Наскоро в хонконгския театър „Куейцин“ бе представена пиесата „Коулунска история“, актьорите в която са местни жители, всичките над 70 години. Те представиха живота си в района Коулун преди десетина години, с което върнаха спомени за отминали времена, и запознаха младите хонконгски зрители с историята.
„Всеки ден преди зазоряване чувам звука на самолетите“. Това е реплика от пиесата на 79-годшната Сюе Сиуин, която се заселва със семейството си в Коулун, докато е на 3-4 години и прекарва живота си в близост до летище „Кай Так“, функционирало от 1925 до 1998 г.
С други десетина души на нейната възраст Сюе Сиуин участва в театралната програма на жилищния комплекс за разказване на историята. Най-възрастният човек сред тях вече е на 82 години. Въпреки че не са професионални актьори те се отнасят изключително съвестно към театъра. Програмата е организирана съвместно от хонконгското правителство, няколко театрални компании и местни организации, а целта ѝ е разпространение на изкуството сред обикновените жители и насърчаване на възрастните да участват в културни и художествени дейности. Трупата на Сюе Сиуин създава сценарий за пиеса от устните разкази и ги поставя на сцена.
Крепостта Коулун, наричана също „ничия земя“, заема важна част от историята на района. В късния период на династия Цин тя е ключова за военната отбрана, а по-късно, през 1847 г. около нея се формира град. По време на Втората световна война, когато Хонконг е окупиран от Япония, крепостните стени са разрушени. След войната Коулун е застроен безконтролно, населението му нараства значително и мястото е прочуто с лошите си хигиенни условия.
Излитането и кацането на самолетите в летище „Кай Так“ е най-незабравимият спомен на Сюе Сиуин. То е разширявано няколко пъти, за да отговори на бързото развитие на въздушния транспорт на Хонконг. До средата на 90-те години на миналия век Хонконг вече е на първо място в света по капацитет за международни карго превози, а Коулун, който е в непосредствена близост до летището все още живее в миналото.
През юли 1998 г., с пускането на новото летище в Лантау, старото „Кай Так“ отива в историята, а с него и гледката на самолетите над гъсто застроените един до друг блокове, правещи рязък завой преди да кацнат на пистата.
Сюе Сиуин, Хуо Баоин и Уан Мейлиен играят главните роли в пиесата. От четенето, сватбите, до намирането на това, което желаеш, и развитието на кариера, всички тези житейски моменти са невидимо свързани с Коулун. „По онова време у дома нямаше течеща вода, тоалетна и електричество“, спомня си Сюе Сиуин, а 72-годишната Хуо Баоин добавя, че тогава в района е имало много автентични ресторантчета и улични сергии, на които са се продавали местни храни.
„Обичам да гледам театър, а в Коулун има много истории за споделяне, затова участвам в тази програма“, споделя 70-годишната Уан Мейлиен. Преди майка ѝ е играела често маджонг с роднини и приятели, говорейки за най-различни семейни и други дела. Тази сцена е възстановена в пиесата.
До 90-те години на миналия век Коулунската крепост става парк, в който могат да се видят културни реликви, изкопани по време на реконструкцията. Има също изложбена зала, която представя живота на хората тук преди изграждането на парка.
Преди да стъпят на сцената всички възрастни самодейци, трябва да преминат през курс по актьорско майсторство. „Изпълнението този път е много строго, всеки детайл в него е специфичен. Благодаря за разбирането на режисьора, тъй като понякога забравях сценария. Ние всички си напомняме един на друг и съм много щастлива в целия процес“, казва Сюе Сиуин. По думите ѝ първоначално се е включила в програмата поради любопитство, но е научила много.
Цю Жуейуън е сценарист и режисьор на пиесата „Коулунска история“. През последните няколко години тя въвежда възрастни хора в света на театъра и използва това изкуство, за да привлече вниманието на обществото към грижата за тях. Разказването на историята, която са преживели, придава специална стойност на възрастните хора в социалния живот, същевременно увеличава познаването на младите за живота на предишните поколения. Тази програма се реализира в Хонконг вече повече от десет години и всяка пиеса показва спецификите на дадения район.
Според Уан Мейлиен „Коулунска история“ скъсява дистанцията между хонконгците от различни възрасти и увеличава разбирателството между хората.