Eвгений Кандиларов е доктор по съвременна история и доцент по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава „Международни отношения в Източна и Южна Азия“, както и дисциплини свързани с отношенията между България и страните от Източна Азия (Китай, Япония, Корея).
Специален акцент в изследванията му представляват въпросите на международните отношения между Европа и Източна Азия, включително между Европа и Китай, както и между България и Китай.
Поводът за интервюто пред КМГ е както 45-годишнината от реформите и отварянето на Китай към света, така и юбилейната годишнина на инициативата „Един пояс, един път” и мястото на България в отношенията с КНР. В началото на разговора българският учен се спира и на отношенията Китай-ЕС, в контекста на проведената наскоро в Пекин среща на върха между Китай и ЕС и нейното значение в глобален план.
В. Доц Кандиларов, в началото на декември в Пекин се проведе 24-та среща на върха между Китай и ЕС. В китайската столица пристигнаха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, те разговаряха с китайския председател Си Дзинпин и други държавни ръководители. Моля да ни кажете Вашата гледна точка и мнение за тази среща?
О. По това, което имаме достъпно като информация и новини след срещата, а то не е толкова много, мога да кажа, че при всички положения, тази среща имаше положителен резултат. Тя е един много добър знак за европейско-китайските отношения. И това е по няколко причини – първо, такава среща не се е случвала „на живо” от четири години в такъв формат след като започна пандемията Макар че, някои европейски лидери посетиха Китай през тази година, по други поводи. Така, постепенно се възстанови диалогът във формат ЕС-Китай, и, според мен, провеждането на тази среща беше доста положително. Второ, това, което виждаме като отзиви и от едната, и от другата страна, е желание за възстановяване на диалога, желание за намиране на решение на въпроси, които са от съществено значение и за двете страни. Всъщност, както винаги е било досега, водещото в отношенията между ЕС и Китай са икономическите интереси, икономическите отношения, тъй като и двете страни са важни търговски партньори. И всъщност и по време на настоящата среща точно това бе изразено като желание и от ЕС. От друга страна – от Китай излезе желанието и предложението да няма ограничение на свободните пазари, да няма политическо влияние и въздействие - това което наблюдаваме през последните поне 6-7 години, в контекста на нарастващото геополитическо напрежение в глобален мащаб. И тук бих искал да подчертая, че едно от най-важните неща е действително доколко Европейският съюз ще успее да защити интересите си и тези на отделните държави-членки в отношенията с Китай, защото тези отношения са изключително важни. Разбира се, това не е еднозначно за всяка страна-членка на ЕС, но като цяло ЕС твърди, че Китай е неговия най-голям търговски партньор и в крайна сметка може да се каже, че е жизнено важно за тях да имат добри икономически взаимоотношения с Поднебесната.
Всичко това е добър знак за бъдещето на европейско-китайските отношения, като разбира се, не трябва да бъдем „супер-оптимисти”, защото не можем да оставим незабелязано напрежението, което се трупа през последните години, което е в много голяма степен функция от глобалното напрежение между Китай и САЩ. Точно това е глобалната рамка – противопоставянето между Китай и САШ и същевременно въздействието върху ЕС от страна на САЩ. И особено на регионално ниво – когато говорим за Източна Европа. Това е изключително ясно на всеки, по различни начини – и в обществено-политическото пространство, и от гледна точка на засилване на „анти-китаиските” публикации, които са свързани с налагането на определено негативна представа за Китай., разглеждан като заплаха и като съперник. Акцентът не само на различни медийни публикации, но и в изявления, както и позиции, изразени в европейски документи и форуми – във всичко това си личи ясно по-острия тон по отношение на Китай.
И отново трябва да подчертаем, че това е „своего рода” функция от позициите и наслагванията, които се изработват отвъд океана. Дори ако сравним риториката, която се вижда и в изказванията, както на президента на САЩ през последните години, така и особено много на предшественика му Тръмп, и всичко, което е заявено в стратегиите за национална сигурност сочи към този факт.
Хубавото в случая, обаче е, че Европа е доста по-умерена и предпазлива и не отива толкова много в крайности по отношение на Китай. Другото, което е добре, е фактът, че все пак виждаме една по-мека позиция, която се изразява от председателката на ЕК, както и от председателя на Европейския съвет, от президенти на работещи държави, като например Франция и др. Така че, европейската позиция спрямо Китай, макар, че е силно зависима от САЩ, има възможност да намери свой собствен път и собствен подход. Ако това се случи, би било най-добре за самата Европа, а не тя да бъде част и функция от отношенията между САЩ и Китай, които имат съвсем друга логика. В крайна сметка Европа има свои собствени интереси, дори и на глобално ниво.
В. През декември т.г. се навършват 45 години от реформирането на Китай и политиката на отварянето му към света и новото му развитие. Едновременно с това през настоящата година отбелязваме и 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път”. Моля коментирайте реформите през изминалите години, както и тяхното значение за Китай и за света?
О. От гледна точка на отварянето на Китай, което е свързана и с реформите, започнали в края на 70-те години, няма сериозен анализатор, който да не отчете прогреса, който Китай е направил за всичките тези години и огромния скок, превръщайки Китай от не особено добре развита и не особено добре индустриализирана страна, в която имаше изключителна бедност, в безспорен глобален лидер днес. И това което го превръща в такъв са характеристиките, които се изразяват не просто в ръста на БВП, но същевременно и в повишаване на стандарта на живот, и изваждането на огромни маси от хора от бедността. И това трябва да се подчертае, защото много хора в действителност не си дават ясна сметка за какво точно става дума, за какво огромно развитие говорим – развитие, което се отразява на огромна маса от хора, живеещи в Китай.
