В източната китайска провинция Джъдзян има едно село на име Сяогучън, на чийто вход се намира голямо камфорово дърво. От дълги години хората поддържат традицията да обсъждат под него въпроси, свързани с развитието на родното им място. Всички големи и малки неща, които се случват в селото, се разглеждат на общи събрания, и всички заедно взимат решения за бъдещето си. Тази традиция в Сяогучън не е изолирана, а съществува на много други места. Тя е пример за автономията, която притежават селата при взимане на решения за своето развитие, и е едно от проявленията на китайската демокрация в целия процес.