От откриването на останки от неолитната култура Яншао в провинция Хънан през 1921 г., съвременната китайска археология до момента вече има история над 100 години. Поколения археолози продължават да се работят, разкривайки тайните на хилядолетната китайска цивилизация.
В музея на град Джънджоу е представена изложба „Звездно небе – 100-те най-значими археологически открития на Китай“. Тя показва подбрани през 2021 г. експонати, които са представителни за развитие и постиженията на китайската археология през изминалия един век, както и показват дългата и забележителна култура на китайската нация.
Първата част от изложбата е посветена на най-древните хора, обитавали територията на днешен Китай преди около 2 милиона години – юенмоуския, лантиенския и пекинския човек. През декември 1929 г. археологът Пей Уънджун откри в района Джоукоудиен първия запазен череп на т.нар. Пекински човек. Оттогава насам проучванията доведоха до нови разкрития, предоставяйки на научната общност важна информация за човешката еволюция, снижавайки долната граница на историята на нашия вид със стотици хиляди години.
В началото на 40-те години миналия век, за да защитят тези древни човешки вкаменелости да не станат жертва на войната, в която по това време се намира страната, китайски учени решават да ги предадат за временно съхранение в американски музей. При транспортирането те обаче са изгубени и до момента не е ясно къде се намират. За щастие, преди да поемат към САЩ, са им направени копия и това, което днес можем като останки от Пекинския човек, са именно те.
Откритията на повече от 2000 палеолитни останки, като тези на хора от Юенмоу, Юннан, Лантиен, Шаанси, Джоукоудиен, Пекин, Дзиннюшан, Ляонин, Динцун и Шанси, обхващат дълъг исторически период от 2,1 милиона до около 10 хиляди години преди нашето време, възстановяват в известна степен културата на палеолитната епоха, като цяло изясняват произхода на най-ранните хора, обитавали територията на днешен Китай, както и еволюционния процес на съвременния човек.
Втората част на изложбата представя произхода на китайската цивилизация. В средния и късен период на култура Яншао декоративните елементи върху керамика вече са разпространени в повечето райони в басейна на река Хуанхъ, маркирайки формирането на т.нар. ранен китайски културен кръг. Останките Шуанхуайшу са във формата на селище от средния и късен период на култура Яншао и са наричани още „древното царство Хълуо“. Те представят една завършена земеделска цивилизация в централните китайски равнини, съществувала преди повече от 5300 години. Всички 33 неолитни археологически открития, представени в изложбата, отразяват дългата история на възникване и формиране на китайската цивилизация, отнела около 13 000 до 4000 години.
Третата част на изложбата показва археологически открития, свързани с най-старите китайски династии – легендарната Ся, Шан и Джоу. Според традиционната и съвременна историография те са периодът на първоначалното формиране на китайската цивилизация. Останките Ърлитоу, руините на градовете от династия Шан и редица останки от този период показват една високо развита бронзова култура. Техните типични представители – триножникът „Съмусингун“ от гробницата Фухао в руините на главния град Ин в Анян, бронзовият триножник с тигрови уши и плоски крака от Даянджоу и бронзова глава на мъж със златна маска от Сансиндуей – показват спецификите на бронзовата култура в различни региони, и са от голямо значение за изследване на бронзовото леене, ритуалността и статута на владетелите от късния период на династия Шан.
През 1957 г. археолози откриха за първи път в гробница от кралство Чу в Синян, провинция Хънан, цялостна бронзови камбани от периода преди създаването на империята през 221 г. пр.н.е. Комплектът съдържа 13 камбани с различни размери, с изящна и детайлна украса. Удивителното е, че макар да са били заровени в земята повече от 2000 години, те се появяват днес почти непокътнати, без никаква корозия или ръжда. Последващи проучвания на камбаните установиха, че тоновете им са близки до настоящата международна фонетична азбука и с тях могат да бъдат възпроизведени съвременни музикални произведения. В допълнение, всяка от камбаните има два различни тона, в зависимост от това дали бива удряна от предната или страничната част. С тези камбани бе изсвирена мелодията „Дунфанхун“, с чийто запис на борда през 1970 г. Китай изстреля първия си спътник в Космоса.
Единната китайска империя, формирана при династиите Цин и Хан, има над 2000 години история, като през това време в нея непрекъснато се сблъскват и смесват различни култури. Затова четвъртата част на изложбата е посветена на формирането и развитието на многоетническата китайска нация. Теракотените воини и коне в Мавзолея на първия император Цин Шъхуан са известни като едно от осемте чудеса в света. Могъщата и величествена формация от фигури показва как се е случило обединението на Китай. Откритата в Манчън, провинция Хъбей, гробница на Дзинуан от ханското императорско семейство е друго голямо археологическо откритие. Множество изящни културни реликви от гробницата отразяват развитата материална цивилизация на династия Западна Хан, мъдростта и креативността на хората от онова време.
Развитието на китайската археология през изминалите сто години даде плодотворни резултати, а нейните открития продължават да отварят непознати страници от миналото, давайки в същото време на китайската нация възможност да гледа уверено към бъдещето.