От гледна точка на прогреса на Китай, при всички положения, този прогрес е процес на целенасочена, последователна, изключително разумна политика, която се води от ръководството на държавата. Тук обаче не трябва да забравяме, че технологичният прогрес беше възможен благодарение и на факта, че отношението между Китай и западните държави , в лицето и на САЩ и на Западна Европа, дълго време беше в доста благоприятна „симбиоза”. Не случайно след отварянето на Китай, започна да се говори за т.нар. феномен „кимерика”, тоест благоприятните търговско-икономически взаимоотношения между Китай и САЩ. Китай – произвеждайки, а САЩ – потребявайки. Това даде на Китай възможност да постигне много добър и бърз напредък. За съжаление, този положителен етап в отношенията между Китай и САЩ, особено след началото на новото хилядолетие, откогато започна да се наблюдава „ерозия” в тях, това доведе до напрежение в глобален план, което виждаме и днес.
Но онова, което Китай стартира преди 10 години и което е много важно и чийто юбилей отбелязваме през тази година е инициативата „Един пояс, един път”, както и 20 годишния юбилей между китайско-европейските отношения, по време на които двете страни подчертават стратегическия характер на своите взаимоотношения.Все пак Китай е един от стратегическите партньори на ЕС, поне по този начин е обявен от всички азиатски държави, защото ЕС има четири стратегически партньорства - Япония, Корея, Индия и Китай. Така че, от гледна точка на света, много важно е да се разбере същността на инициативата „Един пояс, един път”, защото това не е една краткотрайна икономическа инициатива, а по-скоро това е опитът на Китай да предложи - както е формулирано в документите – „Нов модел на глобалния свят”,модел, който би могъл да промени не само търговско-икономическите взаимоотношения между Изтока и Запада, между Европа и Азия, защото всъщност „гръбнакът” на „пояса и пътя” е изграждането на евразийско пространство. Това е възможност да се преобрази управлението на света с участието на много полюси на сила в международните отношения – мултилатерализмът е много важен в многополюсния модел, той може да гарантира и регионалното развитие на отделните полюси. В същото време ЕС – защото в случая, аз разглеждам Европейския съюз като отделен субект в международните отношения, макар че той не винаги съумява да играе тази роля , но ми се струва, че ЕС все повече осъзнава необходимостта да има собствена „тежест”, собствено значение като отделен полюс в този многополюсен свят. Това за мен е от изключителна важност.
В. Нека в тази връзка да поговорим и за България, къде я виждате, мястото, отношенията с Китай, перспективите?
О. Българското отношение към Китай е в рамките е в рамките на европейската политика, в рамките на отношенията ЕС-Китай. И няма как другояче да бъде. Но същевременно тук ние трябва да съумеем да се възползваме от стратегическите позитиви, които страната ни има - от гледна точка и на географията, и на възможностите за отношенията с други държави в региона - за да можем да имаме по-съществена роля в целия диалог между Китай и ЕС. Ние имаме по-особени традиции, както всяка отделна страна. Тези държави, които бяха част от „съветския блок”, от източния блок, които макар и по време на „студената война” част от тях да са имали по-хладни отношения с Китай, в контекста на китайско-съветските противоречия, след отварянето на Китай, тази част от Европа изгради много активни и добре структурирани отношения и от икономическа, и от културна гледна точка.
За съжаление, тук трябва да отбележа, че България няма все още съвсем ясна стратегия, ясна концепция какви трябва да бъдат нейните отношения с Китай. Често пъти се изразяват декларативни позиции, които са много позитивни, разглеждат Китай като важен търговски партньор, държава, важна и със стратегическо значение. Но освен тези декларативни позиции, които бяха най-силно изразени през 2019 г., когато отбелязахме годишнина от установяване на дипломатическите ни отношения, оттам нататък не виждаме нищо ново като развитие. България остава пасивна в тези отношения, което не е най-добрия подход. Имам чувството, че ние изчакваме как ще се развият нещата, как ще реагира Брюксел, и след това вече можем да кажем евентуално какво мислим по дадени въпроси. Други държави в нашия регион, разбира се – ние не можем да сравняваме нашите отношения с Китай със страни, които са извън ЕС, но има държави-членки, които имат много по-ясна, много по-еманципирана политика като Унгария, Гърция и други и съумяват да намерят пресечната точка между техните национални интереси и позициите на Китай в региона.
Накрая искам да подчертая, че доброто, което бихме могли да очакваме е да не допускаме влошаване на цялостната обществено-политическа среда и нагласа по какъвто и да било начин да повлияе на отношенията ни с Китай, защото това- според мен – е опасно от гледна точка на налагането на някакви представи , които често са много идеологизирани. Например, че Китай е някаква жестока опасност, която ни дебне.... и други подобни. Тези неща в никакъв случай не трябва да излизат на преден план, защото Китай е достатъчно отворен, за да може всеки , който се интересува от Китай, всеки , който изследва тази велика страна, трябва да се запознае точно какво представлява Китай, неговите позиции и политика, както във вътрешен, така и във външно-политически план. Наистина у нас много неща през последните години се преведоха от китайски език, има и много публикации, така че такава възможност съществува. Китай се стреми да покаже на света, че не представлява заплаха, но в същото време има своето заслужено място, което в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано! Важен елемент също така е,че Китай, в своята външно-политическа активност не налага идеологически ограничения пред държавите, с които работи и си сътрудничи, тъй като има много други държави които налагат такива ограничения . Позицията на Китай е свързана с това, че „...ние не бихме искали да се намесваме във вашите ценности, във вашите държавно-политически или икономически системи по принцип, и съответно – не е необходимо вие да се опитвате да се намесвате в нашите.”