Въвеждането и използването на най-новите технологии и дигитализацията във всички области на живота, включително и в здравеопазването е един от приоритетите в световен мащаб. В това отношение болница „Лозенец” в българската столица София може да се нарече „новатор” в много насоки, свързани както с медицинската й дейност и различните нови инициативи, така и с проектирането и внедряването за първи път в българска болница на роботизирана автоматична транспортна система.
В разговор за КМГ директорът на болница „Лозенец” д-р Христо Стоянов, споделя някои подробности, свързани с иновативния модел на роботизираната система и ни разказва за актуални нововъведения и практики в лечебното заведение, в което работи и специалист по традиционна китайска медицина.
В. Д-р Стоянов, приоритет в глобален мащаб е използването на най-новите дигитални и новаторски технологии и техники във всичко области на живота, включително и в здравеопазването. Болница „Лозенец” е единственото болнично заведение в България, в което се използва специално проектирана роботизирана автоматична транспортна система, която обслужва всички клиники и отделения. Моля разкажете ни повече за тази система, за каква точно дейност е проектирана и как допринася за повишаване ефективността в работата на лечебното заведение,
О. Автоматизираната система се състои от шест робота и е специално проектирана за транспортиране на контейнери между стопанския блок на болницата и всички клиники и отделения. В стопанския блок има изградени станции, оборудвани с монитори. От там роботите, натоварени с контейнери, тръгват към отделенията и клиниките. Роботът автоматично разпознава дестинацията и се движи по коридорите, използва асансьорите и „слиза” на определените етажи. След като се разтовари контейнерът, роботът се връща по обратния си път, отново в стопанския отдел, за да бъде натоварен с нов контейнер. Роботите се използват за превоз на всякакъв вид товари - за доставянето до отделенията на храна за пациентите, за стерилни инструменти и медицински материали, при спазването на всички противоепидемични изисквания, използва се за пренасяне и зареждане с постелено бельо, а също така и за насочване към определените места за изхвърляне на физиологичните и всички други видове отпадъци. Роботите почистват болничните коридори и фоайета. Така, роботизираната система поема и част от дейността на персонала. Това е действително важно и особено в момент, когато и в Европа, и в други части на света, както и в България, проблемът с персонала е доста критичен. Тази система изключително много улеснява работата и икономисва и човешки и финансов ресурс. Освен с тази роботизирана транспортна система, болницата разполага и с още една автоматизирана система: робот, който работи в болничната аптека и представлява автоматизирана поточна линия за индивидуално пакетиране на лекарствени дози за всеки отделен пациент. Това също е иновативен метод, който позволява доста гъвкаво управление на аптечния ни ресурс.
В. Болница „Лозенец” е с дългогодишна история и доскоро бе наричана „правителствена”. Смяташе се, че в нея може да се лекува само „елитът” на държавата. Сега болницата вече се „отвори” към всички хора и в нея могат да се лекуват всички български и чуждестранни граждани, които пожелаят. От миналата година в болницата започнаха да функционират и няколко нови специализирани центрове. Разкажете ни, моля, повече за тях и какво предстои в тази насока?
О. От 2019 г. основен принципа на болница „Лозенец” е Министерството на здравеопазването, като по този начин реално болничният комплекс вече е извън системата, която беше известна с факта, че там можеха да се лекуват само представители на „елита” на държавата. Болницата е отворена за всички граждани, както български, така и чуждестранни, които имат нужда от някакъв вид лечение. По отношение на клиничните центрове, действително непрекъснато откриваме все нови и нови такива. Например, в момента откриваме Център за психологическа помощ, наскоро открихме Център за лечение на рак на панкреаса, както и colon-център. Инициативите ни са постоянни и се опитваме да покриваме максимално широк обхват от дейности в медицината. Предвиждаме и създаването на нови центрове, които имат за цел да обединяват колеги с различни специалности. Като съвсем пресен пример мога да дам създаването на Център за подобряване координацията между три отделения, работещи в областта на заболяванията на сърдечно-съдовата система. Целта ни е да улесняваме пациентите от една страна, и от друга – да получаваме максимално бързи и точни резултати при диагностиката и лечението на тези изключително сериозни в световен мащаб заболявания.
В. Знаем, че профилактиката е много важна за доброто здраве и своевременно лечение, и в тази връзка един от новаторските методи в работата на болницата е редовното провеждане на безплатни профилактични прегледи не само в столицата, но и в различни населени места в България. Как се приема този сравнително нов вид дейност и има ли интерес от хората в различните градове?
О. В България е много сериозен проблемът с профилактиката - може да се каже че у нас „пирамидата е обърната”. В тази връзка, инициативата, която сме подели, и която смятаме да развиваме е да дадем възможност за ранно откриване и недопускане на какъвто и да е тип заболявания в населението. Засега обхващаме райони, които са близо до столицата, като срещаме много сериозен интерес от населението. Труднодостъпно е понякога достигането до квалифицирана медицинска помощ и затова тези профилактични прегледи са много полезни за хората.
В. Има ли в болница „Лозенец” специалисти или Център по китайска медицина? С кои страни поддържате най-много международни контакти и имате ли желание за установяване на сътрудничество с китайски колеги?
О. Център по китайска медицина в болницата няма, но имаме колега-невролог, който се занимава с акупунктура и с други методи от традиционната китайска медицина и от няколко години успешно прилага тези практики. Мога да кажа, че е много, много търсен от пациенти с различни заболявания.
Засега основните ни международни контакти са с колеги от Европа, като най-много са тези с Германия. С огромно удоволствие болницата би установила контакти и сътрудничество с китайски колеги, ако и те проявяват интерес към нашата чисто медицинска дейност.