Повече от 600 фунийки за сладолед се произвеждат всяка минута е това, може би е най-бързата подобна скорост в света. Тя е възможна в базата за производство на храни на корпорацията „Униливър“ в Тайцан, провинция Дзянсу.
Това обаче е само един пример, тъй като независимо дали става дума за чаша кафе или смартфон, всичко може да бъде направено „интелигентно“. Интелигентното производство вече се превърна в основната насока за трансформацията на производството в Китай и дори в целия свят, и носи нови възможности и предизвикателства за индустриалното развитие.
По време на Световната конференция за интелигентното производство в Нанкин миналата година, участниците пристигнаха в града с високоскоростен влак без да забележат, че той е оборудван с хиляди сензори, които предават данни за работата му във фонов режим, а „интелигентният мозък“ анализира състоянието му в реално време, за да гарантира безопасната му и надеждна експлоатация. Уан Пин, отговорник за системата, обяснява, че органичното съчетание между софтуер и хардуер създава интелигентната система, позволяваща на пътниците да се радват на безопасно и удобно пътуване без да си дават сметка за това.
Интелигентността може да бъде както видима, така и незабележима. По време на конференцията Международният алианс за интелигентно производство и Асоциацията за интелигентно производство към Китайската асоциация за наука и технологии съвместно представиха заедно Топ 10 на най-добрите научни и технологични постижения в областта на интелигентното производство в света за 2022 г. В класацията присъства първият цифровизиран завод на „Сименс“, намиращ се в град Нанкин. След като започна да работи, производственият му капацитет ще бъде почти 2 пъти повече от този на традиционна фабрика, а времето за пускане на продуктите ще бъде съкратено с близо 20%.
Интелигентен робот за инвентаризация на материалите, разработен от Нанкинския университет, също бе избран като едно от Топ 10 на най-добрите научни и технологични постижения. Той може бързо да идентифицира книги, поставени на грешни места, може да идентифицира над 20 000 книги на час чрез радиочестотна технология, така че читателите да ги намерят лесно в библиотеката. Ю Джън, ректор на Университета за наука и технологии „Хуаджун“, смята, че въвеждането на интелигентни технологии може да повиши производителността на труда, ефективността и конкурентоспособността на различните индустрии, както да подобри екологията и средата за живот.
На конференцията често бе споменат терминът „водеща фабрика“. Броят на тези китайски фабрики, изградени на най-високо ниво на интелигентност и цифровизация, представлява близо 40% от всички подобни в светове мащаб.
Една от провинциите, която въвежда най-активно интелигентно производство и осъществява дигитална трансформация, е Дзянсу. Към момента в нея този процес върви в 30 хиляди мащабни промишлени предприятия и засега една трета от тях са го приключили. Благодарение на целева финансова подкрепа от властите, трансформацията на всички над 50 хиляди предприятия в провинцията трябва да приключи в рамките на три години.
Благодарение на новите технологии „мълчаливото“ оборудване започва да „комуникира“. Автономната интелигентна фабрика на „Хуауей“ може да произвежда един мобилен телефон за 27 секунди чрез „мрежа“, която дава възможност за оперативната съвместимост на данните на различното оборудване, необходимо в производствения процес. Ху Къуън, вицепрезидент на компанията, казва, че производството ще има по-доброто бъдеще само ако машините могат да „комуникират“ с други машини и с хората.
„Интелигентното производство е основният технологичен път за иновативното развитие, трансформацията и модернизирането на китайската индустрия, и основна посока за ускоряване превръщането ни във водеща държава в производството“, посочва Джоу Дзи от Китайската академия на инженерни науки. Според него, интелигентното производство е единственият път за висококачественото развитие на китайската промишленост.
На конференция бе представен доклад „Десет проблема, ограничаващи развитието на интелигентното производство в Китай“. Сред основните са инфраструктурни проблеми на изцяло свързаните фабрики с 5G мрежата, произтичащи от множеството източници на хетерогенни данни, които движат интелигентното производство в неговата пълнота, затруднения при широкомащабното приложение на роботи в промишлеността и недостига на системни инженери за интелигентното производство.
Чън Мин, заместник-директор на Института за изследвания на интелигентното производство към Китайската асоциация за науките счита, че технологичните затруднения, недостигът на специалисти и слабата основа на предприятията са причини за съмненията на много компании. Трябва да се изработят подкрепящи мерки, да се създаде обществена нагласа за ускоряване на индустриалната трансформацията, така че да се популяризира по-активно и бързо интелигентното производство.
На конференцията бе представена за първи път платформа с ресурси и услуги за интелигентно производство, в което е събрана информация за около 2000 държавни проекта, 13 000 конкретни мерки и политики, близо стотина специалисти в сферата и хиляда национални стандарта, свързани с интелигентното производство. Експерти смятат, че тази отворена платформа ще допринесе за развитието на интелигентното производство на само в Китай но и в целия свят.
„Интелигентното производство не представлява отделна технология или продукт, а е систематичният проект“, казва членът на Държавната експертна комисия за интелигентно производство Сю Хунхай. Според него, „интелигентността“ представлява революционна промяна в начина на производство, която променя предприятията, продуктите, специалистите, капиталите и приложенията, и е нужно различните индустрии да я адаптират и развиват, така че да се възползват по-оптимално от новите промени и възможности.