Празничните дни около Китайската година на Дракона и Пролетния фестивал ще останат забележителни не само с милионите пътуващи във и извън страната, но и с нарастване на потреблението и огромния брой покупки на най-разнообразни стоки, сред които сериозно място заемат и продуктите за грижата за красота. Сред тях са и благоуханните парфюми, но дали знаем, че тези ароматни течности, освен всичко друго са и лекарство, дали знаем за богатата китайска култура, свързана с тяхното производство и защо тамянът е толкова ценен и търсен още от далечни времена?
За всичко това помолихме за коментар специално за КМГ известният български професор д-р Радостина Александрова - магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките. Като специалист в областта на вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и патобиохимията, както и въз основа на дългогодишния си опит в изследването на биологичната активност на различни синтетични съединения и природни продукти, проф. Александрова е категорична, че парфюмите са нещо много повече от благоухание и приятна емоция. Те имат своята история, отразяват се на настроението ни, събуждат спомени и чувства, но са тясно свързани и с хода на човешката цивилизация и култура, с вечния ни стремеж да бъдем здрави, красиви и привлекателни. В тази връзка проф. Александрова напомни за убеждението на древните китайци, че „...всеки парфюм е лекарство” и вярването им, че „ароматите пречистват въздуха и предпазват от болести, влияейки върху състоянието на ума и тялото. Затова се обграждали с приятно ухаещи предмети и дори мастилото, с което пишели, издавало пленителен мирис.” С днешна дата учените изследват активно „възможностите“ на някои от компонентите на парфюмите, каквито са например етеричните масла и ароматните екстракти и потенциалните им приложения и ползи в медицината. Но - това е отделна тема, за която ще говорим друг път - обещава тя.
„Наричат Китай световна фабрика за благоухания, защото е един от най-големите производители на парфюми в света и е домакин на някои от водещите парфюмерийни компании. А потенциалът за положителните тенденции в развитието на тази индустрия е огромен”, започва коментара си българският професор и припомня: „По данни на Mintel и iResearch през 5-те години преди 2021 г. пазарът на парфюми в Китай се разшири с общ годишен темп на растеж от 21,4% или 10 пъти повече от този на световния пазар през същия период. През 2022 г. страната регистрира продажби на аромати в размер на 17 милиарда RMB (2,5 милиарда долара). Прогнозата е до 2025 г. тази стойност почти да се удвои, достигайки 30 милиарда RMB (4,3 милиарда долара) и Китай да се превърне във втория по големина пазар на луксозни парфюми в света. Сред факторите, движещи този безпрецедентен растеж на пазара, са нарастващите доходи на средната класа в Китай, както и промените в поведението на местните потребители, които са нетърпеливи да експериментират с нови аромати и персонализирани ухания. Това с особена сила важи за представителите на младото поколение, възприемащи парфюмите като начин да покажат своята индивидуалност. Проучване на Mintel установи, че естествените съставки (66%) са по-важен фактор за покупка от дълготрайния аромат (59%) и ароматните нотки (50%). Euromonitor International съобщи, че китайските потребители обикновено имат предпочитания към дървесни, морски и билкови нотки в своите парфюми, разказва проф. Александрова.
Културата на тамяна в Китай
Китай има богата култура, свързана с тамяна, който става популярен в страната по време на династиите Цин (221-206 г. пр.н.е.) и Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.). Заедно с екзотични и скъпоценни подправки той започва да навлиза във вътрешността на Китай през древния Път на коприната. Прилаган е в религиозни церемонии, става част от интелектуалния и литературния живот на страната, оказва влияние върху развитието на китайската цивилизация. Напредъкът в корабостроенето и навигацията по време на династията Тан (618-906) позволява ароматните вещества, които преди са доставяни само по суша, да достигнат Китай и по море. В писмени източници от 8-и и 9-и век се говори за „търговци на парфюми“, които са плавали по „южните морета“ на Югоизточна Азия, в търсене на смоли, сандалово дърво, алое, камфор и смирна. Огромни количества от тези благоухания са били предназначени за пристанището на Кантон (Гуанджоу), известно като „един от най-големите пазари за тамян в света“.
Според Даоисткото вярване извличането на аромата на растението освобождава душата на самото растение. Така превръщането на твърдия тамян в ароматни изпарения отразява трансформацията на физическото състояние в духовно. Затова тамянът е също толкова популярен като средство за наслада от благоуханията, колкото и парфюмите и другите екстракти. Хората, особено тези от знатни семейства (тамянът не е бил никак евтин), са поставяли тамян в специални кадилници в къщите си. Преди да излязат от дома, те напоявали дрехите си с тамян, за да могат да се наслаждават на сладкия му дъх през целия ден. Било е нещо обичайно високопоставени семейства да канят приятели, за да оценят заедно някои специални видове тамян.
Появата на будизма (около 1 век) води до приемане на нови литургични и медитативни практики в храмовете и манастирите, където изгарянето на тамян се използва за пречистване атмосферата и е форма на почит към божествата. Най-важният предмет в храма е не олтарът, а кадилницата, която стои върху него. Будистката религия носи нововъведения, които постепенно навлизат и в светския живот. Сред тях е устройството за отчитане на времето чрез изгаряне на тамян, което тръгва от манастирите, където помага на монасите да определят часа за бденията.
Защо тамянът не спира да ни интересува и днес?
Тамянът е смолистият екстракт от дърветата от рода Boswellia. От древни времена е бил използван в Китай, Индия и страните от Африка и Близкия изток за профилактика и лечение на различни заболявания, особено хронични възпалителни процеси, с минимални странични ефекти. В традиционната китайска медицина тамянът обикновено се прилага за подобряване на кръвообращението и за облекчаване на болката при пациенти с проказа, гонорея и рак. Някои проучвания показват, че употребата на тамян може да подобри ученето и запомнянето при животни и хора и да допринесе за терапията на разстройства във функционирането на мозъка и паметта.
Тамянът съдържа 60-85% смоли (смеси от терпени, босвелиевата киселина е основният активен компонент), 6-30% гуми (смес от полизахариди) и 5-9% етерично масло. Доказани са противовъзпалителните и антитуморните свойства на терпеноиди и етерични масла. Китай е най-големият световен пазар за тамян и смирна. В традиционната медицина те обикновено се използват заедно, главно при застой на кръвта, възпаление, отоци и болка. Комбинацията от тамян и смирна е документирана и в папируса на Еберс, като лечение на рани и язви на кожата.
Всеки парфюм е лекарство
Древните китайци вярвали, че ароматите пречистват въздуха и предпазват от болести, влияейки върху състоянието на ума и тялото. Затова се обграждали с приятно ухаещи предмети и дори мастилото, с което пишели, издавало пленителен мирис. Класически китайски книги, стихове, картини и антики разкриват обичая на жените да нанасят върху кожата си няколко капки нектар от различни цветя, като лотос, лилия и хризантема, казва в края на специалния си коментар известният български учен проф. д-р Александрова.