "Един пояс, Един път" в Близкия изток, която по уникален начин съживява древния Път на коприната, който някога е обогатявал цивилизациите на Китай, Персия, арабския свят и Византия.
Така например, благодарение на този проект, рожба на Си Дзинпин, китайско-саудитското сътрудничество започна да се диверсифицира и да надхвърля традиционните рамки на енергийната инфраструктура. Установени бяха координационни механизми между Пекин и Рияд, за да съвместят успешно "Един пояс, Един път" със саудитската Визия 2030, целящи насърчаването на китайско-саудитско сътрудничество в инфраструктурното развитие, увеличаването на промишления и производствен капацитет, енергетиката, търговията, инвестициите, финансите и културния обмен.
Саудитска Арабия днес е във фокуса на китайските компании, като 160 от най-големите китайски компании вече оперират на саудитския пазар, участвайки в такива сфери като развитието на железопътната мрежа, изграждането на жилищни комплекси, пристанища, енергийна инфраструктура и модерни телекомуникации. Китайско-саудитската търговия през 2022 година е била с общ стокооборот от цели 106 милиарда долара, което е с цели 30 процента растеж спрямо предходната 2021 година. Тук е удачно да дадем за сравнение данните за саудитско-американската търговия, която е с обем от 55 милиарда долара или почти двойно по-малко.
Търговията между Китай и Иран също се увеличава експоненциално. През 2016 година Китай и Иран обявиха, че планират разширяване на търговските отношения до стокооборот от 600 милиарда долара в следващите десет години. Между Пекин и Техеран са подписани 17 споразумения, включително свързани с железопътното развитие, ядрената енергия, инфраструктурата, развитието на пристанищата и много други сфери. През март 2021 година двете страни подписаха 25 годишно споразумение за сътрудничество, в рамките на което Китай ще инвестира 400 милиарда долара в иранската икономика. Поне 120 милиарда от тези инвестиции ще отидат за подобряване на иранската транспортна и производствена инфраструктура. Членството на Иран и Обединените арабски емирства, а също и Египет в БРИКС, допълнително способства за развитието на китайско-близкоизточните отношения.
Близкоизточните страни векове наред са били търговски и културно взаимосвързани с Китай чрез Пътя на коприната и днес това също е факт, благодарение на инициативата "Един пояс, Един път", в чиито рамки Китай подписа споразумения с 21 арабски държави и Арабската лига. Има започнати над 200 големи съвместни проекти между Китай и арабските страни в сфери като енергетика, инфраструктура и други, които вече са довели до преки ползи за два милиарда души от човечеството. Китай и Близкият изток се допълват икономически - там където огромната промишлено-производствена база на КНР се нуждае от ресурси, богатият на въглеводороди Близък изток е стратегически важен.
Факт е, че Китай е от най-големите консуматори на енергия, а Близкият изток от най-големите производители на енергоресурси. В този смисъл те са комплиментарни като слънцето и водата. Повечето арабски страни обаче, се опитват да диверсифицират икономиките си, осъзнавайки, че в 21 век добивът на енергийни ресурси не е достатъчен за устойчиво развитие. Това от своя страна отваря пътя за китайските компании, които помагат за развитието на различни сфери като възобновяемите енергийни източници, транспортната инфраструктура, телекомуникациите, строителството и много други.
Интересно е и отношението на обикновените жители на страните от Близкия изток към Китай. ASDA - базирана в Дубай пиар агенция проведе проучване сред 3600 респонденти на възраст от 18 до 24 в 18 арабски страни. Резултатите показват, че 80 процента от тях разглеждат Китай като съюзник и стратегически икономически партньор, който подобрява средата в Близкия изток. Показателно е също, че не само с Иран и Саудитска Арабия, но и като цяло стокооборотът на Китай и страните от Залива расте. Всъщност той е нараснал с рекордните 44,3 процента и дори през 2022 година, която беше тежка за световната икономика в рамките на Ковид пандемията и пост-пандемичното възстановяване, стокооборотът на Китай и страните от Персийския залив е нараснал с 27,1 процента.
Друг важен момент е, че в международните разплащания в оборот са влезли 42 трилиона китайски юана, което се равнява на около 6 трилиона долара, с което китайският юан става петата най-популярна валута в света и това в голяма степен се дължи на Близкия изток. Вече се забелязва тенденцията на залез на доларовата хегемония в Близкия изток, което служи за ресуверенизация на страните от региона и задълбочаване на взаимоизгодните им връзки с Китай и Източна Азия. Отварянето на Китай, което се задълбочава при Си Дзинпин също така служи и за увеличаване на ролята на близкоизточния бизнес в необятния китайски пазар.
Става въпрос за сектори като потребителски продукти, храни, здравни услуги и продукти и, разбира се, високите технологии. Сътрудничеството между Китай и региона води и до развитие на човешките кадри, като един конкретен пример е желанието на Huawei да обучи 100,000 саудитски айти специалисти и разработчици. В енергетиката, както вече споменахме, развитието на отношенията също надхвърля традиционните рамки, свързани с петрола и природния газ.
Очаква се Близкият изток да стане третият най-голям пазар за зелена и възобновяема енергия, а в тези сфери Китай е водещ в целия свят. Китайски компании помагат и за облачните технологии и телекомуникационната сфера в Близкия изток. Връзките между двата региона се развиват интензивно практически във всички направления, а това води до трансформация не просто на икономическата, но дори и на социалната структура в Близкия изток, където благодарение на китайските инвестиции се откриват стотици хиляди работни места, а китайските инфраструктурни проекти изменят позитивно цели региони, градове и села.
Отношенията между древните цивилизации на Китай, арабския свят и Иран ще продължат да се развиват и да служат като модел за изграждането на новия свят на суверенни държави и цивилизации, в които, както Пекин често подчертава, не трябва да има хегемони или йерархия, а взаимоизгодно сътрудничество, което да стане основа на бъдещата глобална общност на споделената съдба.